Следващите редове са мой опит за превод на една статия в Digital Photography School, която много ми хареса:
1. Ще започнете да виждате света различно — с фотоапарат в джоба или раницата, ще откриете, че търсите възможности за неговото използване, и когато започнете да гледате на света по този начин, ще установите, че го виждате различно.
2. Ще правите повече снимки (което е очевидно), но и не само това — като страничен резултат вие ще подобрите вашите шансове да направите някоя наистина добра снимка!
3. Ще бъде по-вероятно да спрете да снимате в ‘Auto’ режим — колкото повече ползвате вашия фотоапарат и виждате резултатите, толкова повече ще ви се прииска да излезете от ограниченията на автоматичните (“лесните”) режими, за да се научите да използвате пълния потенциал на фотоапарата.
4. Ще се научите вашия фотоапарат по-добре — колкото повече го използвате, толкова по-запознати ще сте с него и неговите възможности. Открих, че след интензивна седмица на снимане, за мен смяната на настройките се превръща във “втора природа” и става много по-бързо.
5. Ще пропуснете по-малко ‘Kodak моменти’ — просто не си представяте, колко много фотографски възможности вие изпускате, докато не започнете да носите навсякъде вашия фотоапарат. Макар и да вярвам, че не бива да разчитаме на фотографията, за да “създаваме” спомени, мисля, че снимките са един чудесен помощник, който ни помага да си припомняме истории и да се радваме на живота.
Изображенията са полезни за душата — не пропускайте възможността да ги създавате през 2008.
Бъдете с вашия фотоапарат навсякъде!
Толкова ми хареса, когато го прочетох, че ми се прииска да закача на стената този текст! :-)
Аз все повече се отдалечавам от “full auto” режима на снимане и се приближавам към “manual”; предполагам, един ден ще направя и стъпката ‘DSLR’, но засега ми стига това, да снимам, да чета, да се уча… и да нося (почти) навсякъде моя малък нов Canon S5! :-)
(Когато намеря малко време, ще напиша и малко по-подробен пост за новия ни Canon; а старият верен другар, Pentax Optio S40, видял какви ли не гледки по света за последните 3 години, май скоро го очаква заслужена “пенсия”:-)
____________
(*) Автор: Darren Rowse
Публикувано в DPS: 5 Reasons to Take Your Camera Everywhere in 2008
Снимка: carlosiuis (CC)
абе едно е да мъкнеш рейнджфайндерчето от банера, друго е около десет килограмова раница :Р
наистина почваш да виждаш света различно ха ха :Р
@george:
Съвсем съгласен съм! :-)
Предполагам, че текстът по-скоро се отнася за:
1) Вариант едно: Носиш със себе си всеки ден само една малка чанта/раница с тялото на фотоапарата + един универсален обектив (35-105, примерно, или нещо подобно); и само ако отиваш на специална фоторазходка, взимаш голямата чанта с всички обективи;
2) Вариант две: един DSLR с всички екстри, за “специални” фото-дни; и един малък до среден дигитален фотоапарат за всеки ден, който да не ти тежи и да е с теб постоянно (от класата на Canon S5 или Lumix FZ8-FZ18), и в същото време има достатъчно опции за ръчни настройки и се справя прилично в слънчеви дни на открито:)
Иначе, аз ако имах 10 килограма фототехника, друг път ще я нося всекидневно със себе си, хехе :-P
И съм съгласен и не. От една страна наистина има много моменти, от които излизат прекрасни снимки. Страшно често ми се случва да видя нещо и да ме е яд, че не съм си извадил камерата навреме или не я нося. От друга страна обаче пропускаме много от самия момент. Пример за това са купоните – яко е, но ако сте забелязали всичко живо щрака с апаратчета или телефони. Някак се губи ефекта.
Аз обаче най-малко мога да говоря за тези неща, защото камерата е постоянно в мен. Ама постоянно. За второто също – аз съм човекът, който винаги снима на купоните. Чак стана пословично в Darmstadt.
Аз чантата с апарата си я носех ежедневно, но нещо взе да ми писва.
Апарата голям, бавно се вади, прави впечатление, оставих само 2 твърди обектива които нямат толкова универсално приложение.
Мисля за ежедневна употреба да приватизирам на брат ми Иксусчето, което е с размерите на цигарена кутия, метален корпус и читава оптика.
BTW- серията Иксус, въпреки че ги водят по скоро имиджови модели, се оказаха доста сполучливи сапунерки, сравними дори и с Канонската G серия !
С риск да обидя някого, бих казал че горните думи са доста неточни и може би важат за снимане с мобилен телефон, отколкото за някакво сериозно снимане. Ако носиш постоянно апарат ще се научиш да щракаш постоянно и да се надяваш че после нещо ще излезе. Ще се получат много подходящи снимки за блог, куриозни моменти, дори понякога и нещо красиво. Но, проблемът е, че разчиташ на случайност за да направиш нещо, долу горе като да се разхождаш около строежи за да те удари тухла по главата и да проговориш японски. Това за автоматичния режим е точно обратното, защото ако търсиш да снимаш момента, вадиш апарата и снимаш на последната настройка, която си направил. Представи си сега, че е било дълга експозиция за нощна снимка, а снимаш някаква минаваща последен модел кола? Дали ще искаш да се довериш на ръчната експозиция или ще заложиш на сигурното “auto”, което ще даде прилични резултати в 90% от случаите?
Може би горните думи са верни, ако си на почивка в нов и интересен град и наистина там не би трябвало да си оставяш апарата, но ежедневието по-добре снимай с телефона. Ако пък много искаш да си опознаеш апарата, тръгни из улиците точно с тази цел. Набележи си обекти за снимане предварително, мисли как трябва да бъдат снимани за да станат добре, вземи апарата, пробвай, прибери се у дома и обмисли резултата. Гледай снимки и мисли как са постигнати конкретни ефекти, може ли по-добре, коментирай с приятели, така може и да научиш нещо. Последното е особено трудно, тъй като е доста трудно да намериш “приятели”, които да са достатъчно наясно , че да коментират, но понякога се получава.
Тази статия ми направи впечатление още преди много време, огромен ресурс е този блог!
имам чувството, че е закон ако излезна без фотото, да умирам от яд какви кадри изпускам… това е почти всеки път, за това вече и до пазара не ходя без ‘окото’.
@excessmind,
не мисля, че техниката прави една фотография! Преди всичко важното е човека зад техниката. Ако имаш усет, ако владееш светлината (или силата… ;) ), то и със сапунерка можеш да уловиш неповторим момент. Някак коментираш основно снимане на обекти. Да, при тях можеш да изчакаш слънцето да падне малко по-ниско за да стане по-топла естествената светлина, да издължиш сенките. Но ако снимаш момент, в който дете пляска с ръчички, гледайки излитащия хелиев балон, няма да има особен смисъл да чакаш и нагласяш.
Интересна дискусия се получи… Нещо като “Щракащите Постоянно vs. Специално Излизам да Снимам” ;-)
Ами не знам. Аз май съм по средата. Ако имах DSLR с няколко добри обектива, надали щях да го нося всеки ден с мен. Просто тежи твърде много, бавно е да отвориш чантата/раницата, да поставиш подходящия обектив, да провериш настройките и т.н. Докато го направиш, моментът го няма…
От друга страна, нищо не пречи човек да снима с повече от един фотоапарат — един голям, за специални случаи, и един малък, леснопреносим, за всекидневно носене:)
Колкото до спора “Важна е техниката или човекът зад визьора”, мисля, че и двете крайни мнения не са верни. Истината е, че е важно кой гледа. Защото всеки вижда различни неща, по различен начин (заведи двама фотографи на разходка някъде, и е много вероятно всеки от тях да се завърне с различни снимки на различни неща, направени по различен начин:) — но от друга страна, “художник без бои и платно” също не е нещо възможно — дори и най-добрият фотограф, ако му връчиш евтин сапунер за под 100 долара, на който автофокусът работи само в 50% от случаите, и снимки на над ISO100 са неизползваеми за принт, и да му кажеш да заснеме някакво интересно спортно събитие в дъждовен ден… е, не мисля че ще се получи какъвто и да било добър резултат, по-вероятно е да видим накрая куп размазани снимки… :)
Така че нека не изпадаме в крайности…
Аз лично, обичам да си нося фотоапарата с мен, винаги когато мога. Затова и линкнах и преведох статията:)))
Ако имах DSLR, бих се разхождал и с него, но не всеки ден, а само понякога, когато съм в настроение за “сериозно снимане” или имам достатъчно лека раница, така, че да имам място и за още няколко килца “екстри”, като обективи и тежко тяло:)
Вероятно аз вече съм попаднал в категорията “Специално излизам да снимам”, въпреки че неведнъж съм излизал и просто така съм вземал раницата, и доста често дори не съм вадил апарата от нея….
Съгласен съм с всички, които твърдят че има моменти, които без фотоапарат наблизо пропускаш, но това са си точно това… моменти, разчиташ на случайност за добра снимка. Или просто искаш да запазиш спомен. Не мога да споря срещу това, но споря срещу изводите най-горе. Това не те прави по-добър фотограф, нито те кара да опознаеш техниката, и спреш да използваш Auto, това просто ти дава шанс за добра снимка, но пък рязко намалява качеството на снимките, т.е. много повече снимки, много повече брак.
Ира, всичко е обект, когато си зад обектива. Дали ще е детето на пясъка, или готин камък все е обект и винаги за него важат основни правила, които правят снимката добра или лоша. Вярно, че едното можеш да снимаш всеки ден, а другото само на момента, но за да си подготвен за момента, трябва да ходиш да снимаш камъка всеки ден…
@excessmind:
Прав си! Има си моменти и спомени. Може би няма да го уловиш с фотоапарата, но ще го запомниш:)
Колкото до това “повече снимки = повече брак”, не съм съвсем съгласен с теб. Вярно е, колкото повече снимаш, толкова повече снимки ще правиш, и е вероятно сред тях да има повече неинтересни или посредствени. Но!
От друга страна, повече снимки = повече практика. А това може да означава повече хубави снимки сред всички, които правиш! :)
Както добрият музикант практикува повече инструмента, на който свири, така и добрият фотограф се учи, снимайки. Затова не виждам нищо лошо в това да снимаш повече! :-)
Тук има интересна статия по този въпрос:
http://www.kenrockwell.com/tech/howto.htm
Ще цитирам кратък откъс:
–Това може да реши проблемите с брака лесно ;-)
Но да се учиш да снимаш е важно. Дори и да има брак, голяма работа. Снимаш и триеш. Но няма как се научиш само на теория, само с книги или четене. Ще се наложи и да излезеш on the battlefield и да снимаш в реални условия:)
Така или иначе, мисля, че е хубаво всеки да снима както и когато иска.
А на мен ми харесва да съм с фотоапарат навсякъде… :-)
Canon S5? Добре дошъл в семейството :D Аз от година се каня да пиша “ревю” за S3/S5, ама на…
Иначе фотоапарат нося винаги със себе си. Напоследък цифрака не е в мен и нося лентов с 2 обектива. Тежи и в повечето случаи не го вадя… но го нося. Без него се чувствам някак гол :P
Забелязал съм обаче, че с цифровия правя повече (и по-тъпи) снимки. Изкушавам се да снимам всякакви глупости, вадя го за щяло и нещяло. Може би защото е по-лек, по-малък и по-бързо се борави. Предразполага. После се прибирам вкъщи и трия…
Докато с лентовия е друго – не мога да изснимам 10 ленти наведнъж, щото ги нямам, пък и после някой трябва да ги проявява, нали… Затова с него снимам само най-отбрани кадри. И се получават нещата.
Носенето на апарат и честото снимане помага. Учиш се да кадрираш най-малкото, да отсяваш кадрите и излишните неща. Добиваш представа кое как ще изглежда. Теорията не може да се сравни с практиката.
@cx:
Хехе, и аз от около 1-2 месеца се каня да пиша ревю за Canon S5 IS, и все не ми достига времето… Иначе вече имам идеи, събрал съм интересни линкове и ресурси, имам и снимки, които са много подходящи за samples…
А за другото си прав — и аз мисля, че честото носене и снимане с фотоапарат (дигитален) помага. Започваш да “виждаш” различно, започваш да си представяш, как ще изглежда нещо, още преди да си натиснал спусъка, което е много полезно умение… :-)