Усещане отдавна забравено…
Първо се завърта плочата, после поставяш внимателно иглата отгоре, чува се леко съскане, няколко секунди пауза и… зазвучава музика. А на края на плочата, трябва да я обърнеш, за да чуеш и втората страна.
Харесвам и компакт-дисковете, и MP3/FLAC форматите, но усещането да пуснеш касета (4.76 cm/sec, Dolby B NR, Fe2 03/Cr 02, 120 µs/70 µs — кой ли си спомня тези странни цифри днес?) или плоча на 33 и 1/3 оборота е… различно.
Хубаво нещо са плочите, а аналоговият звук си е различен и прекрасен. Но май в цвят същият кадър ми допада повече.
Усещането наистина е особено и връща стари спомени, но технологиите неумолимо ни дърпат в други посоки. Онзи ден изхвърлих два касетофона в контейнера за техника и сега единствено в колата имам възможност да слушам касети. Плочата е нещо по-красиво и все още имам голяма колекция от винил, която също нямам къде да слушам. А и сякаш нямам търпение за целия този ритуал.
Тъжно е, но сякаш сме станали по-прагматични и по-малко сантиментални…
@Ани:
Меломаните и досега спорят, дали аналоговият звук е по-добър (по-качествен) от цифровия… Раззмятат се аргументи за винил срещу CD Audio, 16 бита срещу 24 бита, динамичен диапазон, шум, честоти, вълни, и какво ли още не… половината неща дори не ги разбирам… :)
Но е факт, че усещането при пускането на плоча е различно…
А за кадъра — точно затова публикувах и цветния вариант…
@Майк:
Все още можеш да намериш качествен грамофон за добри пари, и да го включиш към усилвател (или дори PC-базирана качествена аудио система, предполагам). А ако имаш ценни записи (на плочи), още по-добре — можеш да ги конвертираш към Digital Audio формат, високо качество (24 бита, 48’000 Hz) — и така ще се запазят за по-дълго! :)
лошото е, че винилът е пристрастяващ, бяхме напълнили една етажерка с плочи в студентските години
@nname:
Ами аз засега не се чувствам пристрастен… А и сниманият грамофон го подарихме на приятел, не е мой, така че съм on the safe side ;-)
Иначе и събирането на аудио дискове и касети може да бъде пристрастяващо, както и всяка друга подобна мания… :)
Грамофонът вкъщи с нетърпение чака по-сигурни дни, когато около него няма да търчат подивели малки човечета. Когато дойде този ден, винилът вече ще е не просто ретро, ще има археологическа стойност, дано само плочите оцелеят до тогава!
Дааааа… музиката наистина има по-различна емоционална стойност, пусната от плоча… или от ленти. Самото отпускане и гледане на въртящите се носители на тази наслада създават истинската визуализация на музиката.
Едит – страхотна снимка, няма как да не я пусна в блога си и да не линкна този пост :P
Поздрави и до скоро!
@Гонзо:
Плочите май оцеляват по-дълго време от касетите (но май по-малко от CD-тата). Най-добре човек да си ги презаписва на качествен носител, цифров, на високо качество… така биха могли да оцелеят милиарди години! ;)
@Димитър:
Публикувай снимката, радвам се, че ти харесва!! :)))