Преди 4 години, споделих няколко снимки от една есенна фоторазходка. Кадрите не бяха нищо особено, но си ги припомних, защото тези есенни дни (октомври и ноември) ни се случи да се поразходим към село Мърчаево (Витоша) и местноста около село Плана. Любопитно ми е, как видях този път есента и нейните цветове, с помощта на един лентов Pentax SP1000 и Kodak ColorPlus 200/36, 4 години по-късно… :)
…Което пък накрая ме наведе на разни мисли за лентовата фотография (може направо да прескочите към моите бележки).
* * *
Есенни фоторазходки с цветен филм
Трънчета и паяжини
И още трънчета и бодилчета
Жълъдче…
Под шипковия храст
И под един друг шипков храст
Скакалец в тревата
Виждате ли малкия гущер, как се е скрил в сухата трева? ;)
Червена мухоморка си растеше в гората (но никакви други гъби, за съжаление…)
Мравка позира върху малък мравуняк (забележка: трябва да ръчно-фокусирате по-пъргавичко в такива ситуации!;-)
Autumn Leaves
Добре узрял глог (забележка: да не се бърка с шипковите храсти!:-)
Дядо Pentax снима “внучето” си
И самотният шипков воин е воин! ;)
Пейзаж около Плана
А ето ги и засмените фотографи, Мишел и Ани (ако някой иска, ще споделя, как човек може да успее прилично прецизно да се снима сам в такива ситуации, само с помощта на ръчен фокус и дори при бленда F1.8;-)
* * *
Бележки за снимането на лента
Още няколко впечатления от снимането на филм, сега, след като вече имам 7-8 филма изщракани тази есен:
1) Всичко си зависи. От лентата, фотоапарата, обектива, проявяването, сканирането, цветовите корекции (при сканиране и после и личните корекции, ако се налагат), прашинките по скенера, късмета, че дори и… от фотографа! Уравнение с твърде много неизвестни! :)
2) Когато снимаш на филм, нямаш абсолютно никаква гаранция, дали определен кадър ще се получи или не, дали фокусът ще е прецизен… Плюс това, няма и никакъв начин да разбереш, преди филмът да е проявен и сканиран. Няма дисплей, няма preview…
3) Цялото начинание “снимане на филм” е един голям hit & miss. Например, от тази последна лента, поне 15-20 кадъра са се получили доста добре (тук споделих повечето от тях), и това е супер!…
4) …За сметка на сканирането: Въпреки че скенерът беше барабанен и доста добър (и хората си знаят работата, уж), този път в студиото се изложиха като кифладжии, и немалко от кадрите бяха с по 20-30 прашинки, петна и власинки по тях — сигурен съм, че на негатива ги няма, просто нещо е било замърсено (непочистено), в самия скенер.
5) Проявяване и сканиране си е една голяма част от работата. Например, след разходката ни до Италия през октомври, проявих и дадох за сканиране 5 филма. Различно студио, различен скенер, различни настройки. Немалко от кадрите изглеждаха доста зле, с неестествени цветове (но пък бяха с по-висока резолюция). А този филм с есенните пейзажи пък беше сканиран с по-ниска резолюция, за сметка на това пък, с по-хубав скенер (но имаше твърде много прашинки при сканирането и дори и пост-обработката не успя да заличи някои от тях). Така че, всеки път не само не си сигурен, дали ще се получи нещо (дали си успял да снимаш нещо добре), но и след това, пак не си сигурен (дали във фотостудиото няма да развалят нещата).
6) Нека не се лъжем — заниманието е скъпичко. За един цветен филм, не е много, разбира се. Но ако нащракаш повече от един филм, почваш да си правиш небрежни сметки:
- един цветен филм от нисък клас, 36 кадъра: 3-7 лв.
- един цветен филм от по-висок клас, 36 кадъра: 7-12 лв. и нагоре
- проявяване (C-41): поне 3-4 лв.
- сканиране при най-ниско качество (~1900×1250 или ~1500×1000 px, JPG @ 95%, барабанен или плосък скенер): поне 4-5 лв.
- сканиране при малко по-високо качество: don’t even ask about the price! (по-добре си купете хубав скенер, ще го изплатите след 20-30 филма)
- вместо сканиране, ако изберете да си извадите филма просто на хартия, 10×15, добавете още поне 10 лв., плюс ще ви трябва и албумче за снимките
- самите лентови фотоапарати са доста евтини тези дни, както и хубавите ръчнофокусни обективи за тях, и това май е единственият плюс (няма смяна на батерии, няма смяна на цифровото тяло на всеки 2-3 години, няма нужда от скъпи автофокусни обективи с оптична стабилизация).
Ако снимате 2-3 филма на година, нищо особено. Но ако се заемете сериозно със снимане на лента, а и държите повече на качеството (на филма, на сканиране, и т.н.), си пригответе една прилична сума за това удоволствие… :-)
7) Може, разбира се, да се снима и на черно-бял филм. Проявяването е по-евтино (а и човек може да си го прави сам, в домашни условия; проявяне на цветни филми по процес C-41 е също възможно вкъщи, но е доста трудно и доста по-скъпо), а и в някои случаи и филмите може да са по-евтини. Но като цяло, повечето от нещата, които се отнасят за снимането на цветна лента, важат и за черно-бялата.
8) Не всичко е пари, разбира се: Снимането на филм е и различен вид удоволствие, различен вид усещане. 36 кадъра 36×24 mm може да изглеждат малко (една евтина SDHC карта за цифров фотоапарат може да побере хиляди снимки, в JPG високо качество и/или дори в RAW формат, при това записът и изтриването й не струват нищо), но пък човек става по-пестелив: при избора на кадър, какво и кога да се снима…
9) Снимането на лента с ръчно фокусен фотоапарат/обектив изисква внимание, време: Процесът е по-бавен, откокото когато се снима с дигитален фотоапарат. Необходимо е да се вземе под внимание светлината (късметлия сте, ако фотоапаратът ви има поне работещ светломер; но дори и тогава, се иска време, преди всеки кадър: да се подбере бленда/експозиция, да се измери светлината, и често следва отново донастройване), положението ви спрямо основния обект, после внимателно да се фокусира, като тук възможния диапазон за грешка често е твърде тесен (24×36 mm е много голяма площ, спрямо повечето цифрови сензори, съответно, фокусът трябва да е по-точен)… С една дума, ако ще снимате спортни събития или животни и птици сред природата, по-добре да оставите лентовия фотоапарат вкъщи… :-)
10) Филмът (негативният; позитивните филми са съвсем друга приказка) си има и предимства: Например, доста добра динамика; също така може да недоекспонирате или преекспонирате почти безопасно в рамките на +2/-2 F-stops, което не е малко; ако снимате със стар лентов фотоапарат, имате шанса да си купите почти без пари ръчнофокусен обектив със страхотно bokeh/”рисунък”…
11) Недостатъци също: цената вече я споменахме; трудностите при сканиране и обработка; невъзможността бързо да смените филм 100 ASA със филм 400 ASA или пък да смените филм за дневна слънчева светлина с такъв за снимане при изкуствено осветление; при тъмни условия снимането е трудно/невъзможно (400 ASA и нагоре, филмите стават твърде зърнести/шумни; не е така при един цифров Nikon D700 или D3S, например); и последно, важно е да приемем факта, че ще дойде ден, когато нито ще има цветни 36mm филми, нито лаборатории, където да може да ги проявите…
12) Последно, ако все пак сте решили да се пробвате да снимате на лента: Не забравяйте, че кеф цена няма, и ако идеята да снимате бавно, по-скъпо, и с неизвестни крайни резултати, ви харесва, просто го правете! :-)
Да съм пропуснал нещо?…
(И имайте предвид, че по-горните разсъждения са дело на един абсолютен аматьор, so take them with a grain of salt, както се казваше в една древна българска поговорка… ;)
Да се надяваме, че времето, когато няма да има филми, нито къде да ги проявяваме, е достатъчно далече…
Макар че, аз с моето темпо на снимане имам химия (за ч/бяло) мисля, че за цял живот :)
@yovko:
E, може да ти потрябват и запас филми за цял живот (един фризер поне)! ;-)
Шегата настрана: И аз се надявам, че времето, когато цветните и черно-белите филми могат да изчезнат, е достатъчно далече… В снимането на филм си има магия (която бях позабравил; благодарности на Джори и Никсо, които ми позволиха да я припомня сега…) :)
Хей! Къде проявяват и изкарват черно-бели снимки?! Преди няколко години, когато за последно търсих, видях голям зор. На сумати места ми предлагаха да ми ги пуснат на цветна хартия (или както там точно се казва) и щели да са в кафява гама…Накрая се съгласих в едно фото да чакам цял месец, за да им се натрупат поръчки. А когато ми ги връчиха бяха такива намачкани тип юфка, че се зачудих тия, не са ли имали сушилня! Та направо ме шашкаш с инфото, че има още такива фото-студиа дори:)
За изчезването на лентите – грамофонните плолчи, въпреки че не масови не са престанали да се произвеждат, заради качеството на възпроизводство на звука. Струва ми се, че точно по същата причина няма да се спре и производството на ленти :)
Никога не ми се е налагало да ми сканират филмче в нашенско, но неприятно ме изненадва качеството, което казваш, че предлагат…Преди 8-9 години съм ползвала такава услуга в Белгия (още нямах цифрово фото) и за прашинки или други работи не можеше да става и дума! Кристално качество, хем ги давах в местния супермаркет. Не мога да разбера, защо тук правим всичко толкова мърляво. Иначе все обмислях план поетапно да си пускам ценните филмчета от едно време да ми ги сканират
@Pippilota:
За черно-белите филми: Скоро не съм пускал такъв филм в студио, но съм сигурен, че трябва да съществува все още като услуга (пускал съм само цветни, по C-41). Иначе, Йовко знам, че си проявява и прави черно-белите филми сам, при домашни условия — може би не е зле да го питаш него за повече know-how! ;)
За плочите си права, но пък, не мисля, че вече се произвеждат грамофони — и със сигурност ще дойде ден, когато и пускането на плоча, и снимането на цветен филм ще са едни такива трудни, аналогово-антични, почти невъзможни неща… :-)
За сканирането у нас — първо, скъпо е, освен ако не сканираш на ниско качество (ниска резолюция, JPG); ако сканираш на високо качество, цената отива към космически нива (по-добре си купи хубав скенер, научи се сама, и сканирай по един-два филма в свободното си време). Отделно, в едно и също фото, са ми сканирали добре, а друг път — зле, с ужасно много прашинки и власинки по негатива (ето пример от последното сканиране, за какво говоря — и дори не е най-лошо сканираният кадър…), и като цяло, мисля, че човек може да се справи сам по-добре, стига да има пари за скенер и свободно време… :)
@pipilota, за София препоръчвам студиото на Здравко Деков на ъгъла на Иван Асен II и Гогол и фотокъща Ралица на бул. Мадрид – и на двете места все още проявяват ръчно, включително диапозитив. Аз лично ч/бяло проявявам и сканирам вкъщи сам. Само за цветните филми – C41 и диапозитив – използвам услугите на Здравко или Ралица, но пък цветно на филм снимам и доста рядко. Сканирането е скъп и трудоемък процес, отделно, че изисква know-how – не е тривиална работа и… тук българския мащаб си оказва влиянието – малък и ценово-ориентиран пазар – много малко останахме тези, които снимаме на филм, още по-малко са тези, които са готови да платят за качествен scan, съответно на студиата не им е финансово изгодно да инвестират в скъпа техника и обучения и услугите им не са качествени. Омагьосан кръг…
Ако искаш професионална услуга на високо ниво за черно-бяло препоръчвам това (обслужват и България): http://www.ilfordlab.com/
Всъщност има и черно-бели филми по C41 процес (проявяват се като цветния негатив) – аз лично не ги харесвам, но понякога са по-лесния начин да снимаш в ч/бяло в БГ-условия.
За мен ценното на черно-бялото, освен различната визия е и в трайността – класическият черно-бял филм е най-евтиният изпробван начин за архивиране от типа store and forget. И след 100 години да речеш да си отпечаташ снимка – вадиш негатива и печаташ с технологията, която съществува в момента :)
В Холивуд и в момента архивират на черно-бял филм (цветните филми като няколко цветоотделки) и цената е драстично по-малка от поддържането на електронен архив.
ilfordlab съм ги ползвал няколко пъти и това е един от малкото начини човек да има истинска черно-бяла снимка, ако не може да си ги направи сам в къщи.
При Деков стават сравнително добре, но са на цветна хартия, както и от всеки друг минилаб.
Но, работата с ilfordlab е сравнително скъпа и бавна и тип минилаб – т.е. без възможностите за контрол и манипулация при едно ръчно отпечатване.
Най-евтиният вариант е да изпратиш филм за проявяване с отпечатване на всички снимки и евентуално да поръчаш второ копие на снимките. Правнето на единични бройки в последствие излиза доста по-скъпо. Едни от най-добрите резултати за мен беше с филм Ilford XP2 по C41
Някой ако се интересува – мога да споделя повече информация
А по въпроса със неизвестните крайни резултати – мисля, че най-голямата неизвестност идва от това, което се намира зад апарата или т.нар. ЗАУ :)
Все още се намират работещи фотоапарати, филми в срок и ателиета, при които процесът е предвидим и повтаряем, така че най-голямата променлива остава ЗАУ-то
Страхотен пост! Лентовата фотография е нещо страхотно и в момента съм се заел със задача да сканирам около 1000 ленти, които бяха останали в забвение. Невероятни кадри намирам сред тези стари черно-бели ленти и те просто носят дух за разлика от модерните цифрови еквиваленти.
Аз лично предпочитам все пак цифровите, поради свободата, която носят, а и възможността да щтракаш много повече от лентовите – пък съотношението кадър снимка е къде, къде. Все пак всичко е въпрос на мнение, но едва ли има човек, който харесва фотографията и не би признал възможностите и красотата на лентовата фотография. Евала на всички като теб, които все още я уважавате!
@Pippilota
Правим нещата мърляво, защото масово техниката е боклук, а заплатите на копистите са достатъчно ниски и при 12ч. работни смени е много нормално да са занижени техните резултати.