Тревичка

Навън е студено, вчера валя сняг, а пък аз се подсетих за летните дни нещо… Например, за тази тревичка Agropyron repens (благодаря, Надет!:-)

Тревичка на Витоша (Agropyron repens)

(Снимката е от същата разходка с колела, когато снимах и дивата ягода; и е една от онези снимки, които показват, че при определени условия един малък цифров фотоапарат може да покаже някои качества, обичайно присъщи само на по-големите DSLR-и — за сравнение вижте тази снимка от последната ни фоторазходка с Емича:-)

Къде е SkyNet, който ще построи “Терминатор” в бъдещето?

Terminator 2: Judgement DayСпомняте ли си филма “Terminator II: Judgement Day“? (В момента “Terminator 2” е в Top 250 на най-добрите филми в imdb.com и според мен, това наистина е един от най-добрите филми на Джеймс Камерън и Арнолд Шварценегер.)

От филма тогава научихме, че корпорацията CyberDyne Systems създава в бъдещето SkyNet, супер-компютър, който създава терминаторите, и след това решава да унищожи човечеството.

Измислица или не, факт е, че тази година, когато бях на кратко пътуване до Лондон, видях, къде се намира SkyNet! Сградата беше сива и безлична, доста голяма, и имаше бодлива тел около нея.

SkyNet, created by CyberDyne and future home of... the Terminator T-800? :-)

(“Click!” върху снимката за оригинален размер;-)

Maybe the future… is now?

* * *

Шегата настрана, някъде в мрежата мернах, че в момента съществува истинска компания CyberDyne Systems (но сайтът им не съществува) и че SkyNet също е реален, май били собственост на AT&T…

(Още снимки: 1, 2)

Така че, ако досега само сте се питали, къде се намира SkyNet, вече знаете отговора. Ако искате да го видите на живо, всичко, което трябва да направите, е да отидете до Лондон и да намерите “City Road” 259 – мисля, че това беше адресът:)

На какви интересни неща може да попадне човек, когато пътува…

PS Тук може да прочетете още интересни факти за филма: http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/Terminator

Първи сняг

Вчера в София заваля първият сняг за тази година. Бях удивен, защото все още е октомври, навън температурите паднаха до около нулата и заваля мокър сняг на големи парцали…

А снимката по-долу отдавна се каня да публикувам. Бяхме отишли на театър с Ани една зимна януарска вечер на 2004-та година (“Този път кой съм”, с участието на Сава Войнов), и когато излязохме навън след представлението, в това състояние заварихме паркираните ни от два часа колела:

Колелата ни в снега на 24 януари 2004 :)

Обичам да карам колело. Дъждът и снегът рядко могат да ме спрат…

Понякога дори е по-интересно да караш при по-необичайни атмосферни условия (проливен дъжд; мъгла; сняг; лед…) и тази снимката обикновено я показвам на хора, които ме питат “А кога зазимяваш колелото си?” или “А зимата как караш колело?” — дори не се налага да й добавям коментар… :-D

Живеем във време на промяна

Факт е, че след близо 10 години “целомъдрие” и кротко живуркане зад стените на личните си нищожни царства, хората отново пълнят площадите и улиците на София и показват на господарите на системата, че времето им неумолимо приближава сетния си час.

Това е кратък цитат от един текст, който много ми хареса, за вчерашното шествие и концерт за Рила (и не само за Рила).

Дали наистина е настъпило времето на промяна?

Надявам се да е така!:-)

“Проблемът ще бъде отсранен”

Проблемът ще бъде отсранен, хехе ;-)Как да си изберете добър хостинг?

Със сигурност не и ако “хостърите” не умеят да пишат дори, нищо, че имат думата “top” или “best” в името на домейна си;-)

Една от причините да си харесвам хостинг компанията, където се хоства optimiced.com, е и the attention to detail, което притежават правещите я (това, че плащам $ 7.95 за около 250 GB дисково пространство, са просто детайли…).

А забавният screen го мернах преди малко, когато се опитах да заредя сайта на Миглен. Мързи ме иначе да им пиша на тез, но забавната им страница си я запазих за подобряване на настроението насроението ;-)

Концертът за Рила и Иракли

Шествието за Рила и Иракли вчера (снимката е на Дони)Вчера пропуснахме шествието (работа, какво да се прави…), но хванахме част от концерта за Рила и Иракли — чухме “Балканджи”, чухме и Андро Стубел (основател на група “Екзитус” — тук е мястото да спомена може би, че и аз съм свирил с “Екзитус”, Андро и Мишата, някога, когато бях по-млад;-) и освен всичко друго, видяхме и Камен Воденичаров, който изнесе кратка реч в защита на българската природа:)

Фоторепортаж може да видите в блога на Петър (аз не снимах вчера, дадох си фотоапарата назаем за няколко дни).

Хубаво беше. Малко студено, но музиката поддържаше кръвта ни топла:))) Беше ми приятно да видя толкова много хора, събрани заедно от една хубава идея — идеята да запазим поне част от нашата природа, да не я даваме толкова лесно на “строители” и off-shore “инвеститори”. Помислих си и също, че би било много по-хубаво да се организират повече такива концерти, вместо неразрешени flash mobs, лягане на пътното платно и други такива неща. Защото концертите са нещо по-хубаво от един flash mob, според мен. Могат да съберат повече хора. И самото послание е по-позитивно:)

Е, самите протести за “Странджа” и природата започнаха това лято именно с неразрешени, спонтанни flash mobs, може би именно те спасиха планината (или поне така се надявам). Но вече е време за по-сериозни действия. И както показа шествието за свободата на словото и за българската природа преди време, което беше обявено официално и за което общината беше уведомена, може би чрез такива действия идеята за защитата на българската природа може да получи по-силна подкрепа и от повече хора:)

А не е ли това най-важното? Да спечелим повече привърженици, за да успеем заедно? Заедно за Рила и за Странджа и за Иракли? :-)

Катерица в “Сейнт Джеймс Парк” в Лондон

Ясен наскоро публикува една много симпатична катеричка и като я видях, се присетих, че все още не съм публикувал снимките от Лондон:)))

Е, снимките сега няма да успея да ви покажа, но нека видите поне снимката на ето тази симпатична катерица, която срещнах в парка “St. James”, докато се разхождах безцелно там в неделя…

Катерица в парка Сейнт Джеймс в Лондон

Много се гордея с това мое попадение! Един от малкото моменти, когато моят верен Pentax се показа на висота при снимка на животно и успя да фокусира и да измери правилно светлината, въпреки сумрачния следобед:)

PS (2007/Oct/19@12:00): Публикувам и необработен вариант на същата снимка, Дончо ми даде идеята:)