През (наскоро открития от мен) блог на Дан — OneWordPhotography — първо попаднах на интересния пост “Терористи – фотографи!?“, а през него и на статия в BBC News, посветена на същия въпрос.
А на вас случвало ли ви се е (без причина) някой да ви забрани да снимате нещо?
Терористи ли сме наистина тези, които снимаме с дигитален фотоапарат, по-голям от мобилен телефон? Заслужаваме ли повече подозрения за връзки с терористи от останалите хора, които снимат с любимия си телефон Nokia или с Canon IXUS с размери 8 на 5 сантиметра? Само размерът на обектива ли има значение? :-)
Е, тогава може би един от най-големите “терористи”, които аз познавам, е този на снимката тук (има си и личен блог);-D
Шегата настрана, колко пъти си спомням, че е имало проблем да си направя, дори и любителска снимка, някъде.
Веднъж в самолет на Bulgaria Air ми забраниха да снимам облаците отвън (??), веднъж стюардеса на Alitalia ми направи подобна забележка. Защо? “Забранено е да се снима”. Защо? Защото ще продам снимката с крилото на самолета и облаците под него на Ал Кайда ли? Хаха:)))
Последния път си спомням, как пазарувах в Picadilly миналата седмица и в една нишичка в стената видях красиво наредени стар часовник и житни класове или нещо подобно; да, и познайте, какво се случи, когато се опитах да снимам нишичката — “забранено е да се снима” — веднага подскочи една служителка в магазина.
Не питах, къде пише, че е забранено…
Но така сме ние, “терористите”-фотографи. Не е лесен животът за нас — толкова много ни пречат да снимаме всевъзможни важни обекти, и да продаваме снимките после на разни подривни организации… :-D
(И говорейки за тероризъм и снимки, може да се сетите и за още безброй глупости, свързани с тази напоследък модна тема — примерно, забраната да носите течности в самолетите или пък идеята да се забрани превозването на Li-Ion батерии в Щатите — питайте SafeTravelDotGov, колко всъщност са опасни литиево-йонните батерии — явно по-опасни дори от експлозивите C4!:-)
И не само за фотографите и снимането на публични места става въпрос — това е само малка част от картината…
Напоследък във връзка с магическите думи “сигурност” и “заплаха от терористични актове” все повече намаляват правата и свободите на обикновените граждани, и то най-вече в “цивилизованите” страни — Европа (ЕС) и САЩ. Лични карти и паспорти с чипове, които да съдържат отпечатъците от пръстите на собственика (в ЕС, България), опити да се въведе следене на една определена част от трафика в Интернет за всички граждани (в ЕС, България — макар че в някои държави тази директива не беше призната), подслушване на телефони без разрешение от съда (у нас), видеонаблюдение на почти 100% от обществените места (в UK, но и не само — в Обединеното кралство на 14 жители се пада по една CCTV камера!), ограниченията за багажа в самолетите, и други…
Печели ли нещо обикновеният човек от всички тези “мерки за сигурност” — възможността да бъде подслушван, следен, записван на видео, да бъдат свалени неговите отпечатъци от пръсти, да не може да занесе със себе си в самолета бутилка с 250 ml вода и да не може да снима в метрото или на улицата? Не мисля…
И макар че уж ставаме все по-свободни с всеки изминал ден, опитайте да извадите фотоапарат на по-малко от 50 метра от американското посолство в София и наблюдавайте, какво ще стане…
Разбира се, че ако не терорист, то съм поне “оперативно-интересен”. След участието с теб по БНТ миналата година ми се обади лично бивш министър за да ми го каже ;-)
Ето ти още едно подобно четиво от миналата седмица…
О, “оперативно-интересен”! Това е много… ъ, кхъм-кхъм, интересен израз — а това за министъра, дето ти се е обадил, май не го знаех;-)
(Бе да четат (да се интересуват и просвещават) там, кхъм-кхъм… “който трябва”;-)
А за четивото мерси, също много интересно (и показателно) как някои гледат на фотографите (да не говорим за тези с триножник на рамо!)… :)
Министърът е приятел. И се обади с поздравления всъщност. Споко :-)
Въпроса за това къде е разрешено да се снима и къде не сме го обсъждали много във Фото-Форума, но истината е че за при снимане, размера има значение и хората се респектират, или пък се плашат от по-големите обективи.
Истината обаче е че с ДСЛР и средно дълъг обектив/ до 200мм/, въпреки професионалния му вид, трудно може да се направи нещо сериозно.
За индустриален шпионаж всеки телефон с над 2 мегаписелова камера ще свърши работа, а за папарашки снимки вече си трябва скъпа и дълга оптика, която у нас обаче няма да се изплати дори и да снимаш в неудобен момент фолк зезда и член на тройната коалиция.
Иначе не мисля че проблемите свързани със забраната за снимане у нас имат нещо общо със страха от терористичен акт. Снимал съм без проблеми във доста по-уязвими от тероризъм страни, а веднъж във ЦУМ стана баси проблема, понеже снимах една витрина по работа.
Да разкажа и едни куриоз. Един приятел си купи един свръхширокоъгълен обектив/ 12-24мм/, и излезъл да го пробва в парка. Снима си той разни пейки и дървета и нещеш ли, към него се приближава една войнствено настроена жена.
“Вие защо снимате детето ми ?”, моя приятел поглежда учуден и наистина вижда разни деца на 50-тина метра. Казал и че с този обектив изобщо не може да снима дотам, а тя казала -“Да, бе да, с този грамаден обектив”.
След което и дал да погледне през визьора, показал и снимките и тя си тръгнала, обаче със леко съмнение че може и да я е излъгал.
….та така относно големите апарати :)
Мишел, предлагам ти да гледаш Zeitgeist.
@yovko:
Аз съм споко:))) Ама ние се шегуваме, шегуваме тук, а “онези” какво ли правят… Добре че сървърите ни са в Калифорния, LOL;-)
@Димо:
Ехааа, хубава история е с този, широкоъгълния обектив! Аз какво да кажа, като снимам сега с фотоапарат, който е с 36-432 mm оптичен еквивалент на zoom-а, а е по-малък от онзи широкоъгълния, за който е бил несправедливо обвинен твоят приятел? ;-)
@Borime4ka:
Ще го гледам! :-)
на мен ми забраниха да снимам в една катедрала… въпреки всичко направих няколко кадъра, а мъжа ми ме гледаше през цялото време много, много лошо
Еми нормално е да има подозрения с тези дълги обективи, вътре може много неща да се набутат. Щом не искаш проблеми, купи си един нормален фотоапарат и си щракай на воля ;) Примерно CANON Powershot…
Аз доста снимам случайни места и хора. Понякога ми се мръщят, но рядко са ми казвали нещо. Проучвал съм какви са забраните за снимане и основното правило е, че ако си на публична собственост може да снимаш колко си искаш. Дори и да снимаш нещо частно (примерно нечия къща и магазин отвън) пак няма проблем. Изключения правят обекти от т.н. “национална сигурност” като атомни централи, военни подразделения и т.н.
Вече публикуването е по-друго, защото ако някой ти каже, че не иска да си види снимката в нета, по принцип не трябва да я слагаш. Тук законите са различни според страната. Иначе ако полицай дойде и ти изиска фотоапарата, няма да му го давате. За такива неща му трябва съдебна заповед.
@Димо – и на мен така с децата. Ония ден обаче един се приближава към мен и аз си мисля, че ще стане егати скандала. Оказа се, че ми иска контактите да му пратя снимките. Дадох му визитка и параноикът в мен още чака обаждане от адвокат.
В тази връзка преди 3 години събирах материали за трениране на система за разпознаване на образи. За целта снимах тонове с видео на ходещи хора или коли. Хващам една камера и снимам хората да минават. Веднъж опитах да снимам на гарата тук и две ченгета ми се заядоха все едно ще я взривявам. В крайна сметка ме накараха да изтрия записа, където те минават.
http://bittersweet-place.com/blog/?p=157 :)
Нали сте чували понякога казват, че са предотвратили атентат. Не мислите ли, че следенето с камери и по-рестриктивните мерки не помагат за тези неща? Според мен по-лошо е да взривят гарата и да умрат хора, отколкото светът да не види няколко снимки, или пък някой да е бил подслушван.
Печели ли нещо обикновеният човек от всички тези “мерки за сигурност” – кой знае, може да спечели живота си.
@Надя:
Хората много обичат да правят забранени неща, и аз имам снимки в катедрала, в която не може да се снима — но не защото съм терорист, а защото… абе друго си е да ти забранят нещо ;-)
@Жорка:
Често няма значение с какво снимаш, подозренията си остават:) Btw, в момента съм точно с PowerShot (а доскоро бях навсякъде с един мини-Pentax) ;-)
@Боян:
Не обичам да снимам някой, който не иска (е, изключение прави Street фотографията — но ако някой се види публикуван и се обади, че не иска, ще махна снимката, естествено — не че съм публикувал досега снимки от Street, повечето ми неща са пейзажи…;-)
Иначе, да знаеш, Ontrack ти трябва, ако затриеш нарочно или по невнимание някой много ценна снимка, спри да снимашq смени си картата с друга, и после от първата карта си възстанови файла… :)
@blacksnoopy:
Мдам… Съвсем по темата е…
@Filip:
Позволи ми да не се съглася с теб! Ама абсолютно да не се съглася!
Не, не мисля, че следенето с камери и по-рестриктивните мерки помагат за каквото и да било, освен за увеличаване на параноята и за все по-малко и по-малко свобода за обикновения човек!
Кажи ми, с какво забраната да снимаш облаци от самолета ще предотврати терористичен акт? Или забраната да снимаш в метрото? Необходим ли ти е фотоапарат, за да взривиш бомба някъде? Не мисля… Мисля, че под прикритието на лозунга “Опасност от тероризъм!” се намалява свободата на хората и се увеличава страхът. А повече страх = по-лесно контролирано общество…
Но това си е мое мнение…
Тук много добре е обяснено какво може и какво не може да снимаш от правна гледна точка. Полезно четиво:
http://photo-cult.com/articles/law/p1.php
@tomhet:
Благодаря! :-)