Започва Път от моя праг –
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
Всеки си има любима приказка.
И аз си имам! :-)
И във връзка с кампанията на SOS детски селища “Приказка безкрай”, аз се замислих, коя е моята любима приказка, за която да пиша…
След дълго мислене, накрая се сетих, че това, разбира се, е приказката “Хоббит” на Джон Толкин.
Горните стихчета принадлежат на хоббита Билбо Бегинс (“Торбинс”, в един по-късен превод), а след това биват повторени и от неговия племенник Фродо, когато той се отправя на прочутото пътешествие с Пръстена.
От дете обожавам приказката за смелите хоббити, които всъщност не били никак смели, и въпреки това се оказва, че обичат приключенията, готови са да се сражават с дракони и да потеглят на дълъг път, като дори забравят да си вземат носна кърпичка за пътуването! :-)
Ето това е сайтът на кампанията на SOS детски селища:
Децата без родители се нуждаят от чудеса и подкрепа не само по Коледа. Идеята на кампанията е да подпомогне набирането на семейни спонсори за SOS детски селища в България, които подсигуряват приемна грижа в семейна среда на деца, останали без родители. Всеки може да стане спонсор и да стане на някое от детските семейства в SOS селищата в България. Може да стане лесно и удобно чрез online регистрация.
Ако не може да се включите като спонсор, може да направите едно друго добро дело — да разпространите мълвата сред вашите приятели и познати, а ако имате блог — и вашите читатели! Всичко, което е необходимо, е да публикувате кратък откъс от ваша любима приказка, и да обясните в няколко думи целта на кампанията.
Може би благодарение на вас още едно дете ще бъде подпомогнато? :-)
Благодаря предварително на всички мои читатели!