Амстердам — не че не съм бил 2-3 пъти в този прекрасен холандски град, не че не съм виждал десетките хиляди велосипедисти по улиците му, но друго си е да хвърлиш око и на някой друг свеж (фото)репортаж и “поглед отвън” (това, разбира се, във връзка с вчeрашната новина за петте милиона за несъществуващата велосипедна инфраструктура в най-големия и най-замърсения град у нас – София)…

Коментарите по вчерашния ми кратък пост по темата бяха по-скоро песимистични — малко хора очакват, че нашата столица може да се превърне в един байк-friendly град, с много и безопасни велоалеи, с широки, равни тротоари, с усмихнати колоездачи и пешеходци, повече паркове и зеленина и по-чист въздух — резулат от намаляване на автомобилния трафик в центъра на града, за сметка на увеличаването на броя велосипеди като начин на придвижване.

Честно казано, и аз не го вярвам. И не че не можем да го направим — можем. Но за целта е необходимо повече от желание. Необходимо е политиците поне за малко за изоставят своите лимузини и джипове и да се разходят из София като пешеходци и велосипедисти, за да видят, какво е усещането.

Вярвате ли, че е възможно? Аз не. А холандският посланик Вилем ван Ее у нас е изключение (затова е и посланик на Кралство Холандия, а не наш кмет или министър;-) — българските политици са твърде важни особи, за да си позволят да карат колело или да ходят с краката си, и именно затова в София велоалеи няма и досега. А също и нормални тротоари за пешеходци…