Спомняте ли си старата игра — пишете заедно приказка (или разказ), но всеки пише по няколко думи/реда/максимум едно изречение, и не знаете, какво са написали другите преди вас (подгъвате внимателно листчето от бележника)?

Е, докато пътуваме на изток, се позабавлявахме и следната приказка се роди (може би ще има и продължение утре):

Приключенията на Баба Яга, смелите пътешественици и Черния магьосник (1)

Имало едно време една Баба Яга, която много обичала летенето с метла, понички с кафе и планините.

Колелата на влака неспирно пееха монотонната си песен и го приспиваха лека-полека.

След много часове път, накрая луната изгряла и пътешествениците спрели да пренощуват в началото на гората, наклали голям огън и решили да попеят и потанцуват на светлината му.

Тя се усмихна уморено и размърда пръстите на краката си в обувките, които й стягаха. Но понеже бяха вълшебни обувчици, тя им нареди да станат веднага по-големи и удобни и те й се подчиниха. После продължи по Пътя на приключенията.

Не бяха подготвени за дълъг път, но в сърцата си знаеха, че нищо не може да им се случи. Тръните ги оплетоха и грабнаха, клоните и корените ги хванаха, но те се съпротивляваха упорито, и накрая се освободиха. После дълго не можаха да откъснат очи от гледката наоколо.

Реката беше много красива, но тя не гледаше към нея, а към красивия негър-магьосник отсреща.

Беше глупаво дори да си помисли за това, но знаеше, че отново ще поиска да го направи някой ден…

Michel & Ani
[2009/05/09 @ ~ 15:00]