One Man Bar

One Man Bar (photo)

(видян в село Баня, до Иракли, 12 август тази година)

Хвърчило

Kite in the sky

Kite in the sky

Kite in the sky

Kite in the sky

Kite in the sky

Запознайте се с Хвърчо. Опашката му е цветна като дъгата, а крилото му е ярко синьо. Хвърчо обожава морето, но още повече обича да лети.

На втори август планирано излетя до 35 метра надморска височина, и кацна около два часа по-късно, също тъй гладко. Следващия път, може би ще излетим до 70 метра височина, кой знае?… :)

Фото-стилове в Adobe Fireworks

По принцип, Adobe Fireworks не е предвиден за сериозна обработка на снимки (и bitmap изображения).

{fw} Lincoln car (Fw style)

Въпреки това, програмата има и такива възможности, което е голям плюс, когато се работи основно в “смесена” (vectors+bitmaps) дизайнерска среда, за екран.

По-горната илюстрация се получи за по-малко от 3 секунди, като използвах обикновена снимка, и приложих готов фото-стил във Fireworks.

Ето и оригинала:

{fw} Lincoln car (photo)

Стиловете, които може да използвате за различни видове готови фото-манипулации (и не само), се инсталират лесно, и след това може да се прилагат във всякакви ситуации.

Ето два интересни сета, готови за сваляне и употреба:

Photo styles set (1) на финладския дизайнер Mikko Vartio
Photo styles set (2), на Linus Lim

Може да се получат интересни ефекти, при това лесно и бързо! А най-хубавото е, че всеки може да си направи свой набор от стилове, при това не само за обработка на bitmap изображения.

Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides

Неотдавна (23 май, ако трябва да съм по-точен), аз и Ани бяхме поканени на кино от @FIBank.

Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides

Всъщност, мислехме да отидем на кино, когато “Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides” се появи на големия екран, но не планирахме да сме на предпремиерата, нито пък да го гледаме на IMAX 3D (аз си падам малко класик и бих предпочел да гледам филма на обикновен 2D екран с хубав Dolby звук).

Две думи за филма:

Ако си падате по приключенчески истории, приказки, кораби и пирати, както и по Джони Деп… този филм е може би за вас. Лично аз много се забавлявах и филмът съвсем си оправда очакванията за приятен приказен екшън в стила на предишните три серии. :)

Давам му между 7 и 8 (от 10) за екшън, забавление и чувство за хумор, и около 6 за сценарий. Като цяло, на голям екран може да е по-впечатляващ, но дори и на домашно кино част от ефекта да се изгуби, все пак, ще остане гледаем, според мен…

Две думи за кино IMAX 3D vs. кино 2D

Лично аз не разбирам “залитането” на Холивуд да прави почти всички мега-филми в 3D формат. Да, има някои сцени, които са по-впечатляващи в 3D, но… това е. Гледането с очила уморява малко, и именно затова голяма част от филма е всъщност 2.5D, и само някои сцени са генерирани/заснети с дълбок 3D ефект. Мисля, че ако просто отидете на кино с голям екран и хубав звук, ще бъде почти същото, както на IMAX 3D (Майк може би мисли малко по-различно;-).

3D киното е всъщност илюзия. :)

Две думи за русалките

Това с цензурата в Холивуд не го разбирам. По-добре елегантно закрийте част от гърдите на русалката с нейните дълги коси, вместо да се преструвате, че русалките (които се предполага че и по-малки деца ще видят), нямат гърди и зърна на гърдите… Смешно е, и неестествено… (всъщност, както и русалка, на която й порастват крака на сушата, ама това вече е тема за съвсем различна дискусия, както и факта, че явно прец 2011 русалките са доста близо до вампирите, тъй като те са на мода…).

И две думи за пуканките

Модата “пуканки и кока-кола” знам, че дойде от Холивуд. И всичко е добре, докато не светнат лампите и видя буквално тонове пуканки, разсипани по земята по дебелия мокет на киното… Необходимо ли е? Може ли да се гледа кино, без пуканки и кола? Може ли да отидеш на хубав концерт и да не хвърляш бирени бутилки по земята? Светът явно се променя. На мен обаче ми липсват малко класическите киносалони от близкото минало (80-те, 90-те, към вас гледам!), където лампите угасваха и човек се потапяше в магията на Големия Екран. Тогава дори на хрупането на вафла в тишината на киносалона се гледаше с недобро око…

А сега хората отиват на забавление с пуканки и кола/фанта, и после си тръгват, още с първото запалване на лампите и финалните надписи… (което пък особено не го разбирам! първо, голям киносалон няма как бързо да се изпразни, ако има само две стълби и два изхода… тогава закъде бързат хората, да се стълпяват на изходите? а второто, финалните надписи, музиката на края на филма, а често и някой закачлив кадър, който може да се види само ако изчакаш търпеливо още само 5 минути, няма как да ги видиш и усетиш, ако бързаш толкова…)

В края на това импровизирано интервю, да ви попитам (ако сте гледали филма на кино също): видяхте ли същинския край на филма, след надписите? ;-)

Буря

Не от най-силните, но пък достатъчно добра, ако отиваш на работа с колело, вместо с лимузината… ;)

PS Да си запиша в ToDo списъка: По-добри дрехи за каране на колело в хубаво време, дъжд, сняг и мъгла… ;)

You know when you are ready…

ready for...

Креативно, а? (via @molif) ;-)

Btw, в деня, в който ще “порасна” за DSLR, напълно е възможно той да не е обезателно Canon (или пък точно DSLR, с огледало)… Може би ще е Nikon или пък Lumix с Micro Four Thirds… кой знае. :)

Цветята на баба

Една история. Отне ми пет минути да я напиша. Можех и да не го правя, но исках да си припомня, че не е нужно винаги толкова много да бързаме. И да забравяме да поглеждаме и към света около нас.

* * *

Днес на обяд излязох на малка разходка, да си проветря главата от CSS/HTML. А и много ме болеше кракът (не знам, защо — може би нещо възпален мускул или сухожилие?) и си помислих, че една малка разходка може да бъде по-полезна от това да седя неподвижно 9 часа на едно място.

Бях решил да се поразходя в парка, без причина. (Обяда така и така ми беше готов, два чудесни големи сандвича, които ме чакаха в офиса.)

На влизане в парка, минах покрай една баба. Беше много възрастна. Продаваше цветя, седнала на пейка. Цветята може би бяха от градината й, а може би бяха събрани от самия парк; това няма значение сега…

Подминах я, но на връщане си мислех да видя, какви са точно цветята.

Поразходих се двайсетина минутки и на връщане пак минах покрай нея. Този път се поспрях, и си харесах едно малко букетче. Нищо особено, но беше красиво и миришеше хубаво. Оставих й 4 лв. Тя буквално се разтрепера, каза, колко много пари съм й бил оставил (?) и за малко да се разплаче. Искрено.

Вървях бързо, но някак не можех да забравя погледа й.

цветята на баба

Минах през “Фантастико” да си напазарувам дребни неща и… Не знам, хрумна ми да й купя малко храна и да се върна да я оставя. Бързах, но не чак толкова.

След малко влязох в парка отново. Тя още беше там, продаваше цветя. Попадох й торбичката, казах, че съм й купил малко ядене.

В очите й се появиха сълзи. Не се преструваше. Не се и опитваше. Не просеше, просто продаваше цветя в парка.

Нещо ми подсказа, че може да не е виждала скоро нормална храна.

Тръгнах си, със свито сърце — тя се опитваше да ми подари още един букет, но й казах, да го предложи на някой друг. Аз си имах един вече и той си беше прекрасен.

Не бях направил кой знае колко, но не можех да направя повече…

Пред очите си виждах сълзите й — на благодарност. За торбичка с две кисели млека, три банана и бучка сирене. Странно, нали?

Имам си сега букетче, което мисля да подаря на molif-чето. Най-скъпия букет, който може би някога съм й подарявал… Платен със сълзите на баба (и една моя)…

Между другото, на връщане, кракът все още ме болеше, но за 15 минути бях съвсем забравил за него…

EDIT (2011/Jun/06): Наскоро като се разхождахме с Ани, пак видях тази баба, в същия район. Ани каза, че я познава и че е “професионалист” (каквото и да значи това). Въпреки това, не съжалявам, че й купих малко храна тогава. За да е там, и да се опитва да продава цветя (може би набрани в парка), явно нещата не са добре за нея…