В събота, когато се запътихме да покараме малко (аз, Ани и Емо), температурите достигнаха до над 35 градуса по Целзий на сянка, а ние достигнахме… над 1000 m надморска височина и над 100 км каране:)
Получи се чудесна разходка/тренировка.
Минахме по-голямата част от маршрута на Обиколката на Витоша, само че… в обратна посока:)
Беше забавно.
Горещо.
Изтощително.
На моменти ужасно обезводняващо.
И все пак, забавно.
Тръгнахме в 6 сутринта, и се прибрахме след 9 часа вечерта, капнали и доволни. Пътьом видяхме много красиви места, хапнахме малко горски ягоди и направихме нелоши снимки:-)
Общо взето, знам, че мога да мина в жегите 100 км планински терен с колело.
Сега като го знам, вече мога и да не правя 100 километровата обиколка на Витоша следващата събота:-P
Ще видим, де. В момента имам да се концентрирам върху други неща (като работа например) ;)
Маршрутът не беше лек, партньоре. :-)
Едно са 100 км по шосе, съвсем друго беше тази обиколка.
Признавам, че почти ми взе здравето (а и каквато не съм атлетична напоследък…мда).
Учудвам се на хората, които взимат разстоянето по този маршрут за пет-шест часа…особено, ако е толкова горещо, както тази събота, навярно ще ми е нужна сериозна подготовка и евентуално допинг ;-).
И пак сериозно се съмнявам дали ще го направя за под 12 часа.
Днес е едва понеделник. Ще изчакам няколко дни да минат и тялото да позабрави какво му причиних, и чак тогава ще разбера дали ще имам сили да повторя тази “разходка”.
Все пак, благодаря! Имах нужда да проверя себе си и като цяло беше много, много хубаво!
Разходката беше чудесна:)
А колкото до хората, които могат за под 6 часа да изминат 100 км с колело на такъв планински терен, при това в жегите… Шапка им свалям и се дивя, как е възможно :)))
Аз, ако реша да участвам в тазгодишната обиколка на Витоша, ще се радвам да финиширам изобщо ;-)