Пиша чак днес, въпреки че BlogCamp-а се проведе в събота, но пък почти ме нямаше при компютъра този уикенд, та затова… ;-)
Първо, браво на Бого за положените усилия да организира цялото нещо!
Сега малко коментари, предложения и критика и от мен (съвсем накратко). Не присъствах през цялото време, така че пиша за нещата, които видях и чух със собствените си очи и уши:)
- Бях на почти цялата дискусия за (планираното) подслушване на Интернет. Чух много и различни мнения. Някои от тях доста противоречиви… В общи линии, беше ми интересно, но с някои забележки, и тук идваме към следващия пункт…
- …който е, че изобщо не ми хареса изборът на зала и на начин на подреждане на участниците в camp’а. Дълга зала, с редици столове, наредени симетрично и правилно, все едно сме на някаква пресконференция или на пленарно заседание… Първата асоциация, която навява така подредна зала, е “скука”. Сорри, че съм прям, ама по-добре така, може следващия път нещата да са по-добри:)
- След тази дискусия, последва кратка обедна почивка и (нещо като) запознаване на участниците един с друг. И бира (вместо кафе?). Кафе и чай щяха да са по-добър избор, според мен. Дори е по-евтино и по-удобно — 1-2 електрически чайника, няколко бурканчета с Nescafe, захар и сметана, няколко кутии зелен, черен и билков чай и готово. Чаят и кафето стимулират, а и на обяд са перфектната напитка за повечето хора. Бирата трябваше да си е за вечерта…
- След обедната почивка — кратки представяния на участниците-блогъри, един по един, като се започна от най-отпред в залата и микрофонът продължи назад. Гаф #1: кабелът на микрофона свърши по средата на залата. Оттам нататък, хората, седящи (или стоящи) по-назад, трябваше да ходят един по един към средата на залата, за да кажат две думи, и да се върнат обратно. В какъв ред, не стана ясно… което и доведе до гаф #2: Бого Шопов спря представянията в момент, когато около поне половината присъстващи блогъри все още не се бяха представили, и премина нататък, “по програма”. Това никак не беше вежливо…
- …Разбирам, че има програма, график и т.н., но да представиш половината участници, и да не представиш другата половина? За да продължим с презентациите? ОК, но следващата беше на Майк Рам и честно казано, не ме “купи”. В момента, който видях думите на екрана “Що е то блог и как да пиша в него” (приблизително цитирам тук, само по смисъл) и вече ми стана скучно. Хей, събрали сме се 90% блогъри, и някак беше странно това да е главната тема на презентацията… (поне за мен, странно)
- ОК, в общи линии, това са нещата, които не ми харесаха… Вечерта не присъствах на партито в Грамофон…
Сега, как аз си представям (възможните) подобрения:
1) Започваме с представяне на участниците, а не представянето да е по средата или в края на camp’а!
2) В момента, който всеки се представя с няколко думи, ако е блогър, може на презентационния екран да се покаже screenshot от неговия блог (или да се зареди URL-то в браузъра). Това би помогнало за визуалното свързване на човека с блога, където той пише, и би било много по-полезно и от 1000 думи на представяне! :-) Също и един безжичен микрофон е много добра идея, вместо хората да си пробиват път към някаква точка, откъдето могат да бъдат чути, да имат възможност да говорят от мястото, където са застанали/седнали.
3) Залата да не е наредена като за заседание на парламента, а по-разчупено и неформално. Строгата симетрия на редиците столове, микрофоните и останалите елементи от срещата изобщо не помагат за по-непринудена обстановка! По-скоро бих си представил нещо като полукръг. Може част от хората да са седнали, други прави, но всеки да се чувства свободно.
4) Чай и кафе за всички — ако има бира/вино, да са вечер! :-)
5) Целодневно мероприятие (повече от 6-8 часа) не е по силите на много хора, а и уморява, наистина. Имаше хора, които бяха на сутрешната част, но не бяха на следобедната, и хора, които дойдоха следобяд, но пропуснаха началото. Ако BlogCamp’ът е с продължителност 4-5 часа, шансът всички да дойдат по едно и също време и да имат възможност да се запознаят едни с други, е много по-голям!
6) Бого пише днес, че е носил бутилки и храна на два етажа и се е уморил. Ако беше постнал две думи “търся доброволци да помогнат с носенето на бутилки и храна”, преди събитието, щях да се отзова с удоволствие (а и не само аз). Щеше да е много по-лесно! :-)
7) Същото е и с финансирането (apart from the sponsors’ share, of course;-) — една голяма картонена кутия някъде, за дарения за организацията на camp’а, щеше да облекчи положението, сигурен съм! Не такса, а именно “дарение”. Който иска, оставя лев-два, и готово…
Ами това са ми размислите по темата…
Акцентът (накратко), е необходимо да бъде върху: столове, наредени в полукръг, за по-неформална обстановка и по-лесно общуване (плюс WiFi микрофон); представяне на блогърите преди започване на самата среща; чай и кафе за всички; по-кратка продължителност на срещата, с няколко интересни презентации и дискусии; повече време за запознаване на хората един с друг през деня.
My $ 0.02:)
е тва с бирата се едно за мене са го правили :mrgreen:
мдам, да критикуваме – можем…
коментар 4 е леко многозначителен, но… критиката не е лошо нещо, както и не виждам в думите на Michel само критика. нито негативизъм и “хейт”, напротив.
иначе, да виждаш и извличаш само негативното от дадени думи е дори по-лошо от самия деструктивен негативизъм :)
а, не бе, къв хейт
просто това е сигурно десетата статия за кампа, която прочетох и във всички преобладават критиките
пък аз смятам, че Бого, който кажи-речи еднолично се занима с организацията има за какво да бъде похвален, вместо само кусури да се търсят
Мишел, съгласна съм с теб, но все пак като за първи път беше много добре. Освен това, факт е, всичко, на 90% изнесе Богомил, което не е честно – от носенето на бутилките до гоненето на нахалната баба там … Трябва си някакив екип за подобно мащабно събитие.
И другото – искаше ми се да се видим, но не стана, остава за следващият път :)
С две ръце се подписвам под този пост. Честно казано, уважавам правещите хора, но не е и без значение КАК се правят нещата.
(В крайна сметка Бого можеше да поиска помощ – да каже кога и къде и с какво може да се допринесе за организацията на събитието, а после “не търсете кусури, той човекът сам всичко”…)
Аз съм по-скоро доволна като цяло не заради друго, а заради самият факт, че го организира – това не е шега работа. А иначе май и той самият не е много доволен, но какво пък – учим се и от грешките си, нали?
И си мисля освен това, че трябваше отнякъде да се започне.
Иначе предварително Бого искаше съвети и предложения, но как да му ги дадеш, ако нямаш представа как се организират такива прояви? Естествено, че постфактум е по-лесно да се видят недостатъците, отколкото да се предвидят.
Следващият път, ако сме по-задружни, ще стане по-сполучливо :-)
Събитието беше малко хаотично. Този господин Рам не разбах защо го бяха избрали да говори, да си направи реклама на трейнинга или да запълни час, два?
Дискусията за събития като тези е много полезна – по-добре една тема и достатъчно време отколкото 4 и после хайде бързичко на следващата.
Впечатление ми направи и начина, по който някои хора се онасяха директно от микрофона с други държали го малко преди тях – непочтинелно! Свобода на словото ама чак пък толкова!
Останах впечатление, че всички блогъри са луди хенове на биричката, бирата в ръка, рецете на клавиатурата, и така цял ден, пък и нощ.
Иначе съм с повече положитени впечатления отколкото ще останете от нещата, които съм написал горе. Има надежда, напред!