Някой ден (скоро?) ще се върна към писането на сериозни (и не толкова сериозни) неща…
Накратко: Все още съм жив, но нямам настроение да пиша…
Преди близо месец, един добър четирикрак приятел ни напусна, въпреки усилията ни да го спасим. Беше тежък момент за нас. Знам, че Фродо заслужава няколко реда и поне една снимка в моя онлайн дневник, но… думите не идват. Глупаво, нали? А искам да разкажа толкова много неща…
Нищо. Може би някой друг път.
* * *
Сега съм седнал в центъра на София, прихванал нечия WiFi връзка (с име Linksys;-), докато горещият софийски вятър приятно подухва наоколо, и си мисля, колко се е променил Интернет от първия момент, в който се ‘закачих’ през Dial-Up Модем на 28 kbps… И колко Интернет е променил самите нас оттогава, разбира се:)))
И докато чаках Ани, си помислих, че така и така нашият нов-стар-понякога-работещ-понякога-не IBM ThinkPad R50 (който, стига да успеем да го направим да работи стабилно, накрая съвсем заслужено ще получи свой собствен пост;-) е в мен в момента, и реших да пусна две-три несвързани реплики в онлайн пространството, с цел:
1) да покажа, че все още съм жив (и дори в момента блогвам на живо, LOL!), и
2) да предотвратя моя блог от хващането на твърде голям слой ръжда! :)
Толкова, засега. Знам и че безброй блогъри са ме “тагнали” за какво ли не (Absolut-ният свят (и още); пък къде искам да пътешествам, пък Ден на отворения и затворения блог и… май дори не се сещам за всички;-) …но за момента не приемам и не предавам тагове…
В размисъл съм…
И може би малко в депресия, не знам. Но нищо. Казват, че за да излезеш от една дупка, първо трябва да паднеш в нея :-)
Така че за момента всичко е наред. Падаме! :)
И добре че е Ани, та да отсрами честта на (блого)фамилията тези дни, с няколко хубави постчета (“Предай нататък” и “Presto“), и две чудесни интервюта (I, II), плюс един призив за почистване на малка градинка в центъра на София (пари за каузата няма, но може да се съберем на по една студена бира после, стига да се намери повече от един доброволец за това добро дело:-).
Толкова от мен. Очаквайте включване пак… :)
Хакер! ;-)
За Фродо…може много да се разкаже. Кучета има всякакви, както и хора, но само някои са толкова специални, че дори няма как да се обясни с думи.
Съжалявам за Фродо, но се радвам че все пак написа нещо и си (a)live.
Поздрави и горе главата, това хубаво време не си струва да го прекарваш в някаква си “дупка”
Хюстън, ние, четящите също сме живи. В момента не зная какво друго да ти кажа? Блога не е хванал ръжда, по-правилно е да се каже, че е в лятна почивка, то и без това на сървърите не им е лесно при тези 35-градусови жеги. :LOL:
Тука сме си читателите и надлежно проверяваме на 1-2 дена, докато се появи постче за нас. (: Така че отпици ръждата! (;
Ей, радвам се да те видя онлине отново.
Горе главата! Дупките така и така си дебнат на всяка крачка, но пък вече сме усвоили техниката на свободно падане с минимални охлузвания- и телесни, и психически… Май…
Поздрави!
@всички:
Ще се оправя (оправим), някой ден… We very much hope so… :-)