Вчера след работа минахме покрай Партийния дом (a.k.a. една от сградите на Парламента), където приключваше целодневният митинг на учителите.
Стана ми тъжно.
Беше студено, а тези хора бяха навън цял ден, за да се преборят за няколко лева в повече към смешно ниските си заплати.
Срещнах и стар приятел, учителя ми по литература от Музикалното училище, г-н Угринов. Каза, че са навън от сутринта. Усмихна се, като ме видя, беше неочаквана и хубава среща:)
* * *
Много се изписа за учителските протести тези дни. Надали мога да добавя нещо ново… Чух, че вчера са били поне 50’000 на митингите, имаше учители от цялата страна. Не съм очевидец, но за сметка на това видях, как изглеждаше улицата между Руски паметник и площад “Македония” вчера на обяд. От единия край до другия беше запълнена с рейсове. А сутринта същата тази улица беше пълна с полиция.
Че реформа в образованието е необходима, е неоспорим факт.
Но и че човек не може да преживява с заплата, коато е по-малка от едномесечен наем за най-малкия едностаен апартамент в София, за мен е не по-малко неоспорим факт.
Трето, за всички е ясно, че криза има, и не само в образованието.
Криза има в самата държава. Или каквото там е останало от нея…
Свидетелство за това са и протестите в защита на природата на България, продължили цяло лято.
И правителството просто си затваря очите на всичко това. Или се опитва. Но не мисля, че ще може да продължи още дълго по същия начин…
* * *
А другото, което ми направи впечатление вчера, е, че може би за първи път (поправете ме, ако греша), от 1997-а година насам (нощта на 10-ти февруари, още известна като “Нощта на Добревите сопи“), виждам полицията да огражда с решетки Парламент, Президентство, и други сгради, където обитават Важните Държавни Мъже (и Жени).
За мен този факт е притеснителен.
И говори за нещо друго, освен предпазливост.
А именно – страх.
Страх от хората, излезли на улиците, за да се борят за правата си. Да бъдат Граждани. Да се борят за оцеляването си. Да се борят за българската природа (да, и за нея също, вчера е имало и малък протест в защита на Рила, като протестиращите са били оградени от полицейски кордон от всички страни, по свидетелства на очевидци!).
А страхът от хората, които са те избрали да ги представляваш и защитаваш, не е хубаво нещо.
Говори за това, че май не си на мястото си… и се чувстваш неуютно поради това.
Напоследък много се изписа за тия стачки та чак ми писна да ги чета, но това твойто е едно от най-точните и добри неща по темата. За съжаление положението е точно такова.
Властта на българската политическа олигархия все повече прилича по методите си на социалистическата диктатура от преди 30 години.
Michel, не знам какво да кажа. Аз също мислех да пиша за учителските протести, обаче като прочетох твоята публикация и се отказах. Абсолютно си прав за всичко написано. САмо че, знаеш ли кое ме притеснява? Правителството живее в техен си измислен свят. Всички в държавата са на ясно, колко е зле тя в момента, само Сергей Станишев и другите шушумиги покрай него говорят глупости по телевизиите как всичко е наред и разбираш ли, колко големи Европейци сме били и как сме се развивали в положителна посока. Да, някои се развиват, набират състояния, правят големи пари, а обикновеният човечец си кюта с 200-300 лв на месец. Да не говорим, че малко по-добре сме единствено тук в София, в другата част на страната и по-скоро в провинциалните градчета и селца, положението е трагично. Сигурен съм, че нещата дори и след такава огромна стачка няма да се оправят, тъй-като за да обърне внимание правителството на нормалният човек, работещ за същите тези задници, които карат мерцедесите и BMW-тата последни модели по улиците на София, трябва общодържавна стачка. 7 Милиона души на улицата, трябва да им се покаже, че това е писнало на всички здравомислещи хора или поне на тези, които са останали в България, защото съм сигурен, че със всеки изминал ден, все повече и повече хора напускат страната и отиват да си търсят късмета другаде. И аз ще се пробвам и ако Господ е с мен, се надявам да се реализирам, но ми е мъчно, мъчно ми е за родителите ми, пропиляните животи на многото хора, вярвали, че някой ден ще живеят нормално, мъчно ми е за работещите, работили и продължавайки да работят за същите тези хора или за синовете и дъщерите на хората, управлявали държавата ни до 1989. Каквото и да ми говорят, вече не им вярвам. Не вярвам на думите, а на действията. А за сега, нито едно действие на правителството не ми дава дори и малка надежда, че ще се оправи страната в близките 10-20-50 или повече години. Ако преди 5 години и малко повече сме си мислели, че по-зле няма на къде, явно сме грешали. Явно, винаги има по-зле. Аз лично не мога да се оплача от живота си, защото има много хора, по-зле от мен и от семейството ми, но не мисля, че мога да имам развитие и качествена реализация, съответно със качествено и достойно заплащане, тук в България. Който мисли обратното, нека ме обори. Мислех да пиша и още неща, но осъзнавам че е безсмислено. Хората четящи блога ти са достатъчно интелигентни за да осъзнават горе-написаното и сами, така че лека нощ!
Мишел, много точен и хубав пост. Аз съм далече и не мога да преценя точно нещата, но ги виждам точно като теб.
Границата между гражданите и “елита” се разтваря все повече. Имаме нужда от повече истински граждани само.
нещо съм болен, та тия дни по-често поглеждам към телевизора. и защо ли..
като и да е – това е причината да видя репортаж от парламента, в който някъв депутатин доста патетично каза (цитирам по памет):
“…и ако заради вашите неадекватни разсъждения ОЩЕ ВЕДНЪЖ МЕ изхвърлят оттук с камъни и пръти…”
доста притеснен за бъдещето на страната беше, завалията
ауу, този коментар беше предназначен за следващия ти пост
ама и тука се връзва
Благодаря ви, приятели!
Аз съм учител от 31 години и винаги към разбирала учениците си. Радвам се, че дойде време и вие да разбирате нас и да ни поддържате за стачката.
А пък аз не съм напълно съгласен с теб, а и с много други. Не, не става дума за парите – ясно е, че са безумно малко и че трябва да са повече. Вероятно е правителството да е виновно, не знам. А и не ми е работа – не ме интересува. Най-общо казано – нямам време да ги следя. Гласувам когато е нужно, печели някой някакви избори, от там нататък се надявам този някой да седне и да си свърши работата. Не му гледам в паницата, не му се бъркам. Приел съм подобна практика и с колегите в работата. Разделяме задачките и не питам никой за нищо, оправям си моите задачки, докато не свърши срока. В нашия случай мандата. Тогава поглеждам да видя какво е стършел свършил и гласувам отново. На обещания мисля, че никой от нас вече не вярва, на боички (сини-червени) също. Комунисти, социалисти, демократи… кой от тях действително е с такива идеали? Много малко, по-скоро бих гледал ляво-дясно. Лявото е социално? Защо да не е то? Защото се счита, че комунизма е ляво? Ами да, фашизма пък е дясно, но също не го искаме. Крайностите са ужасно лошо нещо и винаги вредят.
От 1989 насам за нито едно правителство не съм чул някой да казва, че има надежда, не и 2 години след началото на управлението му. Това означава, че сме обречени – за почти 20 години не се е намерило управление на страната? Не искам да знам, знам, че мога да работя и още, знам, че съм дребна перушинка, но ако си заработя повече заплата с два пъти повече и с по-качествена работа, ще съм задвижил едно колелце от машината с един милиметър. Това ми стига все още. И много ми се иска всички да правят така.
Колкото за парите.. ами открито заявявам, че не е това начина. Просто не е. Ако аз се изтъпаня пред моите клиенти и им заявя искам 1000 лева заплата иначе пръста си няма да мръдна за вас те ще ме изгонят. Факт е, че учителите зависят от държавата, но аз имам дете ученик – в цялото училище има 4-5 преподавателя, които правят нещо. Останалите изобщо не ги е грижа, говорят просташки език, какъвто бих очаквал от шофьор на камион, не от учител и поставят някакви оценки, по родителски срещи разбирам, че даже не познават проблемите на детето ми. Възпитатели ги наричаха едно време учителите в началното училище… Ако те ще възпитават детето ми за колкото и пари да е – не благодаря. Като се замисля… от ученическите си години имам спомен за страхотни преподаватели и възпитатели и много ги уважавам, но нито един от тези хора не си ги представям да говорят така както съм чувал учителките в училище сега.
И спирам, че Мишел ще ме убие за този пост :).
Аз пък за друго се замислих покрай тези митинги – Как са организирали превоза от всички краища на страната?
И друга една мисъл се върти в главата ми – навсякъде чуваме как родителите подкрепят стачкните деиствия. Но кои родители? Защото едно е детето ти да е 7ми клас и да може да остане само в къщи, друго е да е в началното училище и да трябва да си взимам неплатен отпуск, за да го гледам. А аз какво да му дам да яде в края на месеца, когато и аз не взема заплата? И дали родителите не ги е страх (като мен) да застанат и открито да изразят позицията си, защото после същите тези учители ще си го изкарат на него?
Не казвам, че не подкрепям исканията на учителите, но защо това е ВИНАГИ за сметка на децата ни?
Мисля си, че все би трябвало да има по-малко “силов” и политически начин за разрешаване на проблема…
Благодаря за коментарите! :-)
Аз просто изразих мнението, че нещата не са добре отвсякъде погледнати… И реформа в образованието е нужна (истинска такава, а не министерски “заклинания” от време на време) и промяна на заплащането на учителите…
(никого няма да убивам, btw;-)
За мен толкова много протести напоследък, и толкова много предпазливост от страна на правителството (заграждения, полицейски части, идеи за промени на закондателството с цел да се ограничат гражданските митинги и манифестации) означава, че има криза, и засега решението не се вижда… Мафията е “хванала” в ръцете си твърде силно нашата държава :(
Имаш право, протестите наистина означават криза. Всъщност, ако бяха в една сфера да кажем, че е само тя щеше да е добре, но има протести за екология, бедност липса на реформи в определени сектори и прочее. Има проблем, очевидно е. Не съм много сигурен какъв е. Само ми се иска от всичко това да излезе нещо добро. А през това време – да запретна ръкави. Имам да свърша още много работа, а и да заведа дъщеря ми да види Рила, преди да изчезне в сегашния й вид. Което ме подсеща, че вече нямам къде да ходя на море!!! :( Свършиха се спокойните диви и незастроени места, а аз ужасно нехаресвам бетонни сгради, обичам палатка и плуване по изгрев слънце, китара и огън и миди на огън…