Това дърво може да ви е познато. А може би не.
Ако тръгнете по пътя София – Бистрица – Железница (с колело, автомобил, или каквото искате удобно за вас превозно средство), ще го видите вляво от пътя, малко преди да влезете в Железница. Забелязва се лесно, макар че е доста отдалечено от пътя. Стои на един малък хълм, и около него няма други дървета.
Дъбът е стар и висок. До него се стига по един черен път, дълъг може би 400-500 метра.
Ние с Ани го наричаме “Вълшебният дъб на Железница”. Ходили сме неведнъж дотам по време на нашите байкърски разходки. Може да го възприемете като крайна точка на пътешествието ви — стигнали ли сте до този дъб, значи сте си гарантирали минимум 50 km въртене на педалите за деня;-) Ако пък ви се кара още, продължавате по пътя през Железница към Самоков, пък докъдето ви видят очите… или докъдето ви занесат краката:))) Ако не внимавате много, може да се озовете дори в подножието на Рила, при Рилските езера, или водопада “Скакавица”, или – кой знае? – дори още по-далеч…
(Нали си спомняте стихчето:
“Започва Път от моя праг,
безкраен, ограден с трева…”
;-)
…С някои дървета сякаш нещо ви свързва… Ние много обичаме точно това дърво. Свързваме го с приключения, разходки, и… любов.
Не знам, на каква възраст е (сигурно е поне на един век), но му желая още дълги години дълголетие:)))
Сигурно, ако можеше да говори, щеше да разкаже много удивителни истории; но сега дървото мълчи, и само се извисява самотно над околните поля…
Тази година не сме го виждали все още. Може би тези дни е време да постегнем колелата за малко по-дълга разходка… и да идем да видим един стар приятел:)
* * *
Защо публикувам снимката сега? Днес търсех една определена снимка в нашите дигитални архиви, и попаднах на снимката на дъба съвсем случайно. Казах си, “Защо не днес?” и така;-)
Освен това, усещам, че моят блог не получава достатъчно от вниманието ми тези дни. Причината е само една — недостиг на време… Имам много за разказване, но работата “изяжда” почти цялото ми свободно от сън време. Освен това, се опитвам и да се справя с един гаден грип “на крак”, и съвсем не е лесно…
Well, just wanted to say ‘Hi!’ to my constant readers, anyway;-)
C’ya soon на тези страници, надявам се!
Много, много обичам това дърво. Имам си още два вълшебни дъба – единият е близо до плажа на Иракли, преди някогашната бадемова горичка (не зная дали още я има), а другият е на вилата ни.
А пък при този в Железница има и едно мини-имение вече…собственост на чужденец, дипломат примерно…всеки път като мина оттам и тихичко въздишам…на хубаво място е пък…:-)
Звучи страхотно! :) Дърветата са нещо невероятно красиво. :) Приятно пътуване, но гледай първо да си оздравял от грипа, че ще ти се вкисне прекарването инак. ;)
само при вида на снимката и се зарадвах, че сте успели да избягате за разходка от града, но уви… нищо, дано скоро :-)
хм, грип казваш… силно се надявам бързо да се оправиш. а и дано да няма нищо общо с експериментите, които прилагаш върху организма си… :-/