[ . . . ] Ние сме хората на книгите. Ние обичаме нашите книги. Пълним къщите си с тях. Ценим като съкровище книгите, наследени от родителите ни, и греем от щастие от идеята, че ще ги предадем и на децата си. Не са ли започнали повечето от нас да четат от някоя любима книжка, принадлежала на някой от родителите ни? Ние даваме насила хубавите книги на приятелите си, и настояваме те да ги прочетат. Дори усещаме странна близост към хората, които виждаме в автобуса или самолета да четат нашите книги, книгите, които смятаме за “свои”. Ако някой се опита да отнеме книгите ни – репресивно правителство, или загубил мярката цензор – ги защитаваме, сякаш са живи. Разпознаваме нашите съплеменници, когато им отидем на гости, по стените от библиотечни рафтове. По клатещите се купчини от книги край леглата и по подовете им, и по влажните книги в банята. Нашите книги – това сме ние. Те са нашите зареждаеми блокове памет. В тях са моралните, интелектуални и съзидателни влияния, които ни правят хората, които сме.

[ . . . ] Третото, което ACTA се опитва да наложи, е да застави Интернет провайдерите да шпионират мрежите си, и да предават събраната информация на праводържателите. За да могат праводържателите да подслушват масово и в пълни подробности, без каквото и да било съдебно разрешение, процес или дори конкретно подозрение. Да подслушват всичко във вашите комуникации – общуването ви с вашето семейство, с вашия лекар, с вашия адвокат, та до домашните на децата ви.

Това са малки извадки от една реч на Кори Доктороу (13 ноември 2009). Записани са като текст от Джейд Колбърт. Прекрасният превод на български е на Григор Гачев (част първа, част втора).

Струва си да отделите малко време, за да прочетете целия текст. Вписва се много добре в последните събития — триенето на книги от Amazon.com, промяната в законите за авторското право по света, и “следенето” на Интернет трафика…