Някои от редовните ми (по)читатели може да се запитат, защо изведнъж спрях да пиша в блога си.

Други може да се запитат дори, дали съм жив и здрав:-)

Е, добре, за да разсея съмненията, ще обясня накратко причината за моето продължително мълчание и какво се случи от 22-ри февруари насам:

Наложи ми се да летя за Лондон (през Милано, с Alitalia) на 26-ти февруари, и се върнах в София на 6-ти март. Беше пътуване, свързано с моята работа, така че нямах много време за sightseeing – единственото ми свободно време беше рано сутринa, пеша на път за офиса на GreenNet, късно вечер, докато вървях обратно към евтиния хотел, в който бях отседнал (близо до King’s Cross), и също и един свободен уикенд…

След завръщането ми, от своя страна, работата и някои проблеми ме хванаха натясно почти 24/7 (ако не броим само една малка разходка с колела за удоволствие към вълшебния дъб до Железница миналата неделя, да си закачим мартеничките там), така че нямах почти никакво свободно време за блогване или нещо друго – мога да спомена само, че вчера заедно с жена ми разгледахме за първи път някои от неразгледаните досега снимки от Лондон и… има и още неразгледани;-)

Така че ето – само няколко думи, скъпи читатели, след тази дълга пауза в писането ми. По-късно (надявам се) ще подредя някои от най-хубавите ми снимки от пътуването, и ще разкажа някои от малките истории за нещата, които ме впечатлиха в Лондон и за които си струва да се разкаже – включително, може би:

• Посещението ми на Музея на Шерлок Холмс на 221b, Baker Street;
• Окото на Лондон и Биг Бен (надали някой може да мине през Лондон и да не упомене London Eye и Big Ben;-);
• впечатляващия брой колоездачи по улиците на Лондон, които са изключително бързи (и изключително внимателни – всички без изключение имат и предни и задни светлини на велосипедите си през нощта);
• забавното приключение с малките катерички в парка Сейнт Джеймс (и една снимка, която жена ми хареса толкова много);
• бирата “Гинес” (Guiness beer), или защо хората обичат да пият тази наистина ужасна бира (всъщност, аз не знам защо, но ми беше интересно да я опитам за първи път);
• и още няколко впечатления от този голям, стар, цветен град.

Засега – толкова.

Сега отивам да си облека якето, да си напълня любимата ми лула Aldo Morelli с малко ароматен тютюн, и да изляза на бавна разходка с прекрасната ми жена – защото спокойствието, и да не бързаш за никъде, са нещата, които най-много ми липсват напоследък.