Има един пич, Дейвид Кейн, чиито писания открих неотдавна съвсем случайно, и който обича да прави разни експерименти (и да ги документира), примерно, “Мога ли да медитирам всеки ден в продължение на цял месец?”, “Моите 30 дни без кофеин и алкохол”, “30 дни — абсолютен веган”, “Да се опитам да пиша по 1000 думи на ден в продължение на…”, “6 седмици активен спорт”, и още и още…

Дейвид пише интересно, а и някои от експериментите са му малко хахави и е забавно да прочетеш за резултатите.

* * *

Сега започват Великите пости, обаче аз не си падам много-много по постите (нито пък по нашата църква, но това е друга история), защото хората имаме склонността често да изпадаме в крайности или пък внезапно да ставаме много религиозни “на хартия”, а истинската идея на постите в такива случаи често бива забравяна.

Случвало ми се е да срещам хора, които по време на постите с лупа изследват опаковката на всяка храна, преди да я опитат, и ако храната съдържа дори и един грам от “непозволено” хранително вещество, те отказват да я приемат. В същото време, ако друга подобна на тази храна съдържа някакъв позволен заместител на това вещество, нещата са вече ОК и храната може да бъде консумирана… Пример: Бисквити с масло: не може. Бисквити с хидрогенизирано олио (заместител на маслото): може. Това за мен вече е малко прекален “буквализъм”, тъй като в много случаи кравето масло е по-полезно от хидрогенизираното олио, но човек привидно ще спази правилата и “ще се лиши” от нещо “непозволено”, забравяйки за идеята. Или пък, някой пие редовно големи количества твърд алкохол, но идват постите и изведнъж той почва да се лишава от различни видове храни, спазвайки постите строго, но “забравя” за алкохола. Или пък, човек не се храни пълноценно цяла година (примерно, не му достигат парите за качествена храна), обаче идват постите и той почва и той да добавя още ограничения към (вече твърде бедния си) хранителен режим. И т.н.

Трябва да си признаем честно — хората сме си такива, обичаме да изпадаме в крайности. А идеята на постите не е в крайностите.

Та, идеята! да се върна на нея! :-)

Според мен, идеята на постите в основата си не е лоша, и тя е: пречистване на тялото чрез временно ограничаване на определени типове храни (и напитки). Това е! (Update: Ани правилно ме поправи, пречистване на тялото и на душата!)

Личното ми разбиране е, че човек може да подходи индивидуално към такъв период на въздържание: храните и напитките, които ще бъдат ограничени временно, може да си ги избере сам (на базата на лично усещане за предстоящето пречистване), както и точния период на въздържание. Освен това за постите би трябвало да има значение и кой сте, каква е вашата физическа активност, вашата възраст, дали се храните добре през останалото време в годината, и още много индивидуални фактори.

Според мен, такива индивидуално съобразени периоди на въздържание биха били много по-полезни от механичното спазване на “традицията”. Идеята е, че правиш нещо за собственото си здраве (духовно, физическо), а не просто следваш някакъв календар, написан преди 200 или 500 години…

* * *

Да се върнем на Дейвид и неговия експеримент, “30 дни без кофеин и алкохол“. Идеята ми допадна много и се зачудих, дали не мога да я повторя тази пролет.

Така че това са моите индивидуални пости, които планирам за следващите ~ 30 дни: без кафе сутрин или следобед, и без халба или две бира вечерта (или без the occasional glass of red wine). И тъй като през повечето време от годината съм вегетарианец (по-скоро пескатерианец), няма да ограничавам никакви други видове храни в личното си меню.

Това е “личното ми пречистване” (или експеримент); може би ще успея, може би не — имам 30 дни пред мен, за да разбера! ;)

* * *

Защо го правя? Няколко причини.

Знам, че мога без кафе. Мога и без бира. Мога и без вино. Мога дори и без 12-годишно отлежало уиски Johnny Walker Black Label! ;)

Но някои неща ми се услаждат и човек си изработва навици неусетно. Примерно, като се събудя сутрин и първата ми мисъл е “кафе!”. Представям си как си правя една каничка ароматно кафе (Jacobs Monarch Classic или пък Belarom Arabica), добавям си мляко, и сядам да си чета feed-овете и Twit-овете… Честно казано, някои сутрини дори не мога да си представя, че се събуждам, ако не си направя чаша кафе първо! Навик ли е това, или удоволствие, или пък зависимост? Навярно, по малко и от трите…

Само че, ако 100% от сутрините аз си правя голяма чаша хубаво кафе (а понякога и следобедите…), как ще мога да ги различа от онези сутрини, когато не си направя чаша кафе?! Ами май няма да мога! :-D

След края на тази зима, усещам, че тялото ми изпитва голям глад към движение на чист въздух, витамини/пресни зеленчуци, разходки, сън, и… пречистване.

Моето пречистване ще е семпло: без кофеин и алкохол. Един месец.

* * *

Точно като пиша тези редове, бавно се опитвам да се изправя на крака и да се преборя с един от най-лошите грипове на които съм попадал, ever! Шести ден вече, температура, отпадналост, главоболие, кашлица, болежки в гърлото, тече ми носът непрекъснато, липса на апетит, и пак главоболие… Това е друг признак, че организмът може да има нужда от някакъв вид пречистване. :)

* * *

Последно, защо пиша тук ли? Не мога ли да си правя тези експерименти наум?

Мога. Ама друго си е да заявиш пред света, че “ей сега вижте какво ще направя!” и после да се провалиш с гръм и трясък (навиците при хората са силна работа, да не забравяме!), и друго си е да опиташ да направиш същото, ама тихичко. В първия случай се чувстваш някак си много по-ангажиран.

Като прогресира експериментът (моите персонални “пости”), може да пускам по някой и друг кратък update.

А, и последно — отивам да си направя една голяма ароматна чаша кафе, сега, веднага след като натисна “Publish”! Хубаво е да започнеш личното си пречистване с нещо тонизиращо, нали? :-)

__________________________
P.S. В оригиналните (църковни) пости вероятно ограничаването от кафе не е било споменавано изобщо, но може някой да ме поправи, ако знае повече.
P.P.S. То по време на постите и секс май не може да се прави. Ама… :)