Един блог пост в блога на Assenoff ме накара да се замисля:

Лъжа и измама ли са винаги обещаните от много хостинг компании, предлагащи shared hosting (споделен хостинг), огромни по размер дискови пространства (disk space), трафик, или честотна лента (bandwidth), неограничен брой хоствани домейни/MySQL бази данни, неограничен брой e-mail акаунти и други ресурси?

Ще кажа няколко думи, от личен опит, защото темата е интересна:

Аз ползвам хостинг, който не е български, и параметрите му до голяма степен са “неограничени”, и въпреки това, съм доволен — тоест, не съм излъган, поне до момента:)

Няма да правя реклама (всеки може да прецени за себе си), а ще разгледам в детайл модела, при който е възможно обещанията за “големи ресурси за малко пари” да бъдат спазени.

Как става това, или принципът 90/10

Около 90% от потребителите на хостинг услуги нямат нужда от 100+ гигабайта дисково пространство, 1+ терабайт bandwidth, 1’000 бази данни и 5’000 e-mail акаунта. За 90% от потребителите е ОК да си направят сайт, да си инсталират блог и да качват по малко снимки в тяхната фотогалерия всеки месец — стига да си направят труда да си инсталират собствена галерия, разбира се, вместо да използват Flickr:) Е, може да си направят и 5-6 пощенски кутии и това е.

Според мен, точно тези 90% правят възможно една хостинг компания да обещае, че дисковото ви пространство ще бъде огромно, а трафикът — почти неограничен!

Повечето потребители не използват и една десета от предоставените им (или обещани) ресурси. Този резерв се използва, за да задоволи нуждите на малката част от хората, които хостват по повече от един домейн/уебсайт на един хостинг план, и използват повече от една база данни, или пък за сайтовете на потребители, които са наистина много посещавани.

Тоест, няма лъжа и измама, има просто резерв, и 90% от хората използват 10% от ресурсите (или не беше ли правилото 80/20?;-).

Да вземем за пример мен. Използвам услугите на моята хостинг компания от близо година. Създал съм си блог, ползвам 3-4 e-mail акаунта, имам няколко активни MySQL бази данни.

От предоставените ми в момента 250 GB, съм успял да заема не повече от 5 GB до момента, месечно използвам само няколко гигабайта bandwidth, и нямам проблеми. Предполагам, голяма част от клиентите на компанията, която ползвам, са също като мен.

Ето това е причината да ни бъдат обещани огромни количества дисково пространство, трафик, бази данни и пощи — просто няма кой да ги използва, това е простата истина! :)

В момента ми трябват само 4 бази данни. Нямам проблем да направя утре пета и шеста. Мога да си направя и още 10. Но 100? 1000? Надали… Ако имам нужда от 100 или 1000 бази данни, сигурно бих имал нужда и от собствен сървър… и 2-3 колеги, които да администрират цялото нещо:)

Така че, понякога “неограничен” не означава задължително “фалшив”, или пък “псевдо-неограничен”. А и сървърите имат ресурс – при shared hosting’а това е много важно! Какво имам предвид?

Shared hosting лимити

Ако и да имам почти неограничена възможност за качване на файлове, и създаване на сайтове и бази данни, аз все пак имам лимитирани ресурси, защото ползвам споделен хостинг. Моят блог (е, вярно, само за кратко, но все пак се случи веднъж, и то по независещи от мен причини…) беше достигнал до няколко хиляди PHP/MySQL pageviews и 2000+ уникални посетители на ден. Бях се притеснил малко — осъзнавах, че ползвам shared server и реших да пиша на съпорта, как стоят нещата с натоварването и дали няма да имам проблеми (истината е, че някои хостинг провайдъри лимитират твърдо използваните ресурси от всеки потребител на услугата, и щом натоварването на даден сайт превиши определената му норма, сайтът просто се спира).

Отговорът беше бърз и изчерпателен — да, натоварването на optimiced.com е малко необичайно високо, но всичко е в рамките на нормалното и под 60 CPU minutes на ден за сървъра, където се намира той. Не, няма проблем, да не се притеснявам за нищо, вече не съществува ограничение за CPU minutes.

Но тук говорим за 5’000 pageviews на ден, със заявки към бази данни, което е доста натоварващо за сървъра (не ползвам за момента никакъв вид кеширане в WordPress). Ами ако бяха 10’000? Всичко щеше да е ОК, предполагам. А 50’000 или 100’000? Надали. Не и ако се случи за дълго време. В този случай, предполагам, или щеше да ми се наложи да използвам специален плъгин за кеширане в WordPress (за да се намали натоварването върху сървъра — тоест, сървърът да подава статични кеширани страници на получените заявки), и/или щяха да ми предложат да си закупя специален пакет “private hosting”, който осигурява гарантирани CPU + RAM за ползвания хостинг акаунт.

Независимо от конкретния случай, е ясно, че една споделена хостинг услуга няма как да бъде “неограничена” или почти неограничена — също както е и ясно, че не съществува “буре с бира, което не свършва” и “безплатен обяд”:)

В същото време, имайки предвид горните ограничения (натоварване на сървъра, физическата възможност един човек да използва почти неограничен сървърен ресурс, и други) може да се приеме относително точно, че, да, обещаните огромни количества гигабайти и терабайти са възможни, но при определени условия!

Yahoo, Microsoft, Google

Друг пример — Yahoo! Mail. Някога имах поща там (и все още имам), която беше от порядъка на 4 или 6 MB (!). По същото време Hotmail предлагаше 2 MB, и цифрата “6” на конкурента изглеждаше впечатляващо голяма!

Сега Yahoo! Mail предлагат неограничен (!) размер на пощенската ви кутия, Hotmail предлагат 2 GB (сега Live Mail), а GMail също не изостават от конкуренцията и предлагат няколко гигайбата for free за вашата поща.

Лъжа и измама? Не. Не вярвам някой да обвини гиганти като Yahoo или Google в опит да заблудят потребителя и да му предложат нещо, което не е възможно да осигурят.

Но както и в случая с хостинга, за големите компании, предлагащи подобна безплатна услуга (електронна поща), е ясно, че повечето потребители няма да успеят да запълнят обещаните гигабайти с писма. Някои може и да успеят. Но повечето ще използват само малка част от предложения им ресурс, като “резервите” ще бъдат използвани от останалите. Можем и да си го представим като голяма бъчва, в която се слагат ябълки — ако имаме 100 човека, и от тях 90 сложат само по една ябълка в бъчвата, а 10 ще сложат по 100 ябълки, бъчвата може и да не се препълни, въпреки че част от хората са сложили по 100 ябълки в нея:)

От друга страна, да предложиш нещо, което не можеш да осигуриш реално, си има и друго име, и това е лошият пример за предоставяне на (неограничени) услуги.

Overselling

Overselling, или свръх-продаване, се използва като термин за предлагане на продукт/услуга, които нямаш/не можеш да осигуриш. Някои от хостинг компаниите страдат от такъв проблем, и тук въпросът е да се намери баланс.

Истина е, че в момента цените на хард-дисковете падат главоломно (съответно, цената на гигабайт дисково пространство също пада), цените на high-end процесори за сървъри следват същата посока, и е все по-лесно да се обещаят “неограничени” хостинг услуги. В същото време, нарастването на броя клиенти за една компания означава и повече поддръжка и повече необходимо време за running everything smoothly. Ако балансът бъде нарушен, това може да означава и все повече, но и все по-недоволни клиенти, и бизнесът на такава компания рано или късно ще пострада от този факт.

Добрата хостинг компания

Такава компания ще предлага балансирани хостинг услуги на изгодна цена за клиентите си. Ако услугата й е качествена, клиентите й ще нарастват, при това броят на happy клиентите ще е много по-висок от тези, които са unhappy:)))

Какъв е вашият опит с хостинга? Случвало ли ви се е да попаднете на хостинг, където ви предлагат (почти)неограничено хостинг пространство, възможност за хостване на неограничен брой домейни и създаване на голямо количество бази данни и e-mail акаунти, и да не са били спазени обещанията?

Случвало ли ви се е да ползвате хостинг услуга с обещан uptime над 99.9%, а реално числото да е било много по-ниско?

Български или задокеански хостинг предпочитате?

Личните ми впечатления до момента могат да се резюмират така:

• Хостингът в България е малко по-скъп от този в САЩ (това до някаква степен важи и за Европа, където центе са също по-високи). Причините хостингът в България да е по-скъп са много — вероятно по-високи цени за интернет трафик (bandwidth), по-малко конкуренция, по-млад (и, съответно, по-неразвит) пазар на тези услуги.
• Има некачествен хостинг както в България, така и в чужбина. Често въпросът дори не се отнася за цената. Имам (доста негативен) опит с американска хостинг компания, която предлага хостинг на цени поне 5 пъти по-високи от тези на конкурентите, и в същото време, предлага доста некачествена услуга. Явно въпросът не е в това да платиш повече, а да платиш на добрата хостинг компания! :-)
• Хостингът в чужбина (USA) си има и предимства и недостатъци. Предимствата са: по-ниска цена (лесно се плаща с кредитна/дебитна карта), повече дисково пространство, по-бърза връзка за целия свят. Недостатъците са: поддръжка само по e-mail, по-ниска скорост при FTP download/upload, по-бавен пинг.
• Ако предимствата за вас надделеят над недостатъците, препоръчвам ви да си потърсите хостинг зад океана. Ако не — в блога на Assenoff ще намерите много ценни съвети при избор на българска хостинг компания! :-)

Не давам съвет, “изберете си тази хостинг компания”. Не бих могъл и да препоръчам българска хостинг компания, просто защото опитът ми е много ограничен.

Всеки избира сам, на база параметри — като предоставян ресурс от хостинг компанията, цени, и (често и) лични препоръки от приятели.

Тук, в тази статия, се опитах да хвърля малко светлина върху въпроса, дали е възможно да ни бъде предложен хостинг с добри параметри, и добра цена, като в същото време не бъдем излъгани с твърде големи обещания за “неограниченост”.

Надявам се, съм бил полезен и на други! :-)