Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…

…за което й се възхищавам!

За първи път научих историята за “почти” несменяемия декан на университета от нея, после се разрових и в “Капитал” и “Дневник”… (в постинга на Светла има достатъчно линкове към материалите по темата в медиите).

Опитайте се да направите с нас следната сметка. Разделете 9 (години като декан) на 4 (продължителността на един мандат). Получава се 2.25 (мандата). Сега погледнете Закона за висшето образование: “Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, и техните заместници не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.” Не е трудно да стигнете до логичния извод, че четвърт мандат е в повече от законното.

“Винаги има резервен план.” Сигурно точно на това е разчитал проф. Александър Воденичаров, докато е правил същите сметки. Тази седмица стана ясно, че емблематичният декан на Правно-историческия факултет (ПИФ) на Югозападния университет (ЮЗУ) “Неофит Рилски” в Благоевград е използвал всички възможни механизми, за да узурпира поста.

— това е кратка извадка от една от статиите в Капитал.

Не че не съм виждал подобни истории и преди, и то от първо лице — когато учих в Консерваторията Музикалната академия “Панчо Владигеров” (преди около 10 години завърших четвърти курс там), ректор беше Георги Костов. Доколкото знам, днес ректор е… познахте, проф. Георги Костов.

“LOL!”, биха казали някои, ако не беше смешно-тъжно, особено имайки предвид нивото на образованието в България, което пада все повече и повече… И не са важни дипломите, колкото нивото и качеството на знанията, които получаваме, както и най-важното умение, на което би трябвало да ни учат — умението да се учим сами — а това е толкова рядко, дори и в университетите у нас, всъщност, най-вече в университетите (поправете ме, ако греша)!

Браво на Светла! Радвам се, че я познавам лично! :-)

“Кураж!” — бих искал да й кажа — защото все някой ден нещата тук ще се променят към по-добро, надявам се, включително и в областта на образованието! Важното е да не мълчим, когато има сериозни проблеми…

Ако ли не — свободни хора сме, можем да пътуваме, да сменяме различни работи, държави и дори континенти… май съм малко песимист, ама такъв съм си, напоследък, истина е…

PS Искреният постинг на Светла среща реакция и на други места (1, 2, 3, 4) …явно не съм само аз, на който историята му се е сторила позната/заслужаваща внимание;-)