Това е последният ден от почивката ни на море, вече сме в ултра-бързия (ускорения бърз влак, всъщност, ама като видя съкращението УБВ, и не мога да не го нарека ултра-бърз, sorry:-D) влак за София. Малко преди да влакът да потегли, отскочих за чаша кафе и шоколад от една кафе-машина на гарата. (В 7:30 сутринта няма нищо по-прекрасно от чаша ароматно, силно кафе (а и знаем, какво се случва, когато кафето в офиса свърши, хехе;-) На снимката са двете чаши една до друга, поставени на прозореца. Слънцето и рисунките по повърхността на кафето и шоколада ми заприличаха на знаците “Ин” и “Ян”, затова ги снимах:-)
(18 август 2007 @ ~7:30 сутринта, Варна, във влака за София; за EXIF вижте thumbnail’а; ето и по-близък план на втората чаша)
PS Предните снимки от същата серия: (1) Вълни, (2) Пейка в парка, (3) Залез на брега на морето, (4) Св. Св. Константин и Елена (night view).
Готино е станало, браво!
@velqn:
Благодаря! Просто поглед (рано сутрин) ;-)
страхотно е :-)
Снимката наистина е готина.
Между другото, прекалено дългите описания какво, кога и как се е случило, за мен намялават стойността на снимката. Когато има случка и снимка за илюстриране, ми се струва добре, но когато снимката е основното, текстът сякаш се опитва да я продаде.
@invertedquestionmark:
Съвсем прав си! Ако знаеш, колко време ми отне да се науча да пиша кратки постчета, или снимка плюс ред текст под нея ;-)
Е, понякога прекрачвам границите на реда (както тук)… търся баланс, но невинаги се получава…
Иначе, в мен често дреме един “статистик”, който обича да пояснява, какво къде и кога се е случило… май това е причината, а не че се опитвам да “продам” самата снимка — тя си е хубава и сама за себе си:)
Усеща се, че не ти е това целта, просто казах как ми изглежда на мен. Всъщност са виновни безкрайните реклами – възприятията ни за подобни неща отдавна са прекалено изкривени. :)
@invertedquestionmark:
Аха, може и това да е причината… Пък “статистика” в мен рядко успявам да го заглуша :-)