“Земята от високо” (btw, някои изписват името на изложбата “Земята отвисоко” – в оригинал е “La Terre vue du ciel”) – фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран.
Хвърлихме й едно око, на живо:)
Запознахме се с и Емича:)
За съжаление, с този мой грип и със студения пронизващ вятър, който ни съпътстваше на моста през цялото време… успяхме да видим само първите десетина-двайсет изложени снимки, и да им прочетем описанията. После ние с Ани се запътихме към къщи, да се лекуваме, а Емича и още неколцина ентусиасти се запътиха към най-близката кръчма да се топлят с чай с ром:)
Изложбата е много интересна, и съм се зарекъл да отида да я видя цялата някой от тези дни.
Емича публикува и една снимка в блога си, която много ми хареса, заради погледа, и заради съчетанието на небето на снимката с това от действителността:)
В първия момент, дори не забелязах, че има друга снимка в снимката! :-)
На мен ми хареса един невероятен ледник:
И много други снимки ме впечатлиха. Струва си да се видят, всичките, една по една, заедно с описанията, и без да се бърза!
И…
После се замислих за нещо, като гледах цветните картини на Артюс-Бертран — защото точно на 100 метра от изложбата се мъдри една от онези безлични офис-сгради, една от стотиците (напоследък модни) сгради, еднакви отвън и еднакви отвътре, сиво стъкло и сив метал, прави ръбове, никакво въображение, студ, сивота и скука — защо ги правим???
Та вътре работят хора! Идеите на хората, техните настроения се променят в зависимост от обстановката…
Има толкова много цвят и светлина по света, ярки, радващи окото и душата цветове, има толкова разнообразни природни форми и чудеса, а ние правим правоъгълна кутия в сиво, и слагаме хората да работят вътре? Толкова ли ни е въображението? Или може би висшите мениджъри вярват, че е добре да имат на свое разположение хора без идеи, пакетирани в такива сиви “кутийки”…
Друго обяснение май нямам… :-/
(Откъде почнах, пък къде свърших:)))
Но така си е, някои неща те карат да се замислиш. Затова и съществува изкуството, или поне една от причините е и това:)
Цветната вълшебна изложба на Ян Артюс-Бертран ме накара да се замисля, как често прекарваме целия ден, някъде на затворено, сред безлично-сиви предмети, и в безлично-сива обстановка, докато не залезе слънцето… и после вече сме свободни да почиваме и да излезем навън…
Странно, нали? :-D
Здрасти,
благородно завиждам за изложбата, преследвам я безуспешно… Докато се прибера в Бг, ще си е тръгнала… Така се получи преди това и с Прага 2006. Ех!
За сивите офис-сгради – и аз се питам същото. Лъхва те студ още при първия поглед… Сивота, грандомания и бездушие… И хората навряни като мишки по дупките си до мръкване…
И моята история същата, с бачкане в мазето на университета, ужас!
Абе, както се пееше “let the sunshine in”!
Приятна неделя и бързо оздравяване!
Слънчеви поздрави от есенен Вюрцбург!
@Stas:
Ние се надяваме да я видим цялата, струва си:) Но засега е малко студено а аз съм малко грипен и… засега ни чакат търпеливо на моста снимките:)
За сградите и аз не знам. Всъщност, денят, когато бяхме тръгнали да видим за 5 минути изложбата, беше много сив, сумрачен, студен, духаше вятър. Тогава и направих снимката със сивата офис сграда. Сивите облаци се отразяваха в сивите й прозорци, и настроението ми в нейно присъствие сякаш се понижи с още пет бала. А бях отвън! После видях цветните картини на Ян, и тогава някак ме порази мисълта, че ние сами създаваме сивота за ежедневието си, и после прекарваме голяма част от живота си в него…
Ти ако щеше да си строиш нова къща за теб, щеше ли да я направиш в сиво, метал и стъкло с еднакъв сивкав цвят? Не, нали? А за работещите — точно това правим…
Но хайде, че се отплеснах:)
Може да си късметлия и ще видиш фотоизложбата някой ден, ако тя спре да ти бяга;-)
Голямо предизвикателство е изложбата, и все още е там някъде пред мен.. От много наканяне.. Но знам, че си струва и че не е същото да разглеждам фотосите на страницата на Ян Артюс-Бертран. И с оглед на по-усмихващото се време, поне като прогноза за следващите дни, вярвам, че ще направя крачката :) Може би на 2-3 пъти дори, или пък повече, колкото е нужно.
А докога е изложбата всъщност, някой знае ли?
За офис-сградите – не знам трябват ли им на мениджърите хора с идеи, но им трябват хора, които да се чувстват еднакви и малки, за да се подчиняват и да козируват, а не да се бунтуват срещу началството. Цялата идея е подчинение, поне според мен. Затова и старият модел с офис в няколко стаи с по две/три бюра се заменя с офис от огромна стая с много бюра между картонени преградки.
@Selene:
Изложбата ще бъде там до средата на ноември (17-ти, ако не се лъжа) — така че има време още всеки да я разгледа:)
За сградите – не знам… Възможно е. Знам само, че такава сграда и отвън ми действа подтискащо, ако бях вътре, сигурно още повече…
Michel, снимката е абсолютно случайна и щракната набързо, като единствено съзнателно гледах да няма много хора в кадър, в близък план, а и също повече да се вижда, че има доста фотоси за разглеждане, тоест колко богата е изложбата.
Колкото до офисите, интериор и екстериор, атмосфера на работното място и т.н., това е последното по значение за повечето управляващи персони, а съответно и за самата организация. Освен това, целта не е служителите да се чувстват комфортно, целта е да работят колкото може повече и по възможност да нямат много-много претенции – като едни работливи мравчици. Да, разбира се, има и изключения, но те едва ли са много. Всъщност, като обърнеш внимание, нашата велика столица каква атмосфера и усещане предлага, какво да говорим за офис сградите и работните места.
@emicha:
Ако е случайна, то е още по-хубава тогава :)))
За сградите — когато един човек се чувства добре, не работи ли той по-добре тогава?… Значи, ако работиш в светла, уютна сграда, ти вероятно ще се чувстваш по-добре и ще работиш по-добре?…
Поне така мисля:) (но понеже не съм от мениджмънта на никоя голяма компания/корпорация и…;-)
Принципно е така, на практика също – добрата обстановка предразполага повече, същото така може да е вид (източник) на вдъхновение, човек е по-ентусиазиран, когато се чувства добре.
П.С. Радвам се, че ти харесва снимката, но е съвсем обикновена според мен :) Сега се боря с едни фотоси (в RAW) от Стара Планина, тези дни може да ги пусна он-лайн ;)
Супер пост! А някои трябва (за пореден път) да дописваме дисертация, щото сме били много мързеливи, и не ни се полага да видим тази изложба, така че благородно ти завиждам!
Що се отнася до сивите офис сгради, тук съм склонна да не се съглася с теб, специално в случаите, когато сградите са с огледална повърхност. В тях стават изключителни отражения, тема за страхотни снимки! Като тази, която и ти си направил.
Тук съвсем нескромно ще си позволядаприложа малко доказателствен материал (всъщност не малко, но нищожна част от всички отражения в подобни сгради, които съм снимала), но не мога да преглътна подобно отношение към огледалните фасади…
http://farm1.static.flickr.com/88/239089492_6cd298a42a_o.jpg
http://farm1.static.flickr.com/87/239088374_b70dcb6f7b_o.jpg
http://farm1.static.flickr.com/187/363668546_c024c23fc9.jpg
http://farm1.static.flickr.com/163/394113077_243aac65f7.jpg
http://farm1.static.flickr.com/169/409072178_1d1b04133c.jpg
http://farm2.static.flickr.com/1282/1295637319_0172d6c3c5.jpg
http://farm2.static.flickr.com/1299/1336902365_fd253b4b60.jpg
Пък да живея в сграда с огледални стени би ми било по-приятно, отколкото в гаден социалистически блок… Най-малкото, защото отвън не са сиви (като гадостта, в която живея), а пречупват и интерпретират пъстротата на битието…
П.п. И да оздравяваш! А за изложбата видях, че има време…
@Светла:
Аз имам нелоши снимки на отразени облаци във фасадите на новите офис-сгради:)
Нямам нищо против отраженията и красотата на небето и слънцето, отразена в стъкло:)
Мисълта ми беше, че сградите от този тип са доста сиви на цвят, отвътре и отвън, и това не ги прави cheerful за работещите там хора… Сивото е ОК, за цвят на монитор, ама за цвят на цяла сграда, и отвътре и отвън, съвсем не е подходящо, според мен…
Мерси за линковете, хубави са снимките:)
Но както забелязваш, красотата им иде отвън, не отвътре — тоест, красотата е от отразените в сградата облаци и гледки, не от самото сиво стъкло :)
PS Надявам се да оздравея скоро… :)
Айде и аз да се изкажа по темата. Но не за изложбата, която все още има време да рагледаме докрай, а за сивите офисни сгради, които изглеждат толкова лъскави и модерни отвън, а са такава глупост отвътре и като конструкция…
Досега съм работила в точно три такива. Истината е, че се строят набързо и не се мисли, не се спазват и елементарни правила при строежа.
Отделно, че да ги гледаш отвън и да се радваш на отраженията е страхотно…но да си вътре съвсем не е радост за душата.
Това са офис-кочинки, псевдо-корпоративен shit. Thanks, but no thanks.
Аман от климатици, от общи зали с 50 компютъра и стени от гипсокартон…