Днес видях една невероятна снимка на фотографа Patrick Taschler и написах няколко думи (всъщност, преведох краткия текст към нея, публикуван на APOD).

Представете си учудването ми, когато преди минути получих коментар от самия автор:)))

В коментара си, Патрик ми даде линк и към друга снимка на същия вулкан.

Ето я:

Краткият описателен текст под нея също си струва, затова ще се опитам да го преведа тук:

Реших да се насоча към Еквадор [пише Патрик Ташлер], движен от любовта ми към планините, и неутолимата жажда за пътувания. Бях възнаграден повече, отколкото очаквах, когато пристигнах, защото научих, че вулканът Тунгурахуа (Tungurahua volcano), намиращ се на около 80 мили южно от столицата Кито, беше на път да изригне и бълваше гъст дим и лава.

Приближих го от запад, за която посока се твърдеше, че е добра от гледна точка на времето, тъй като облаците обикновено се движат от изток. Пътят, на който бях, свърши при Пуела, малко градче на западния склон на вулкана. Нощта падна, облаците се разпръснаха и аз будувах цяла нощ, за да наблюдавам и да правя снимки.

Почитател съм на астрономията и се сетих, че звездният куп M45 (Плеядите) щеше да се появи в нощното небе при безлунна нощ, и че мястото щеше да е приблизително в посока на кратера.

Точно това се случи. Аз направих снимката с Canon D20 и 70-200mm обектив, с експозиция от около 20 секунди. Не беше лесно за снимане, поради високата влажност и факта, че около мен се сипеше доста пепел: фотоапаратът ми сега струва наполовина!

На следващото утро започнах разходката си между склоновете на вулкана, за да достигна Банос: някога там имаше път, но по-голямата част от него беше разрушена от потоците лава. Селцата, през които минах, бяха наполовина изоставени и растителността беше покрита с пепел: през цялто време, това, което най-много ме притесняваше около вулкана, беше фактът, че той беше толкова спокоен… никакви експлозии — подозирах, че нещо се готви. Време е, си казах, да се махам оттук!

На следващата нощ селата Билбао и Пенипе бяха тежко пострадали, а Чилибу, Чоглоктуз (Chogloctuz) и Палитагуа бяха направо изтрити от лицето на земята…

Хубава история… Сега, след като я прочетох, гледам с малко по-различен поглед на двете снимки на същия вулкан… :-)

* * *

Удивително е, как технологията в наши дни ни позволява по съвършено нови начини да си общуваме, и да се запознаваме (директно и индиректно), с хора на другия край на света:)

Би трябвало един популярен слоган на Nokia да бъде всъщност:

Internet. Connecting people^(tm)

Иначе как щях да науча за Patrick Taschler? :-)

PS Ето и портфолио на Patrick Taschler (в малко странен за мен Flash формат): www.patricktaschler.com