С Ани гледахме “Зеленият път” (The Green Mile, 1999).
Беше още светло, когато филмът започна. 3 часа седяхме залепени за екрана, без да мръднем. Преди малко филмът свърши, навън бе пълен мрак, а ние сякаш не усещахме времето, пространството…
Няма да преразказвам филма. Всъщност, никога не съм мислил, че ще пиша в моя блог за кино или книги, които са ме развълнували. Но ето че се случи…
Нямам какво да кажа. Гледайте филма, ако още не сте го сторили (стар е, от 1999-та година).
Аз ревю не мога да пиша. В рамките не един месец, отново творба на Стивън Кинг ме разплаква… На 11-ти ноември това беше “Тъмната Кула”, книга 4… днес бе “Зеленият път”, който е правен по книга на Стивън Кинг.
Ще кажа само, че режисурата и актьорската игра бяха великолепни (с Том Хенкс и Майкъл Кларк Дънкан в главните роли). Ще добавя и че режисьорът на филма (Frank Darabont) е същият, направил “Изкуплението Шоушенк” (Shawshank Redemption, 1994) — филмът на второ място в Top 250 на imdb.com.
Е, и “The Green Mile” е в същата класация, ако става за въпрос;-)
Но не класациите са важни.
А това, дали един филм може да ви развълнува, и има какво да ви каже.
“Зеленият път” е и двете…
* * *
PS Днес успяхме и да избягаме на Витоша за два часа и да направим една чудесна снежна заеко-лисицо-катерицо-котка, с огромна снежна опашка (така и не можахме да се разберем, какво точно животно сме направили;-) — но за разходката и снежната котка пише Ани сега (има и снимки:-).
Зеленият път е голям филм и е в моето лично ТОП10 на всички времена. Имаше 12 или 13 Оскар-а, ако това има някакво значение. Но наистина няма какво да се каже след него.
Много добър филм, един от любимите ми.
този филм, както и още 10-на чакат на дневен ред за гледане… кога ли ще успеем..
Филма просто не може да се коментира – на никого няма да стигнат изразните средства. Велик е! Най-великия в историята на киното.
И просто си личи, че режисьорът му режисира и изкуплението шоушенк.
И на всички читатели – ще изпуснете много, ако не сте го гледали.
Досега не вярвах, че филм може да ме просълзи, но наистина е велик!!!
А пък книгата е още по-хубава от филма! И дори филма да е много добър прочит не може да замени оригинала.
Започваше с увода на Кинг, че ще я издава на няколко части, защото навремето майка му имала навика като хване книга, първо да прочита последната страница и тогава да захваща от начало. Чакането на всяка следваща книжка беше страхотно прежияваване. После дадох книгите накуп на една позната и не ги видях повече, май трябваше и аз на части да ги давам :) Но поне знам, че задържайки ги е оценила историята.
Когато го гледах за първи път филма ме вцепени.
Миналата неделя го гледах за трети път, знаех че ще се разплача, но въпреки това стоях и го гледах отново. Звучи малко тъпо, но аз съм си ревла.
И пак бих го гледала.
p. s.
Сега се сетих и за “Танцьорката в Мрака” . . . мъка . . . И “Едуард Ножицата”- за него изхабих един пакет салфетки. . .
“Зеленият път” е уникален филм! Той е в личния ми Топ 10!
Много затрогващ филм…