Тази зима не беше много добра като сезон за байкинг… Беше много по-студена от предишната — и не че някога ми е пречело особено да карам колело в студа, но има разлика между това “отивам по работа с колелото някъде” (колелото като транспорт) и “карам колело, защото ми е приятно” (колелото като забавление)…

(Е, има и изключения — тази снимка е от Златните Мостове — един прекрасен мартенски ден през 2005 с Ани решихме малко да покараме в посока Витоша — за по-малко от 3 часа видяхме смяната на три сезона: долу в София беше слънчево и пролетно; малко по-нагоре в планината видяхме есента, стана по-студено; а малко преди Златните Мостове пътят стана заледен, заваля сняг и хората, които слизаха със шейни и ски от високото, много ни се чудеха, какво правим с байковете сред толкова много сняг…)

Но по принцип, карането на колело при голям студ не е много приятно, дори и да си добре облечен. Затова се случи така, че тази зима почти не карахме нашите колела, защото и като транспорт те ни трябваха доста рядко…

Вчера, обаче, за първи път от доста време насам, времето започна сериозно да се запролетява, а на нас тъкмо тогава ни се наложи да направим една доста дълга разходка, 20+ km (забавен момент — по пътя, на една бензиностанция на Lukoil, за първи път видях удивителна машина за помпане на гуми, която можеш с лекота да “програмираш” за необходимото ти налягане в гумите, като компресорът спира да подава въздух и дава звуков сигнал при достигането му! как са напреднали технологиите само, бррр…).

…В началото пуфтях, едвам въртях педалите и всячески се чудех на себе си, как преди ми се е удавало с лекота за един ден да преодолея 50-100 km…

(100 км обиколка на Витоша? няма проблем, там сме! ;-)

…по равно и по планински терен… После нещата малко се подобриха, по едно време дори се амбицирах и прескочих на два пъти бариерата от 40 km/h (първия път за малко да си глътна белите дробове, LOL:-)! По пътя за връщане усетих, как карането отново ми става привично и все по-приятно с всеки изминал километър — 20 километра нищо не е като дистанция дори и за най-смотания байкър, ама като не си карал скоро сериозно… ти се струват подвиг направо:)

Та, паркирахме колелата вкъщи — имахме късно вечерта да свършим и още малко полезна работа с приятели, поразходихме се също — но през цялото време след разходката усещах, как се чувствам по-добре и много по-бодър от друг път. Адреналин? Умора от въртенето на педалите? Не знам точно… Но усетих, че отново се чувствам пристрастен —

— Пристрастен към познатото приятно чувство, когато си навъртял от 5 до 150 километра, и се чувстваш по-енергичен, отколкото преди разходката с колелата.

— Пристрастен към приятната умора след карането.

— Пристрастен към приятния шум на гумите по асфалта и към равномерното движение на педалите.

— Пристрастен към колелото! :-)

Обичам да карам колело. Обичаме да караме колела:)

Дано пролетта да е вече тук за постоянно и байк разходките да стават все повече и все по-дълги! :)))

PS За този текст избрах 2-3 случайни снимки от нашите велосипедни приключения, на съвсем случаен принцип:)