Вчера в София заваля първият сняг за тази година. Бях удивен, защото все още е октомври, навън температурите паднаха до около нулата и заваля мокър сняг на големи парцали…
А снимката по-долу отдавна се каня да публикувам. Бяхме отишли на театър с Ани една зимна януарска вечер на 2004-та година (“Този път кой съм”, с участието на Сава Войнов), и когато излязохме навън след представлението, в това състояние заварихме паркираните ни от два часа колела:
Обичам да карам колело. Дъждът и снегът рядко могат да ме спрат…
Понякога дори е по-интересно да караш при по-необичайни атмосферни условия (проливен дъжд; мъгла; сняг; лед…) и тази снимката обикновено я показвам на хора, които ме питат “А кога зазимяваш колелото си?” или “А зимата как караш колело?” — дори не се налага да й добавям коментар… :-D
И аз обичам да карам колело, но такива условия вече ми идват бая екстремни…
Супер снимка! Страхотен ъгъл, изобщо, направо абстрактна фотография…
А, и да – честит първи сняг!
Условията не са толкова екстремни, колкото изглеждат… Всъщност, беше не много студена вечер с пухкав сняг, но на снимката изглежда, все едно сме в Гренландия или Канада, толкова сняг е наваляло… :)
Ако говорим за сняг, ето това се казва сняг! (via #)
В същата тази събота вечер, трябваше да се прибирам с колелото, след като бях излезнал още в петък с него. Честно казано не ми беше особено приятно, да карам, особено след като си бях забравил ръкавиците …
@Стефан:
Доста студено беше… В сняг е добре да караш колело, като предварително си се екипирал подходящо с дрехи, ръкавици, шапка :-)