Chaconne (фр.), Ciaccona (ит.), или чакона, е доста сложен тип музикално произведение, което става популярно по времето на барока.

Два от най-ярките и невероятни примера:

1) Johann Sebastian Bach, Ciaccona from the Partita for Solo Violin N°2 in D minor (BWV 1004):

(First Part, interpreted by Gidon Kremer)

(Second Part, interpreted by Gidon Kremer)

Чаконата на Бах е дълга над 14 минути (!), а изпълнението на Гидон Кремер, което съм цитирал, е (според мен) изключително интересно, силно и провокативно. Разбира се, съществуват стотици интерпретации на това произведение, включително на гиганти като Яша Хайфец, Ицхак Пърлман и Натан Милщайн, но днес ми се слушаше и много ми хареса точно изпълнението на Кремер.

За 14 минути слушателят, ако затвори очи, може да чуе гласа на множество инструменти (а не само на една цигулка), които си говорят, смеят се, плачат, смесват се в един и после се разделят в десетки отделни гласове… Грабва те от първия такт до последния, и не те оставя да си починеш дори за миг. Това произведение на Бах като че ли не е надминато и до наши дни, по мащабност и въздействие… (За съжаление, изпълнението е разделено на две части заради старото глупаво ограничение на YouTube за дължина на видеото до 10 минути.)

* * *

2) Tomaso Antonio Vitali: Chaconne in G minor for Solo Violin and Organ

(Interpreted by Josef Suk & Aleš Bárta)

За чаконата на Витали и досега се спори, дали е писана от него, но това не е толкова важно. Самата музика е божествена и произведението слива по абсолютно невероятен начин два могъщи инструмента: цигулката и църковния орган.

Смятам изпълнението на Йозеф Сук за едно от най-добрите, въпреки че изпълнението на Хайфец е не по-малко добро (но много по-различно).

* * *

И последно, да не забравяме и “далечната роднина” на чаконата: пасакалията (Passacaglia), най-добрият пример за която е:

J. S. Bach: Passacaglia and Fugue in C minor, BWV 582 (част 1, част 2).

* * *

В тези горещини мозъкът ми отказва да работи, но поне може да възприема музика…