Хайде две думи и от мен.

Много се изписа вече за деня, когато блогърите по цял свят ще се обединят, за да пишат за нещо екологично, полезно за нашата планета и за нас, хората. Много се изписа и днес вече.

На мен не ми се пише. По-добре е да направя нещо.

Всъщност, вече го правя. Почти всеки ден, от близо пет години насам. Нещо, което е полезно за мен, но и за града, в който живея. Нещо, което ми пести пари, и в същото време ми върши по-добра работа от платените му алтернативи. Нещо, което ме кара да се чувствам добре, и в същото време, не пречи и на околните по никакъв начин.

Досетихте ли се, за какво говоря?

Да, за карането на велосипед! :-)

Какво е велосипедът?

Велосипедът е устройство, което може да си закупите с лекота от доста магазини в София, на цена от 100 до 4’000 лв., в зависимост от модела. Ако просто смятате да карате колело от време на време, модел между 100 и 300 лв. ще ви свърши чудесна работа. Ако ще карате нонстоп, и през лятото и през зимата, целете се в ценовия клас между 300 и 800, и си сложете хубави гуми. Ако ще правите ‘скокчета’, даунхилл, cross-country и изпълнения като това, статията ми не е за вас;-)

Та, да се върна на колелото… Велосипедът е устройство, което освен че е широко достъпно, позволява преодоляването на малки и средни разстояния в един голям град с прилично ниво на удобство, и също така с изключително ефективна средна скорост и висок КПД (коефициент на полезно действие).

След като открих колелото като възрастен, животът ми се промени. Буквално. Забравих, що е то мръсен, нередовен, бавен градски транспорт. Забравих за препълнените маршрутки, които карат като луди, и в които хората се тъпчат като шпроти. Забравих, какво е това билетче за градски транспорт, и за какво служи. Забравих и за препълненото метро, за препълнените трамваи и рейсове и тролеи. Забравих какво е да даваш пари за градски транспорт, за такси, за маршрутки. Забравих, какво е да пътуваш прав в продължение на половин-един час, смачкан между други стотина нещастни хорица като мен. Забравих, какво е да чакаш на спирката, а заветният рейс или трамвай все да не идва… Забравих, какво е да дадеш 1 или 1.50 лв., за да влезеш в претъпкана маршрутка, където да се опиташ да си намериш някакво място, поне 50 квадратни сантиметра, и да се оставиш да бъдеш “возен”, с музика избрана от шофьора, често гарнирана с цигара или две…

Не, не съм забравил изцяло за това. Случва ми се да използвам маршрутка или автобус или такси, от време на време. Но достатъчно рядко, за да ми напомнят само, какво “изпускам” всеки ден, избирайки колелото.

Това е мой личен, съзнателен избор. Не мога да накарам някой друг да избере същият начин на придвижване като мен.

Но поне мога да ви разкажа малко за него:-)

Използвал съм и кола, но отдавна. Като цяло, върши работа само ако отиваш от единия край на града до другия. В центъра на София не може да се паркира. Не бих се и опитал…

Велосипедът, от друга страна, освен че е ефективен, е и много бърз. Прави те мобилен (може да се кара по улици и шосета, да се пресичат тротоари, ако се наложи, парковете са перфектни за него, може да се кара и off-road, или пък да се носи по стълби) и в същото време, ти дава възможност да стигнеш много по-бързо от точка “А” до точка “Б”.

Пример?

Люлин – центъра. Разстоянието е около 7-8 километра. Кой е най-бързият транспорт? Сутрин в час пик – велосипедът. Автомобилът ще остане в задръстванията. Наземният градски транспорт е бавен и често нередовен. Метрото не е лош избор, и въпреки това, е по-бавен начин на придвижване в сравнение с колелото.

Цифри?

Ето ви цифри:

Да речем, се намирате се на Кооперативния пазар в “Люлин”. Целта ви е да стигнете оттам до центъра на града. Метрото е близо. Сега смятаме:

5 минути пеша от Кооперативния пазар до станцията на метрото. 2 минути за слизане долу и взимане на билет. Време на чакане (в час пик) – от 2 до 8 минути — да речем, средно 5. Пътуване до центъра (станция “Сердика”) – около 12 минути. 2 минути за качване горе и сме в центъра на града. Всичко: 26 минути.

С велосипед: от 16 до 24 минути, Кооп. пазар – центъра, в зависимост от формата на колоездача, светофарите и т.н. (моят личен рекорд е 14 минути и половина, но за около 20 минути може да се стигне съвсем спокойно).

Други предимства на велосипеда

Освен бързо, с велосипед пътувате и безплатно. Няма да сравнявам и опцията “автомобил” – същото разстояние сутрин може да отнеме повече време, и ще ви струва много повече пари. Освен това, остава и проблемът с паркирането в центъра след това. Лесно е да се стигне до точка “Б”, проблем е, какво да се прави с автомобила след това…

Освен това, карайки колело, спортувате, макар и малко (колелото не е натоварващ вид спорт, освен за колоездачите-състезатели). Правят го милиони хора по света. Правят го и милиони европейци – холандци, англичани, германци, швейцарци, белгийци… Значи е възможно, а не е утопия:)

Колелото не замърсява въздуха. Вярно е, сменяте гуми от време на време, ползвате масло-спрей за вериги, но в общи линии, това е. Не може и да се сравнява с автомобила дори.

Колелото е безшумен вид транспорт.

Колелото изисква много по-малко грижи от един автомобил. Не се налага смяна на масло, реглажи, баланси и други специфични поправки (най-много да спукате по някоя гума от време на времи, или да си смените задния derailleur). Няма застраховка, няма данъци, няма винетки и такси и пълнене на резервоара за 60-100 лв. Хапвате един сандвич и сте заредени с енергия за още 20 километра:)

Колелото няма нужда от много пространство. Колелото може да се паркира вкъщи, на улицата (подпряно и заключено за някой стълб), в офиса, в паркинга на големия магазин, където сте отишли да пазарувате, изобщо навсякъде.

Колелото е полезно за вас, но е полезно и за другите.

Колелото може да се ползва за транспорт и за почивка и за спортуване едновременно.

Колелото е онази малка част от моя живот, която промени много неща в него.

Чувствам се щастлив и свободен, когато карам моя велосипед. И продължавам да го избирам всеки ден пред алтернативите.

Трудно ли е това в София?

Понякога, да. Въздухът не е много чист, което е неприятно. Повечето шофьори рядко се съобразяват с колоездачите на пътя (ниска толерантност към различните от тях). Няма велопаркинги — всеки се оправя, както може. Няма и велоалеи (2007-а: все още нито една велоалея в най-големия град в България!). Улиците са тъмни нощем, пълно е с дупки и с канализационни шахти без капаци.

От друга страна, някак се справям досега. Надявам се да се справям и занапред… Карам внимателно, давам знак с ръка, ако ще правя завой, сложил съм си силни предни фарове и задни светодиодни габаритни светлини. Нося си заключване в мен, за да мога да паркирам навсякъде.

Надявам се скоро да сме повече, и не губя надежда един ден да видя велоалеи и в София и повече съзнателни хора, на които да им харесва да използват този начин на придвижване.

И последно.

Една приблизителна сметка.

Направил съм над 19’000 километра с колело досега, 95% от които в София.

Ако използвах автомобил вместо това, това щеше да означава, че за последните пет години само моят принос в замърсяването на града ни щеше да е равен на около тон и половина изгорен бензин (въглеродните окиси и двуокиси и други газове не мога да изчисля).

А сега си представете не един колоездач, а хиляда. Това биха били 1500 тона бензин. Няма да ви карам да си представяте 10 хиляди, или 100 хиляди колоездачи.

Само ще спомена, че в Амстердам, населението на който е около 730’000 души, предпочитаните начини на транспорт са следните: 35% – велосипед, 40% – автомобили, и 25% – градски транспорт [source].

Това значи, че над 250’000 човека в един европейски град на около 2’000 км на запад от София, избират всеки ден колелото.

Те спестяват на себе си и на своите съграждани огромно количество шум, изгорели газове и свободно място.

Значи – това е възможно!

О, и btw, в Амстердам също вали дъжд (понякога сняг), както и у нас. И също има родители с деца, които ходят на работа и до детската градина и до магазина с тях.

Всичко е въпрос на желание

И на личен избор.

И на мъдра общинска и кметска политика.

Ще се радвам един ден да осъзнаем и ние, че велосипедът е чудесна алтернатива на автомобилите, градския транспорт и ходенето пеша!

Дотогава – просто ще си карам колелото и ще си пиша в блога, за нещата, които мечтая…

Толкова от мен, на този Blog Action Day… (И би било хубаво да има повече “action” в нас, отколкото “блог”, когато говорим за нашия град, страна, планета, и опазването на природата — и собственото ни здраве.)

PS Харесаха ми и постовете на Антония, на Ани, Майк, Ясен. Ако се сетя за нещо друго – ще допиша тук:)