Колелата на влака потракват ритмично, в ритъма, който толкова много обичам…

…само че сега влакът ни носи обратно към София, а не далеч от нея.

Операция “Спасение” приключва…

Съвсем накратко, за по-малко от пет дни: изгоряхме на слънце, поплувахме и се поплацикахме, полежахме на пясъка, отидохме на пътешествие с малко корабче до остров “Болшевик” (сега островът се казва “Света Анастасия”, btw), видяхме истински морски фар отвътре (както и удивителната лампа, която му дава светлина), видяхме гръмотевична буря, видяхме спокойно и чисто море, бяхме на концерт на Светлин Русев (невероятно свири!), ядохме сладолед, поснимахме на воля вълни и чайки, гледахме “Wanted”, хапнахме бира + цаца + пържени картофки (2x), пихме вино rosé, видяхме отвън дома на уеб дизайнера Евгени Динев (тя историята е дълга, ама друг път, а и Ани е обещала да я разкаже — само да вметна, че между “3”, “три”, и буквите “В” и “З” има немалка разлика;-), направихме си по няколко дневни и нощни разходки по Бургас, возихме се на малки електрически колички в истински лунапарк, и още безброй неща…

Последно, да не пропусна само: успяхме да блогнем за първи път от влак (между другото, 3G/GPRS Internet картата на MTel се държи съвсем прилично, връзка има почти навсякъде, и с много добра скорост)! :-)

И нещо лично, с което много се гордея: Скочих във вода от около 4-5 метра височина, за първи път в живота си! Беше забавно, беше self-challenging, беше готино! И преди съм скачал в морето, но никога от толкова високо… :)

* * *

Сега се прибираме, хванали малко тен и настроение, и удавили част от стреса и грижите във вълните (или поне се надяваме да е така). Обратно в София ни чака работа и работа, така че не знам, кога пак ще успея да пиша тук… Може би ще има малко снимчици, ще видим… Засега и един пейзаж с цветя стига (Ани видя картината, аз успях да я снимам, приблизително така, както тя я видя…).

Толкова за днес, а и батерията е на 1%, което не предвещава още дълго използване на Интернет връзката (current voltage: 10.84 V, което значи, че ще издържи поне още около 20-30 минути, докато стигне прага от ~ 9.80 V) ;-)

О, и още нещо се сетих — добрите приятели са нещо прекрасно! Катя, ако случайно си попаднала на тези редове, искаме да знаеш, че сме ти безкрайно благодарни за всичко и че ще се радваме отново да се видим всички на море, планина, или просто така, на по бира! :-)