Късно вечер и през нощта е май единственото ми свободно време напоследък…

Случи се така, че ми се наложи да работя и тази събота и неделя, макар че имах (и все още имам) тежък грип. Е, работих от къщи, което беше добре, и все пак, работата си е работа…

Все още съм на антибиотик, дори малко увеличихме дозата, защото вирусът слезе в белите дробове и се опита едновременно с това да се качи и в главата, което беше double неприятно.

Не обичам антибиотиците (дори и слабите), те са опасни, но понякога се налага…

Все още кашлям ужасно на моменти, пия и аспирин и чай и мед и лимони и витамини всякакви, и се надявам някак да оздравея вече, защото мислехме да избягаме на планина малко в края на седмицата, на Рила — уморих се от града, от безконечния шум, от стреса… Болестта обаче не ме е пуснала все още, а и дори не знам, дали старата Ладичка ще тръгне, но няма как… :-)

Anyway, ако не ви е страх да четете изцяло личен пост (е, има и няколко думи за WordPress после казани, ама не много) …then read on! :-)

* * *

Размишлявам на глас в момента, а и малко ми е разбъркано… и може би се надявам така разбъркването да намалее:)

Днес беше доста лош ден, иначе, но няма да говоря за него (проблеми в работата — лични и глобални), и се радвам, че свърши…

Ани спи отдавна, а аз “крада” няколко минути по средата на нощта, тъй като останалата част от моето време е посветена на работа и тичане насам-натам…

Иначе обичам нощта. Спокойно е, тихо е, можеш да чуеш собствените мисли, ако се вслушаш. През деня глъчката, шумът на големия град ги заглушават. А сега е тихо.

Горят свещи (у нас вкъщи често горят свещи — мисля, че дори харчим за свещи повече пари, отколкото за ток:-p) и съм запалил и една малка маслена лампа, която е достатъчна, за да освети слабо клавиатурата на “откраднатия” за няколко дни лаптоп;-)

На масата до мен има и половин чаша вино. Да, знам, знам, не се мръщете, антибиотик и вино = лоша комбинация… В свое оправдание мога да кажа само, че виното наистина е само половин малка чаша, може би не повече от 50-70 ml, и мисля да го пия цяла вечер, ако не и цялата нощ:) Сгрява ме, и дава някак различен поглед. Обичам виното. То е една вълшебна, хубава напитка (стига да не се прекалява с него, разбира се;-) и не само CSS дизайнерите го признават!

Та така, по една глътка “Мавруд” от време на време, свещите наоколо и клавиатурата пред мен… та докъде бях стигнал? А, да, какво правя:)

WordPress подреждане, с една дума…

* * *

Вчера излезе нов-новеничък WordPress 2.3 “Dexter”. Вечерта мислех да правя upgrade’и на блоговете, но като започнах, се оказа, че списъкът със задачи е доста дълъг. Истината е, че скоро не бях подреждал optimiced.com (а и не само него), и нещата не опираха до “make backups, upgrade, done”.

Не използвам много WordPress plugin’и, и все пак, и на българската и на английската версии на блога имам общо поне около десетина, които ми вършат работа…

След като проверих съвместимостта спрямо версия 2.3, се оказа, че имам някои по-стари версии на плъгините, които е необходимо да update-на, преди да сложа новата версия на WordPress, за да нямам проблеми после.

После се оказа, че след свалянето на последната версия на WordPress от http://wordpress.org/latest.tar.gz, файлът не иска да се разархивира със стандартната команда за tar.gz файлове — “tar -xzvf latest.tar.gz“! Блъсках си главата доста време, докато открия, че всъщност нещо се е променило и latest.tar.gz след свалянето с wget се превръща всъщност в .tar файл, а не в .tar.gz! Имаше доста threads тази сутрин във форума на УърдПрес, посветени на този проблем (загадка?), аз четох, четох, пък налучках и накрая успях да разархивирам файла с tar -xvf latest.tar.gz (без -z флага за g-zip), ура, ура, радост голяма… докато не открия пък тази вечер, че от WordPress са оправили бъга в архива си и вече файлът си е съвсем стандартен tar.gz, както винаги си е било… и командата за разархивиране е пак стандартната tar -xzvf, аман! :-D

…Та ето го, втори ден, upgrade на WordPress и май няма да го свърша и тази вечер, защото още не съм подредил всичко…

Намерих новите версии на плъгините, които използвам активно, сега ги подменям един по един. Добра идея ми се стори и да се отърва от онези плъгини, които не ми вършат някаква особено полезна работа, или пък ползвам твърде рядко (note to myself: да не забравя и да drop-на онези таблици в WP базата данни, които са се ползвали от изтритите от мен плъгини!;-).

После последна проверка на всичко, версии, съвместимост… Май е готово.

Сега остава да направя backups на базите данни, на файловете, и може би ще се престраша да направя upgrade на една от инсталациите на WordPress към версия 2.3… А може би първо ще направя тестова такава, не знам още, не съм решил… Сещам се и за още поне 5 по-лесни (и по-бързи) начина на upgrade на WP, но не ми се занимава.

Сигурно е време за сън, просто. Чувствам се уморен.

А и виното свърши…

Е, и утре е ден, все пак… тоест, вечер (нощ)… поне докато не променя нещо в живота си, може би, което да ми даде и известно количество дневни “свободни” часове. И малко по-малко стрес…

Имам и книга за четене (“Фондация” на Айзък Азимов, първи том, доста е дебеличка…) — така че ще угася маслената лампа след малко, ще се мушна под завивките с книгата (за книгите си имам малка халогенна лампа, не чета на свещи, хихи), и след 5 минутки ще съм заспал. И си пожелавам да сънувам нещо хубаво, а на сутринта гадният грип заедно с кашлицата вече да са си почти отишли:)

Лека нощ:)