Това никога не се е случвало! Да, почти всички да мълчат, като овце. И да, сякаш този протест никога не се е случвал. Толкова бързо ли се изтърка овчия бунт, дето накрая от него останаха малкото скандиращи като за последно? Бях на първия, както и на последния вчера. Бях и видях, неща, които не заслужават ничие мълчание: момиче съборено на земята, натискано, влачено като чувал, хвърлено като боклук в полицейски камион, момче арестувано, защото протестира срещу действията им. Бях бутана, натискана, защото искам аз и ти, и той, и полицаите и политиците да имат вода, въздух, природа, дървета, защото искам за теб и мен, за децата ни да има от всичко това. Защото не искам бетон, не искам строители, които вдигат кули, унищожавайки всичко по пътя си – дървета, реки, планини, хора.

Това са думи, които каза днес Ирина.

Аз самият не бих могъл да го кажа по-добре!

Аз не бях вчера на протеста. Но му съчувствам.

Бил съм на други, къде като участник, къде като фоторепортер/блогър… къде просто като гражданин:)

Гневен съм. Гневен съм, защото виждам заснети кадри, на които “смели” полицаи безстрашно арестуват хора, излезли на улицата да защитят както могат малкото останала незастроена природа в България. Да, полицията изпълнява нареждания. Да, може би формата на протест не е най-удачната. Да, да се пресича по пешеходните пътеки е законно, но ако продължи повече от половин час, може би не е нормално и пречи на автомобилния трафик, със сигурност.

И въпреки това, съчувствам на протестиращите, а не на властите. Защото гражданите, застанали на пътя, са нарушители в много по-малка степен, отколкото министрите, позволили да се застрои почти цялото Черноморие, безконтролно и безразборно. И същите тези министри са на път да позволят и нова част от планините ни също да бъде застроена — след като Банско е вече факт.

Странджа? Опит, засега неуспешен. И то благодарение на същите тези “незаконно протестиращи” граждани, които вдигнаха толкова много шум, и защитиха “Странджа”! И благодарение на медии и блогъри, също! Но има ли разследване за започналото вече незаконно строителство в парк “Странджа”? Да сте видяли, как биват влачени и арестувани “строители” и “инвеститори”, започнали незаконното строителство в границите на парка? Аз не съм видял такива кадри.

За сметка на това, всички видяхме арестувани мирно протестиращи. И някои от нас, отразявали събитията около протестите за “Странджа”, бяхме разследвани, вместо да бъдат разследвани “строителите” (но това е една друга история, която ще се радвам да забравя скоро…).

Кое е по-голямо престъпление? Незаконно строителство в рамките на природен парк, или опит за протест срещу подобно строителство и опит за запазването на природата на парка?

А Рила? Ще се опита ли някой да строи около Седемте Рилски езера или не? Докато се двоумим, някой вече може би работи по въпроса… и крои планове.

Нека се направи обстойна проверка (дори и да се забави строителството малко), за да не съжаляваме после. И ако всичко е около новия лифт и новия път в Рила е законно (след направата на нова Оценка на въздействието върху околната среда – ОВОС), нека работата по тях да продължи. При едно условие: да не е част от по-голям план, включващ строителство около 7-те Рилски езера (хотели, пътища или писти – няма значение). Не мисля, че обществото ни би приело каквото и да е ново строителство около свещено място като Рилските езера.

Но е важно правителството да не мълчи по тези въпроси! И да действа навреме!

Иначе се стига до напрежение. Хората искат отговори. Хората задават въпроси и изискват да им се отговори!

Българската природа е на всички нас. Запазихме част, разрушихме друга. Всеки от нас е в правото си да задава въпроси на това правителство, които касаят природата ни. Защото ние живеем тук днес, а утре тук ще живеят децата ни. Ако планините и морето са застроени и замърсени, децата ни няма да ги интересува, колко пробити долара сме получи в замяна — и тогава те ще зададат своите въпроси, но ще е късно… И няма да има кой да им отговори…

Чакаме отговор на следните важни въпроси:

Защо и какво се строи в Рила? Направено ли е проучване, как ще се отрази това строителство на Рила като резерват? Известно ли е, докъде ще се простира строителството — разширяване на път ли е това и построяване на нов лифт, или част от по-мащабно строителство? Ако да, какъв е цялостният план? Ще бъде ли запазена природата около Рилските езера непокътната?

Не съм против правителството.

Не съм и против полицията.

Но нека всеки си върши работата. И ако нашата работа е да плащаме данъци и да задаваме въпроси, то работа на правителството е да отговаря. И да си върши работата — а именно, да работи в полза на обществения интерес. И да намира правилния баланс.

И ако трябва да поставя на везните запазването на Рила, от една страна, и възможната печалба от ново строителство там, знам, че везните ще надделеят в полза на Рила.

Знам и че много други хора биха избрали Рила.

Именно затова не бива да се мълчи по случая.

И ако всеки си върши работата, то тогава няма да има хора, застанали на пътното платно. Това просто няма да е необходимо.

* * *

Бих искал да мога да пиша само за светли неща, да публикувам вълшебни снимки, да рисувам и да пътувам, да мечтая…

Не обичам да пиша твърде критично, или твърде остро, за да защитавам някоя кауза, която вярвам, че е важна и го заслужава. Някак… не бях планирал, че моят блог може да бъде и моя трибуна, а перото ми – мое копие.

Но понякога се налага. Понякога не мога да мълча. Понякога не мога да остана безучастен.

А може би просто е дошло времето, когато нещата най-после ще започнат да се случват. С наша помощ.

Иска ми се да вярвам, че е така…

____________
* Заглавието е от http://alia.tropot.net/

2 thoughts on “Това никога не се е случвало!*

  1. Pingback: Arcane Lore
  2. Мишел…на мнозина ни се иска гласовете ни да бъдат чути.
    И дори да не се действа по най-правилния начин, все едно.
    Нали се опитваме поне да покажем, че не сме съгласни с това, което се опитват да ни случат.

    Жалко, наистина, че твърде много обичаме да се етикетираме и низвергваме един друг в България…че ни липсва толерантност и че не умеем да бъдем задружни, а понякога се налага.
    Не заради нас, а заради децата, както и сам отбелязваш.

    Ама какво ги интересува някои какво ще бъде утре, когато Аз-ът е техния бог, а житейското верую е “След мен и потоп”?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *