22 thoughts on “Внимание – диктатура!”

1. Като гледам коментарите там, даже доста меко са се изказвали хората. Не виждам какъв ти е проблема. Май не си виждал наистина злобен коментар :) Но ако си търсиш причина да превърнеш блога си в още едно копие на йовковия-о-колко-съм-велик-никой-не-може-да-ми-каже-копче, това си е твое право хехе …

   И аз обичам животните, ама не ми е приятно сутрин пред портата да ме чакат десет улични кучета, или да ходя на зигзаг и шахмат по тротоарите. Започвам да се чувствам сякаш живея някъде в гората. Не може “свободата” на едни да е за сметка на други.

   И да, ако считаш, че мнението ми ще ти причини непоправими вреди в светлината на стотината блогърски класации, в които младото българско блогърско войнство се бори със зъби и нокти за по предни места, чувствай се свободен да го модерираш, триеш, управляваш с “правила” и whatever. Няма да се обидя, но и няма да го забравя :)

2. Поздравления! Много отдавна не си писал такъв вдъхновен и сполучлив постинг. Сего ми обещай, че и ти ще постъпваш спрямо тези правила и когато видиш, че коментарът ти някъде другаде започва да става по-дълъг от самата статия, ще спазваш личното си правило номер 4.1. ;-P

   :-*

3. Сега даде на тълпата вход към блога на Ани. И развали легендата на първия бг блогър, задържан щото написал нещо дето мислел.
   За късмет, няма правила в мрежата – настрана от нетикета – и се надявам за продължителността на моя живот да остане така.

   Колкото по призива за автоцензура – това е подход на ДАНС. Те не са сред най-любените в бг блог общност. Ако кандидатстваш за работа там и това е публичното ти заявление, не мога да те спра. Тези товарищи, с московски въздух в кратуните, са популярни. Предполагам, добре платени. Обясняват дейността си с някаква “защита на батковината”.

   Това обаче е интернет. Ерго, софтуер дето ще спре интернет родени феномени не е измислен. Вземи антивирусните фирми: колкото повече актуализирания на вирус база данните, толкова повече атаки да им се докаже че не са на вярна следа. Дори близко не са.

   Имаш ли право да се автоцензурираш ? Имаш. За късмет, тук всичко може. Както и да развалиш собствената си легенда на блогър дет не се плаши от полиция, та от по-различни мнения на инакомислещи ли !

   Не мога да ти кажа нищо повече за котките от това, дето вече споменах че става в Европа: има си правила и съседите ми дават мнение дали да имам животно. Ясно е че има тарикати, които подминават правилата, тормозят от морски свинчета до питони в тоалетните си, тъпчат обезумялото от страх животинче с полуфабрикати за хора, за да не се усъмни някой че държат затворник..за тях са тия правила.

   По ангелите, бг има нужда от правила.
   Примерно
   аз исках такава демонстрация за Могилино.
   Нямаше.
   година по-късно, изоставените деца са още там. Но това не ме направи диктатор.

4. @mname.org:

   Там, където четеш “меките” изказвания, вече минах и “почистих” старателно от най-истеричните писъци, ругатни и нападки. Оставих и няколко мнения, които засега са “на кантар” (ще ги мисля после).

   Истината е, че трябваше просто да спра коментарите след петия или десетия, веднага щом темата се отклони от първоначалната — всеки има право на мнение, да, но не е задължително всеки да си остави off-topic мнението тук, нали? ;-)

   Грешката е моя, поправавих се! А и който иска, може да пише и да линква на воля — Pingbacks/Trackbacks не са заключени.

   А принципно, никъде в моите текстове не съм повдигал въпроса “хора срещу животни”. Въпросът е докъде се простира свободата на всеки. В случая, дълбоката ми вяра е, че моята територия започва с моята входна врата на апартамента, стига да не преча по някакъв начин на околните. И ако и дори имам куче, котка, хамстер, или дори крокодил вкъщи, ако те:
   1) не вдигат шум,
   2) не миришат (знам, как да се къпя, а знам и как се къпе котка или куче — виж, за крокодилите не съм сигурен;-),
   3) и по никакъв друг начин пречат на никой (не замърсяват входа, например), то:
   никой съсед, съкварталец или съгражданин няма правото да ми забрани или разреши да живея с тези животни вкъщи.

   Защото, ако ще действаме така, утре може някой да поиска закон, който ще задължи всеки, който ще си купува HiFi уредба, по-мощна от 40 W RMS, да иска писменото съгласие на съседите, защото, видиш ли, на теория, той би могъл да им пречи с твърде силен шум. Или пък всеки, който иска да си купи пиано, да иска същото разрешение. Това е смешно — това дори не е комунизъм, това е нещо абсурдно! :)

   И последно — тук темата е “Учтивост в коментарите” и “Диктатура” — моля, не я отклонявай пак към “хората срещу животните”!:-)

   И, не, не се смятам за велик, но не обичам злобата в хората, не обичам общуването с неграмотни първосигнални индивиди (които се смятат за висши същества, за сметка на това), и, както вече казах, на който не му харесва личният ми блог, където изразявам личното си мнение, може просто да не ме чете… ;-)

   @Ани:

   Благодаря! :-)

   Време беше малко да подредя тук… Някои хора обичат блоговете им да приличат на форуми, където стотици читатели се “хапят” един друг в разгорещени коментари и flame wars (а и това генерира много трафик, знам), но определено не искам optimiced.com да се превърне в нещо подобно един ден… Затова и избягвам да пиша за противоречиви теми, всъщност — като “Linux vs. Windows vs. Mac”, “Кучетата срещу хората”, “Canon vs. Nikon” и т.н. Няма смисъл.

   Е, случи се, че дори леко “странично” като закачих някакъв въпрос, и изведнъж се изля един тон флеймове и простии. Не, мерси. Предупреждението ми стига:)

   Май предпочитам някой да си мисли, че се мисля за “велик”, отколкото да отприщвам такива безсмислени flame-ове в блога;-)

   (А за правилото 4.1 — да, ще се опитвам да го спазвам и аз; но истината е, че понякога не искам да пиша тук, именно поради горните причини — за да не отприщя вълни от ненужни коментари…)

   @in2h20:

   Автоцензура? Къде пък видя автоцензура? Или пък легенда?;-)

   Винаги съм писал това, което мисля! Ако говорим обаче за това, че избягвам няколко класически “горещи” теми, по които така и така всеки експерт и не-експерт си има мнение (изброих ги по-горе — “Windows vs. Linux”, “Кучетата срещу хората” и други), да, тогава може да се каже, че прилагам някакъв вид авто-цензура към собствените ми писания.

   Ако пък говорим за това, дали цензурирам коментари в този блог — не, избягвам го, освен в драстични случаи като този. Модерирам, да, и то много умерено. От няколко хиляди коментара до момента, ми се е случило да задържа само няколко, поради груб език, спам, или излишно злостни нападки срещу нещо/някой.

   Не съм длъжен да се аргументирам, защо не съм съгласен всеки да може да си пише за всичко тук. Ако беше така, това наистина щеше да е форум; но не е, за щастие.

   Най-вероятно, просто ще заключвам коментарите в случаите, когато темата се отклони твърде много встрани от първоначалната идея. Това е по-добре от модерация.

   Не ме плашат мненията на инакомислещите! Но не ми допада да се аргументирам в някаква дискусия, която дори не е подета от мен! Това е просто загуба на време.

   Значи, ако публикувам постинг на тема: “Кучетата и котките в апартаментите на хората: ДА или НЕ?” и очаквам мнения и разгорещена полемика, това е едно. Не бих изтрил дори и най-гневните коментари по темата, но това е, защото бих го очаквал, и това е било целта ми — да има спор!

   Но, ако публикувам 12 снимки от мирен протест срещу глупав според мен закон, не, не очаквам някой да започне спор “Кучетата или хората” или “Ние или те” и т.н. Това не е било целта ми! Ерго, дискусията off-topic е нещо излишно. В такъв случая е редно да спра полемиката навреме (не, не го направих, признавам).

   Не, не одобрявам закона в този си вид, защото е очевидно глупав и пак противопоставя “едните срещу другите”. Не, ДАНС не са ми платили да се противопоставям срещу закона или да цензурирам читателите ми;-) И, не, темата сега изобщо не е за закона, а за това, че е разумно да прилагам поне умерена форма на модерация, за да поддържам някакъв ред в личния ми блог.

   . Надявам се, сега се изразих по-ясно? :-)

5. Мисля, че всеки има право да трие обидни или неуместни коментари. Шеговитият тон на Мишел би трябвало да подскаже, че не смята да налага тотална цензура или нещо такова. Но наистина не е нужно да превръщаме един блог (който и да е) в градски кенеф, така че подкрепям решението му да трие онези, които освен да псуват, друго не умеят. Ако могат, нека се аргументират разумно. От друга страна, не зная дали бих ги трила аз. Защото дори да не отговоря на някой простак, радостното е, че винаги се намират поне трима души, които да го “нахранят” в коментарите. Както казват по форумите, за мен остава да седна на дивана с пакетче пуканки… ;-)

6. О, и ‘диктомобилче’ си имаме вече;-)

   А по същество — ако искам да оставя културен и цензуриран коментар на темата? Тя сега е локната. Филтрирай простотиите и дай път на културните изказвания, оттам насетне – еволюция и личен избор ;-)

7. П.С. Ако някой се притеснява от ‘диктатурата’ ти – събери му един файл с цензурираните от теб съобщения и му ги прати на личния мейл да си ги публикува в неговия блог ;-)

8. Хора, какъв ДАНС ви пати?? Нормално е човекът да иска да няма некултурни изказвания в блога му. Ако се замислите, правилата му въобще не са кой знае колко строги, а просто изискват малко приличие от страна на пишещите тук.
   Иначе, аз също избягвам да модерирам коментарите в блога си (не, че са кой знае колко, сравнение с тук :P), точно един път задържах коментар и то беше на някакъв човечец, който обясняваше как циганите вмоментасе въоръжават, за да почнат да убиват българи – в пост, който няма нищо общо с циганите. Виж за оффтопиците- понякога и аз се увличам във водене на дискусии, които свърват от темата. Тия дни така в блога на Григор с един човечец сериозно се хванахме за гушите на тема неплащащите си парното, макар и постът да беше само за тези, които са си спрели парното и трябва да плащат. Така че, Мишел… приеми го, случва се. *изчервено*

9. Какво е “хейтър”?

10. @Ани:

    Да, именно. Всеки има право да трие обидни или неуместни коментари. Иначе ще току-виж личният ми блог заприличал на жълт вестник или тийнейдръжрски форум — а май не бих искал това да се случи… :-)

    А че е забавно да се наблюдават flame wars отстрани — да, спор няма! Ама… и не съвсем. Някой ден, обаче, ако закъсам откъм креативност, ще публикувам два-три постинга на известни теми като ‘Windows vs. Mac’, ‘nVidia vs. ATI’, ‘Intel vs. AMD’ и после ще зачакам на диванчето (доста пуканки ще ми трябват, но пък забавлението е сигурно) :)))

    @Lumiere:

    (Дааа, този модел ‘Dictator’ много ми хареса! А и годината каква е подходяща — 1937;-)

    За локнатите две теми — права си, съжалявам… Но проблемът е точно във филтрирането — първо трябва да прочета всичките простотиЙ и след това и да реша, кои да оставя, кои да трия, а това е голяма загуба на време… Всъщност, и двата постинга толкова се разводниха от коментари, които отидоха на светлинни години от първоначалната ми идея и изразено мнение (че законът не е добър; и, да, нужда от него има, но така приет, той ще нанесе повече вреди, отколкото ще донесе ползи), че стана безсмислено да продължават там. Просто мисля, че мястото на тази дискусия не е тук. Дори съм линкнал към сайта на кампанията —
    http://www.park4pets.com/es/
    — може би е редно цялата тази енергия на коментиращите да се насочи натам:)

    О, и към още едно място — към законодателите, измислили поредната глупост, която сега отново води към петиции и противопоставяния “ние–те”. А докато спорим, вниманието ни удобно е отклонено от по-важни въпроси… сещайте се, кои.

    @Truden:

    “Хейтър”, “флеймър” — коментатор, дето се “пали” за щяло и нещяло, пише дълги негативни коментари, отрича всичко, и т.н. — ще те излъжа за точния термин, но в случая, го използвам, за да окачествя човек, който грубо напада някой/нещо в коментарите си, при това без нужда, а и често на неподходящото място… Такива коментатори по-добре да си имат собствен блог, където да “флеймват” на воля;-)

11. Още едно мнение в подкрепа на филтрирането на собствения блог. Аз като читател на блога смятам че собственика на блога има моралното задължение към мен читателя да ме кътка и да ми спестява времето като премахва коментари trudnizachetene или пълни с най-новия жаргон и ****.
    Естествено се надявам че авторът няма да злоупотреби с правото си и няма да премахва неудобни за него коментари.
    И нека перото бъде с вас.

12. @Павел:

    Благодаря за положителния глас! :)

    В моя блог винаги е имало филтриране, но, както вече казах неведнъж, твърде умерено. Не съм премахвал неудобни за мен коментари досега, само изключително груби такива, твърде глупави, твърде безсмислени, или такива, които, освен че са груби, и се отклоняват съвсем от темата, за която съм писал нещо. И дори и така, това се е случвало много рядко.

    Да, и аз вярвам, че е мое задължение (а не само право!) да се грижа блогът ми да е едно хубаво, приятно и полезно място за четене — без грубости, и без твърде много “спам”. Това е и причината да “заключа” две от последните теми.

    (( Все пак, ако някой вярва, че има още какво много да се каже във връзка с идеята за този недо-закон, заради който се вдигна целият глупав шум, може да направи това в собствения си блог и да линкне към темите — линкът му най-вероятно ще се появи автоматично след последните коментари :))

    И нека перото бъде и с вас! :-)

13. Ще се сетиш ти! По-добре късно, отколкото никога. И още подобни клишета в този дух :). Аз още отдавна съм взаимствал от поста на Йовко при дефинирането на правилата в блога си.
    Подкрепям те напълно! Преди време бях писал за това, какво мисля, че трябва да е съдържанието на един личен блог, рязко разграничавайки го от другите видове публикации, примерно твърде профилирани – SEO блогове, фотография, фитнес, здравеопазване, политика, произволна смесица, откровено или прикрито комерсиални, и прочие – списъка може да е безкраен :). Сравних коментиращите с хора, които са ми дошли на гости в къщи. Където – логично – ако прекалят с цапането, ще ги изгоня :).
    Няма лошо да има индивиди, на които им е кеф да гледат сеир у дома си, провокирайки го дори, и куцо и сакато да им трие прага на къщата (крещи, обижда, хвали, въобще се пеняви на поразия) – хора всякакви, с различни вкусове, и това е хубаво.
    Но ти си напълно в правото си да определяш “високомерно” начина, по който гостите ти ще се държат, в твоя собствен дом.
    Бих одобрил дори и пряката цензура в отделни, конкретни случаи ;). Примерно ако някой си спомене нечия майка в груб контекст, може текста му да се замени с нещо от сорта на “Авторът на коментара се извинява, че поради обективни причини – недостатъчен умствен капацитет и медицински доказано забавено развитие е забравил какво потенциално гениално нещо трябваше да напише тук”.
    Това последното е опит за майтап, ако ти се струва неуспешен или груб – махни го :).

14. @Assenoff:

    Хаха, това последното (опита за шега), много ми хареса! Хич и няма да го трия! :-)

    Аз не искам твърде строги правила или твърде строги “филтри”. Тук почти всички коментари минават, и то без редакция (или тук-там се е случвало да поправя нечия правописна грешка от бързане, ама това е), но случката сега със “спама” и “флеймовете” беше достатъчно сериозна, за да затрия няколко коментара, които бяха напълно излишни, и да заключа две публикации.

    Това дали е цензура? Не знам. Аз мисля, че това е обикновена разумна модерация, и трябва да я има във всяка уважаваща себе си онлайн медиа или блог. Така показваш уважение към постоянната си читателска аудитория (като й спестяваш ненужен тормоз), но така показваш и уважение и към себе си, а това е най-важното, като че ли…

    Не мисля, че някога ще стигна до това, да модерирам всеки един пристигнал коментар. Или пък да пиша специална страница с правила. Но ако някой дойде тук да ругае или да пише с краката си глупости — от уважение към моите читатели, тихо и незабелязано ще го “филтрирам”. Сигурен съм, че и те биха ми били благодарни за което;-)

    Поздрави!

15. Няма как да поддържаш ред в личния си блог.
    Все някога ще напишеш тема дето не се харесва на всички.

    И като махнеш спонтанноста от едно мнение, то е автоцензурирано.
    Изразих ли се изчерпателно ? Не.
    Хайде пак.

    Редактирайки мнението на някой, не редактираш мисълта му.
    Блогът си можеш да почистиш. Файда голяма като не си почистил главата.
    Ако имаш въпроси, давай ?

16. @Truden:

    “Хейтър”, “флеймър” — коментатор, дето се “пали” за щяло и нещяло, пише дълги негативни коментари, отрича всичко, и т.н.

    Ah, you mean “hater” and “flamer” :D

    Двете думи спадат в категорията на мразещ, кавгаджия, подкукуросник, подпалвач(на кавги)

    Сега те разбрах.

    И да знаеш, че скоро роботите ще се научат, че 2+1=3 единствения математически въпрос в твоята форма за коментари :D

17. Навремето имаше един човек в IRC, беше т.нар. irc-op (администратор един вид, човек с повече права). Този човек си направи страничка с “Правила за чатене с мен”, където обасняваше кой, как и за какво има право да го… заговаря. Беше тъжно.

    Според мен е безсмислено това, което си написал. Публичността му е някак безсмислена. Допускам изграждането и спазването на някакви правила, но афиширането им намирам за безпредметно и понякога смешно. Според мен си го направил под временното въздействие на афекта, който дадено събитие поражда от теб. Всички имаме такива моменти, в които емоционално избухваме и правим неща – които макар и да са искрени и истински – са доста безсмислени и никому ненужни :) Сега ще ти обясня защо според мен е ненужно.
    Повечето от тези неща са естествени, те се подразбират – че блогът си е твой, че всеки си има право на мнение, че никой не може да ти държи сметка за твоето, че ако някой не те харесва може просто да натисне бутона “back”… и т.н., и т.н… Това са изконни неща, и общовалидни; те нямат нужда от обяснение. Дори да кажеш обратното на тях, то ще е невярно и те пак ще важат – дотолкова са естествени. Обясняването им е не само ненужно и понякога дразнещо, то те и принизява точно до нивото на тия, от които страниш. Да обясняваш на някого, че не му дължиш обяснение за личното си мнение не е нищо повече от… именно даване на обяснение на въпросния. Наистина винаги ще има кретени, които да не схващат тези изначални и подразбиращи се неща, и именно тук ти трябва да решиш какъв модел на поведение ще следваш и доколко ще се съобразяваш с тях. Имаше един лаф – “ти го прави за професионалистите, пък индианците нека се спасяват”.

    Аз не трия коментари от блога си. Давам на всеки възможност сам да се изложи, да се изтипоса и да стане за посмешище. Често дори се забавлявам. Това е моята присъда за идиотите и техните коментари. Или безразличие и никакви отговори на техните. Но не и някакви публични правила и контрамерки, които първо ме карат да се замисля дали съм достатъчно обективен и къде е границата (а дали не съм я подминал? или пък дали няма изкуствено да я местя всеки път, само и само за да се успокоявам, че не съм я подминал?), и второ – в общ план не водят до нищо, освен че допълнително озлобяват тези хора и им дават стимул да мислят, че са на прав път.
    Като резултат имам доста малоумни коментари по немалко теми. Не мисля, че дори това е превърнало блога ми е “градски кенеф”, нито в някакво сборище на тъпотия… нито пък че съм отпратил “интелигентните” потребители от Блогосферата на Дневник, които са били отблъснати от “нечитави” такива и техните коментари.

    Аз виждам два типажа – единият се взема насериозно, снобарее и строи пясъчни кули насред морето. Другият подхожда някак по-великодушно и широко скроено, освобен с предразсъдъци и с повече хумор. Не казвам, че ти си от първия вид, нито го мисля. Всъщност си един от малкото свестни хора, които чета. Но подобрен род публикации и “правила” винаги са ме навеждали на такива негативни асоциации. За съжаление ми е беден речникът и не мога точно да онагледя как тези постове изглеждат в моите очи – нека кажем, че е някак смешно и твърде самонадеяно.

    В случая свободата на словото е най-вече морално усещане. Не ми допада следния начин на мислене – да апелираш за свобода на словото навън, а иначе да смяташ, че “това тук си е твоето лично местенце и ти колиш-бесиш”. Не че не е така – така е. Въпросът е доколко е правилно да е така и доколко имаме моралното право да е така. Всички искаме някаква си свобода на словото в държавата, в медиите, в блабла… но защо, след като самите ние нямаме себеусещането за това? Ами тя и медията е частна, всъщност. И тя си има собственик или собственици, еднолични. Значи имат правото да приказват каквото си искат, да бъдат платени, да бъдат купени и да леят пропаганда? Нали? Щом ние имаме това право в ЛИЧНИТЕ си блогове (за които все повече се претендира, че са медии и едва ли не над медиите), значи и те имат това право за ЛИЧНИТЕ си медии, телевизии, вестници.

    Написах го малко хаотично, но в общи линии ти казах каквото исках – резервиран съм към модерирането и триенето на коментари, което все пак приемам в някакви случаи. Но публичността и афиширането на такива “правила” и, хм, неща… не ме радва :)

    Поздрави

18. @in2h20:

    Да, разбирам те. Всеки прилага вид автоцензура — но не е ли автоцензура дори и това, на какви теми избираме да пишем или не? В този смисъл, тя е полезна. Човек не може и не бива да пише за всичко. Както вече казах, “Mac vs. PC” и “Ние — те”, са неща, за които до момента (доста успешно) избягвах да пиша, поради личен избор. Да, цензурирам се, но аз се цензурирам и преди да седна пред белия екран и да излея (евентуално, хипотетично) поток псувни, дори и нещо много да ме е ядосало. После намирам по-добри изрази. Автоцензурата е полезна, когато избираш свободно, как и за какво да пишеш (а не когато те е страх от нещо, примерно, да речем, заплашен си да мълчиш на определена тема). :-)

    @Truden:

    Хехе, (спам)роботите са глупави — докато научат, колко е “2+1”, аз вече ще съм ги сразил с нов, много по-сложен въпрос — “Is fire hot or cold?” :-D

    @cx:

    Ехаа, това се казва дълъг коментар! :-)

    Прав си за някои неща — малко емоционално го написах. Истината е, че бях ядосан на безсмислените коментатори, които внезапно вчера ми налазиха блога, и почнаха да флеймват насам-натам:)

    Но пък, не можеш да отречеш, че имам и щипка хумор;-)

    Не, от мен няма да се получи онзи, “първият” тип блогър — този, дето снобее и строи пясъчни кули, модерира за щяло и нещяло и т.н., в същия род и дух. Това, че написах този текст, не значи, че утре под формата за коментар ще има линк към него, или пък ще има chеckbox и ще пише:

    [x] “Прочетох и приемам правилата, за да мога да коментирам тук”

    …LOL! :-)

    Истината е, че исках и пред себе си да оправдая (твърде рядката за мен!) мярка, “заключване на постинг за коментиране”. Исках да разбера, защо искам да го направя, исках сам да чуя своите аргументи (исках и да чуя своите си аргументи, защо ще задържа няколко твърде груби и неграмотни коментара, което правя много рядко по принцип).

    Е, чух ги. Убедих се сам! Сега се чувствам много по-добре: излях си яда малко, и намерих валидни причини, защо две off-topic дискусии тук е време да бъдат прекратени от мен! :-)

    Дали нещо ще се промени от сега нататък? Не, не мисля. Всички (или почти всички) коментари ще си минават необезпокоявани тук, както беше и преди. Няма да има някаква нова форма на модерация. Единствено, ще се постарая друг път да следя по-внимателно, какво се случва тук, и ако нещата “излязат извън контрол” твърде много (Linux vs Windows?;-) просто ще заключвам темата навреме, преди да е станало твърде нагорещено. И не защото дискусията може да стане твърде интересна, а само в случаите, когато се отклони твърде много и разводни, което няма да е полезно за никой.

    Надявам се съм изразил добре моята гледна точка? ;-)

    PS И, не, блогът не е медия! Блогът в повечето случаи личен дневник, който може да бъде четен (и допълван, понякога — чрез коментари, например) от всички. Медията е нещо различно. Медията е обществена. Блогът (в повечето случаи) е личен. Диктатор ли съм? Да! Но аз си представям това място по определен начин, залагам някакви минимални “правила на добрия тон”, подреждам и организирам. Освен това, да се премахват/модерират груби или глупави коментари, е смислено. Така четенето е много по-лесно и приятно за останалите! Така създаваш определени нагласи в своята аудитория, а също и при себе си. Вярвам в чистотата на словото, и вярвам, че е необходимо да го пазим такова, винаги, когато можем. Ако искам дискусия на тема “X срещу Y”, мога да помоля хората да дискутират, като изложа аргументите си. Тогава модерация или заключване на коментарите няма да са необходими почти. Ако обаче нямам нужда от тази дискусия, съвсем нормално е да я прекратя, преди да се е ширнала твърде нашироко;-)

19. Мишел, ако утре всички с гугладуърдс ръгнат да се автоцензурират, нещо от идеята на ония пичове в кампуса а ла следващ век се губи; колкото и да разбирам моментното настроение да се филтрира (и мен ме е лазило, даже в ексцесии) винаги трябва да си напомням че съм свободен човек.

    А съм свободен където моята свобода граничи с тая на останалите.

    Тази битка я водя всеки ден: свободен човек. По-зла е от бон тон тук, бон тон там. Идиоти – всуe точно заради тях обаче няма да стана по-малък, по несвободен, по затворен тип. Ще пиша каквото и както искам, където и когато ми падне. За мен е важно. За другите – е не знам.

20. не виждам какво толкова го обсъждаш тоя проблем. интернета (както и реалния живот де) е пълен с идиоти и ако искаш да ги държи далече от блога си, трябва своевременно да им триеш глупостите.

21. Ние, всичките, разбира се, сме много петимни да четем твоя блог и да коментираме в него. Закъде сме без твоя блог и твоите правила?

22. @in2h20:

    И аз пиша, каквото и когато искам! :-) Това, че досега не съм писал за ‘Windows vs. MacOS X’ не значи, че съм по-малко свободен! А за свободата си прав — моята свършва там, където почва тази на другите. Е, в този блог границата е поставена между “смислени коментари” и “безсмислени и/или груби коментари”. Сам съм си я поставил, и сам си я спазвам…

    @Longanlon:

    Ти в три реда каза повече, отколкото аз в 300! ;-) Точно това и правя — исках само да се убедя сам, че е разумно и постъпвам правилно (за себе си, поне). Thx! :-)

    @Апостол Апостолов:

    Подочух ирония, май? Е, мисля, че дългия текст, който написах, се отнася за всички. В случая, ако не ти харесва моят блог, или моите шеговити правила, нямам нищо против да натиснеш бутона ‘BACK’ и да отидеш на някое друго място в Интернет, където да ръсиш мъдростите си! Моля! ;-)