Днес за малко избягахме от София, на едно вълшебно място, където не ходим често напоследък… В София имаше слънце, а там валеше сняг…

…и беше студено, но ние се справихме. Нашият отговор беше fire! :-)

Няма нищо по-хубаво от огъня през зимата — на открито, в камината или в печката… Дава ти топлина, светлина, уют и… мъничко вълшебство:-)

Липсва ми огънят. В големия град имаме централно отопление, ток, радиатори, климатици, електрически печки, но нямаме… огън. Затова се случва да се опитаме да го заместим със свещи (с Ани често се шегуваме, че навярно за свещи даваме повече пари, отколкото за електричество;-) …но не е същото.

Мисля си, че ако един ден си имаме наша собствена къща, камината ще е първото нещо, което ще направя в нея — представям си дългите зимни вечери, виелицата навън се вихри, вятърът свири в комина, но до камината е топло и уютно, аз съм по пантофи в любимото ми кресло с любимата ми лула, с книга в ръка (Sherlock Holmes, 56 Short Stories, препрочитана за кой ли път — защо не?), на масата до мен има чаша старо червено вино или пък зелен чай с лимон, мед и малко уиски… Ани е до мен и заедно сме се загледали в огъня, а навън снежинките хвърчат ли хвърчат, но на нас ни е топло и уютно и мислите ни блуждаят свободно…

Ой, отнесох се нещо… Може би е време да напиша някоя малка приказка… скоро не ми се е случвало, а и тази студена дълга зима май предразполага… ;-)