НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
—Стефан Цанев
(С благодарност за @molif, че ми го изпрати…)
Парченца от стихотворението казват повече, отколкото на пръв поглед се вижда… а може би съм просто в такова настроение… :)
Със сигурност си в подходящо настроение, затова исках да прочетеш стихотворението (не обичам особено Стефан Цанев, но има такива попадения…)
стефан цанев беше страхотен в по-младите си години. има невероятни неща, наистина. сега вече – не.
както и да е – а вие знаете ли, че имаше песничка по въпросното стихо-творение? и май не беше лоша (доколкото повня)
Страхотно! Винаги съм се чудела откъде идва тази реплика за новите дрехи. Дали пък това не е първоизточникът? :)
Според мен е въздействащо и четейки го човек може да си направи доста изводи. Просто с малко думи се казват много неща. Чела съм и други неща от Стефан Цанев, но лично на мен това ми харесва най – много :)