Защо новите светлини на фонтаните са в “студения” спектър, не знам, но на снимка изглежда добре…
(Снимката е правена с Pentax Optio S50, в 9 и половина вечерта на 23 септември (2012); “нощен режим” + “всичко на автоматични настройки”, тъй като дисплеят на S50 е счупен от известно време и няма как да се правят ръчни корекции чрез менютата (някой ден този Pentax ще ми липсва, знам). Пост-обработка на снимката (Fireworks или Photoshop): не. А това е оригиналът.)
Ани ме зариби и ето — нарисувах корабче! ;-)
Напоследък се хващам, че не пиша много. Също и не не публикувам снимки (или почти), въпреки че се случва да направя някой и друг кадър, за който си мисля “О! това не е лошо да го пусна в Daily Photo, харесва ми!” (малко е успокояващо, че не съм само аз, който “заравя” чат-пат хубави кадри в архивите).
Мравката, която ще видите по-долу, е плах опит малко да се поправя. Снимката е от Родопите, от 2009 година, когато участвахме с Ани в създаването на една еко-пътека там (“Пътят на Сърцето” бе наречена по-късно). Всъщност, бяхме на “разузнаване”, и част от работата ни беше да направим няколко разходки в околността на село Борово, и да направим много снимки.
След пътешествието до Борово, снимките се оказаха супер-много, а много от тях се оказаха и супер-хубави. За съжаление, само една или две видяха бял свят досега.
2009/Aug/03, мравка в Родопите
Много обичам мравки (струват ми се изумителни създания! ако не сте чели “Мравките” на френския писател Бернар Вербер, то горещо препоръчвам!), а тази позираше страхотно, кацнала на върха на едно цвете. Успях да направя няколко снимки, и мисля, че тази е най-сполучливата (може да я видите и в голям размер)… :-)
Надявам се да успея да публикувам още снимки тези дни. Все пак, надежда има — нямам Facebook (засега), което ми оставя доста свободно време за блогване — както и за четене на блогове на приятели. :-)
2012/06/16, Тюленово
Уикендите са за това да пътуваш повече… и да почиваш повече.
А какво по-хубаво от това да пътуваш към морето с приятели? Морето е красиво сутрин, красиво вечер… а и през деня винаги ще има какво да видиш и да те вдъхнови.
Май не е лошо да си припомня за почивките, пътуванията и… снимането… :-)
И, не, няма да ми липсваш! ;-)
Плажовете в България — снимката е от 2008 лятото, а тази купчинка събрах за по-малко от пет минути, на площ 1-2 квадратни метра само… (добре че морето и планината пречистват всичко).
На плажа? На открито? В парка? Пушете си на спокойствие — хич не ми пречи.
Но е прекрасно, че вече ще мога да отида на заведение (бар, ресторант, пицерия, сладкарница, музикален клуб) и при това заедно с Ани и Симона, без да се притеснявам от задушаване с кълба цигарен дим, и без после дрехите и косата ми да миришат на пепелник…
Не съм краен човек (и може дори да сте ме виждали с халба бира в ръка или лула), обаче малките удоволствия в живота са едно, а системното одимяване на хората в затворено пространство — нещо съвсем друго.
Още не мога да повярвам, че в България няма да се пуши в закрити пространства от днес, първи юни 2012 (полунощ), и че законът за забрана на пушенето на обществени места (макар и несъвършен, не отричам), някак мина и беше приет от Парламента. Тази забрана да се пуши на закрито беше отлагана с години, и макар и позакъсняла, я привествам с две ръце! :-)
Когато обаче една сутрин откриеш, че всъщност е доста приятно дрехите ти да не вонят на долнопробна тоалетна и да не чувстваш главата си толкова тежка, си казваш, че може би не си длъжен постоянно да гълташ нечий чужд дим само защото на страшния пичага отсреща дори не му е минало през ум да те попита дали имаш нещо против да си запали.
http://sofialive.bg/city/frontalno/89-lights-out.html
Хау! :-)
(update @ 18:30): И Пиппилотта е казала хубави работи…
Снимката е от 2010, случайно попаднах на нея в архивите ни — стара табелка, на една от централните улици… Интересно. Дали Бургас доскоро е бил… “Бургаз”?…
Понякога се питам(е), дали да не се преместим към морето… Бургас е красив, приветлив град… и има море!;-)
Може да сте го срещали по улиците на София през последните няколко месеца: висок симпатяга с китара, огнена коса и силен глас.
Пътува, свири и пее за собствено удоволствие. В момента е в България и може да го чуете в клубовете на София, но понякога и на улицата.
Първия път го чухме с Ани да свири на “Витошка”, близо до McDonalds, зимата. Преди два дни пак го видяхме, пак на “Витошка”. Спряхме и се заслушахме…
…после, след поредното изпълнение, се престраших и отидох да попитам, как се казва и откъде е. Като разбрахме, че е от Ирландия, го помолихме да ни изпее някоя ирландска песен. Тъй че, следващата песен е, by fans’ request! ;-)
Jamie Mc Donald: Fiddlers’s Green (записан с Canon S5 IS)
Пичът си има официална Facebook страница и YouTube канал.
А тук: http://soundcloud.com/jamie-mc-donald
може да чуете няколко песни от следващия му албум (“The Way It Was”), заедно с Бояна Желязкова (цигулка). Доста добре звучат, между другото!
В следващите седмици вероятно ще може да го чуете в някой от музикалните клубове на София (Mc Carthy’s, Swingin’ Hall)… или пак на улицата.
Поспрете се да послушате, ако го мернете някъде. Струва си! А и не се знае, кога ще реши да отпътува обратно за Ирландия, или може би да продължи пътешествието си по света… :-)
По какво се разбира, че зимата е към своя край?
По това, че и най-добрият снежен човек, който може да сте направили на терасата (о, ама колко сняг имаше тази зима, а!!), дори и да е почитател на най-добрата и студена бира…
…започва да се топи и да изчезва.
Днес, като пиша това, този прекрасен Mr. Snowman, отдавна е само спомен (снимки) и локвички вода… :)
Идва пролет! И при това, много специална пролет — първата пролет на Принцеса Лея (Си)мона Сакс Принцеса Симона! :-)
(За принцесата — официален постинг, ама по-късно…)
…and this is what happened:
/via @oatmeal
Забележка: Всякаква прилика със SOPA/PIPA/ACTA, “пиратството”, сайтовете за торенти, и адекватността на модерната развлекателна индустрия, са съвсем случайни! ;)
