Интересен пример за нестандартна ситуация при използването на правилото за пълен/непълен член спомена наскоро Павлина в своя блог, което предизвика и кратка дискусия (вижте коментарите в края на публикацията).
Естествено, пълният член беше отново заклеймен, като “стар”, “труден за разбиране”, “дискриминативен” (“ама защо няма и пълен член за женски род?”), и още и още…
Аз рядко пиша за българския език (и изобщо за езиците) …но чат-пат се случва и това.
Та, позволете ми да не се съглася: Пълният член не е умрял (въпреки някои инсинуации)! ;-)
Истината е, че ние самите, българите, го “убиваме” с нашата неграмотност и нежелание за четене на книги… :(
А правилото за пълен/непълен член не е трудно.
В едно изречение, просто опитваме (мисленото) заместване с “него” или “той”, и готово. Интуитивно е, не е трудно за запомняне, нито пък не е трудно за разбиране:
Пример: “В речта на президента бе казано следното […]”. Заместваме: “В речта на президента (него) бе…” и готово, тук ползваме непълен член. Обратното, ако кажем: “И тогава президентът каза […]”, пак заместваме, “И тогава президентът (той) каза…” и е ясно, че ползваме пълен член. Нито е трудно, нито е сложно.
Естествено, има и примери които са по-сложни, обаче те са рядкост, не са правило, а са изключение…
Да, правилото е малко старо, да, може би е свързано с падежите (а модерният български няма падежи), може би е отживелица, и да, само мъжкият род “участва” в него… но от друга страна, това правило не пречи на езика, а го обогатява!
Това, че хората не четат в наше време книги, води до това, че не могат и да ползват това правило, и съответно, не могат да го научат, интуитивно. Грамотността идва от четене, не от писане… Ако си прочел много книги, (почти) никога не би сбъркал правилото за пълен/непълен член.
Но ние не четем, и ситуации като “Абе, пълен или непълен член да употребя тук? охх, и аз не знам… бе я го мани това правило, много е старо и сложно! я да караме без тоя пълен член. уууууу, долу пълния член, това е отживелица!” възникват често за мнозина от нас.
А като не сме сигурни, дай да сложим за идеята един пълен член, да не сбъркаме, и ставаме за смях — това “В речта на президентът бе казано…” за съжаление, на живо съм го виждал… Друг пример е, естествено, популярният надпис “Обекта се охранява с видеокамери” — ама защо обектА? Ами защото не сме учили и не сме чели, затова. :-(
* * *
Старо било правилото, отживяло, изкуствено, ненужно?
Да направим един бърз паралел с френския език. Хубав език, на почтена възраст, съдържа 6 вида (!) окончания при глаголите (и една купчина изключения), думите се пишат много различно от това, как се произнасят, граматиката е трудна.
Не много отдавна французите правиха референдум и решиха, че реформа в езика не им е нужна, и граматиката и правописът ще си останат, както са си — без промяна.
Можеха ли да опростят езика? Правописа? О, да. Обаче решиха да не го правят. Езикът им е сложен, но интересен, богат… И стар. Защо да не остане такъв?
По-сложно е за учене? И какво от това?
* * *
Имал съм удоволствието да чета някои от приказките на Voltaire в оригинал, на френски. (Voltaire е известен още като François-Marie Arouet, живял 1694 – 1778.)
Нека се върнем назад два и половина века, и отворим нередактиран френски ръкопис на Волтер, така, както го е написал той през далечния XVIII-ти век. Струва ви се много отдавна? Мислите, че няма да разберете и думичка? Грешите!
Приказките на Волтер, без редакция, в наши дни се четат на френски, все едно са били написани преди десетилетие или две! Почти няма промяна в граматическите правила и правописа. Има само някои думи, написани в старофренска форма (примерно, “conoissance” вместо модерното “connaissance”), но и те не са много.
Чел съм и по-стари книги на френски, и отново, изключително лесно се разбират, без нужда от специални редакции или пояснения или бележки под линия.
Два и половина века!
Ето една причина твърде честите реформи в езика да не са толкова полезни. Можем да предаваме знанието си на следващите поколения, без да им осигуряваме допълнително дебели речници с пояснения! ;-)
* * *
А ние — дайте да опростим, защото ни е сложно…
Може ли по-просто? За какво ни е пълен/непълен член, да учим да си губим времето? Не четем и не знаем, та явно е сложно, затова трябва да го махнем това правило. И утре така ще пишем сигурно: “Ноо сложно тфа, не моу го учим! Мноу слошно — зашто да пишем слошно аку моше просто? Хайде да пишим, какту се чува, а? По-просту ше е така, напримър, “един хляп” да пишем, а не “един хляб” — то ясно че съ происнася “ХЛЯП” нъли? Тогава закакво да си губим времету да се ушим да пишем правилно, като може просту да си пишъм, а? Долу граматиката и правуписъ!.”
Е така сме ние… Сложно, излишно, отживяло.
А правилото пълен/непълен член е уникално и красиво по-своему**!
В английския го няма, например.
“The box is on the table.” (Кутията е на масата.)
“The president said in his speech…” (Президентът каза в речта си…)
“This is a ball.” (Това е топка.)
В английския има само “the” и “a/an” и това е.
Във френския е също така, само че там има “le/la”, за мъжки и женски род — “la table” (масата), “le couteau” (ножът), “l’arbre” (дървото). Ако думата не е членувана, тогава французите просто добавят “един/една”, примерно, “une fleur” (цвете).
И в немския няма пълен/непълен член — “der Spaziergang” (разходката), “ein Spaziergang” ((една) разходка).
И в италианския е така, и в още много други европейски езици. Само в руския език няма членуване, там например, няма как разберете една маса конкретна маса ли е (“масата”), или просто някаква маса (“маса”); всичко се разбира от контекста (а в руския има и падежи, но това е тема за други размисли).
* * *
Идва ред на българския. Ние имаме членуване (като повечето европейски езици, с изключение на руския), но имаме и особеността “пълен/непълен член”!
Това не ограничава езика ни — обратното, обогатява го, прави го по-интересен и уникален!
Например, можем да кажем:
“Злодеят отвлече президента и поиска голям откуп!” което ще значи, че злодеят (абе дали е злодей всъщност? но да не се отклонявам…;-) е отвлякъл президента и иска откуп.
Но, също така, ние може да кажем и:
“Злодея отвлече президентът и поиска голям откуп!” — тук словоредът е малко обърнат (малко като в поезията), но заради правилото на пълния член смисълът на изречението се променя и се обръща на 180 градуса — в това изречение научаваме, че злодеят е бил отвлечен от президента, който иска голям откуп за него! :-)
В английския или френския език нямаме такава свобода — там всичко ще се определи от изключително точния словоред, защото няма пълен или непълен член.
Това не значи, че английският или френският е по-добър (по-съвършен?) език от българския. Нито пък обратното. Българският е просто различен, и тази негова особеност е вероятно уникална за семейството европейски езици, към които той принадлежи.
* * *
Но не, мнозина от нас смятат правилото за ненужно, глупаво и остаряло… усложняващо ни живота.
Така е, трябва да четем и учим повече, ако спазваме правилото на пълния и непълния член. Обаче не е ли така с всичко в езика?!
Например, в българския има мъжки, женски и среден род. Всяка дума (често на почти случаен принцип, с някои изключения), е или мъжки, или женски, или среден род.
“Гръмотевица” — “тя”. Защо? Ами така.
Но “гръм” — “той”?
“Маса, жаба, краставица” — “тя”.
“Стол, крокодил, гръмоотвод” — “той”. Защо точно мъжки род?
“Прах, папрат” — “той”, но и “тя”?
Простолюдие, съзнание, дърво — “то”. И тъй нататък…
За да научим всички родове на всички думи, трябва първо да ги видим написани, да ги чуем, да сме ги използвали повече от веднъж. И интуитивно запомняме.
Усложнение ли е тази особеност на езика ни? Разбира се.
Можем ли да опростим правилата? Например, за какво ни е среден род? Какво ще стане, ако го премахнем? Най-вероятно, нищо — можем просто да заместим средния род с мъжки род, и готово. Ще имаме само мъжки и среден род. По-малко за учене, по-малко за запомняне!
Например, във френския език няма среден род, има само мъжки и женски. Толкова по-малко за учене! ;-)
В английския пък, както в българския, също има три рода (мъжки, женски, среден), но всички предмети, явления и същества, са винаги от среден род. Така е по-лесно. Няма нужда да помниш, жабата дали е женски род, или дървото среден род, или дъждът мъжки род. Предмет ли е — среден род, това е. (Има и малко изключения, например, корабите в английския са от женски род (“she”), това идва от историята.)
* * *
И така, защо да не копираме англичаните? Вместо да помним три вида родове, може и ние така, всички предмети и явления да ги направим среден род, и да опростим езика? То — жаба, то — дърво, то — маса, то — стол, то — къща, то — буря, и така нататък.
По-лесно ли би било за научаване? Определено. Но искаме ли да направим такава стъпка към опростяване на езика? Надали… Ще се намерят много противници на подобна реформа. Мнозина ще запитат “А къде ще отиде богатството на езика? Неговите особености?” и ще са прави.
Тогава, защо с такава лека ръка отричаме правилото на пълния/непълния член? Можем да запомним, че “жаба” е “тя”, а “крокодил” е “той”, но не можем да запомним, кога да използваме пълен, и кога, непълен член?.. В същото време, това правило е толкова просто, че не иска почти никакви усилия, за да бъде научено — само пет минути! За сравнение, трябва да научим десетки хиляди думи и да ги свържем правилно с един от трите рода — мъжки, женски или среден!
* * *
Последно, критиците ще ме оборят и с още един аргумент — правилото за пълен/непълен член важи само за мъжки род! Излиза, че женският и средният род са “дискриминирани”.
На което ще отговаря — е, и? Това не означава, че правилото е дефектно по някакъв начин. Това е просто особеност. Както във френския липсва среден род, така при нас правилото за пълен/непълен член важи само за предмети и същества от мъжки род.
* * *
Пълният член е особеност на модерния български език. Особеност по-своему красива, уникална и интересна. Да, той е част от миналото на езика ни, но и част от настоящето му!
Защото можем да кажем “Злодеят отвлече президента” и “Злодея отвлече президентът” и да променим изречението изцяло, само размествайки буквичка или две, но не размествайки самите думи!
Ако премахнем пълния член, ще можем да кажем само “Злодея отвлече президента” и “Президента отвлече злодея”, но повече няма да можем да променим смисъла, без да разместим самите думи! Така българският ще стане “по-европейски” — и ние, както и в английския и френския, ще можем единствено да разместим думите, за да променим смисъла на изречението.
Ще си наложим сами едно ново ограничение, вместо да се опитаме да научим особеностите на собствения ни, красив български език…
Ако махнем правилото на пълния/непълния член, ще махнем една “отживелица”, да. Но в същото време и ще заличим една уникална особеност на езика. И защо?
Защото ни мързи да четем, може би. Да четем и да учим.
Тъжно, но факт.
* * *
Наречете ме “old-school”***, но аз ще продължа да спазвам правилото за пълен/непълен член. Защото го харесвам. Защото не ме ограничава, а точно обратното — обогатява ме.
Хубавото е, че всеки има право на избор, нали? :-)
_________________________
* “Оставете пълния член на мира!” (фр.)
** “по-своему” — това е малко off-topic, но е редно да се отбележи; каквото и да казват “белите бради” в БАН, интуитивно аз пиша словосъчетанието “по-своему” с тире; изразът най-вероятно идва от руски (пример, “по-своему, по-твоему”), и/или е свързан с падежите, така че личното ми мнение за “Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 57, т. 53.20.2; с. 499.” е “четете повече, и тогава пишете речници”! ;-)
*** “старата школа” (англ.)
Щеше ми се да се заям (доброжелателно!) за «по-своему», че се пише разделно и че тиренцето ми мирише на русизъм, но щом и бележка под линия си сложил… :)
Ако махнем правилото на пълния/непълния член, ще махнем една “отживелица”, да. Но в същото време и ще заличим една уникална особеност на езика. И защо?
За да си направим още по-уникален езика, нека да въведем правила и за другите родове и множествените числа. Да добавим и определителен член -о (Шоско), като си измислим някакво друго такова уникално правило. Но това не е всичко. Да вземем за пример и членуването в Родопските говори, в които се разграничава отдалечеността на обекта. Ето, още благодатна почва за уникални особености и правила. Така ще имаме най-уникалния книжовен език. Всичко това, за да не заличим едни уникални особености на езика.
Само че правилото е изкуствено. Не е част от езика и никога не е било. Добавено е (от Неофит Рилски) без да съществува в нито един диалект на езика. Повечето диалекти са ползвали само “-а”, а другаде – само “ът”. Всъщност, фонетично “-а” е “-ъ”, така че разликата е едно “т”, което е отпаднало в някои диалекти по същия начин, по който “т” отпада от “двайсет” и казваме “двайсе”.
Малко по-задълбочената картинка е следната: българският задпоставен определен член идва (в старобългарски още) от от показателните местоимения. В конкретния случай с м.р. това е било “тъ”. Т.е. “попъ” + “тъ” (този поп) = “попътъ”. После идва отпадането на еровите гласни на нестабилни позиции, и думата вече се произнася “попът”. Само че “т”-то отпада в някои диалекти, откъдето имаме “попъ” (което се изписва като “попа” по днешния правопис).
Само че това не са били единствените варианти за определителни членове – имало е доста вариации из диалектите, и при конструирането на книжовната норма се вземат най-популярните и се разграничават изкуствено – по синтактична функция. Т.е. де-факто се създава падежно окончание там, където го няма. От това, разбира се, следва, че използването на пълен и кратък член е неестествено за говорещите и никой не прави това синтактично разграничаване в разговорната реч (и никога не го е правил – поне не по този начин. Правено е преди това, когато все още сме имали падежи). Правописното правило е едно своеволие на тогавашните езиковеди, което няма нищо общо с езика ни, и не е редно да го защитаваме ;)
Вярно е, че е полезно средство за разграничаване на грамотно-пишещите, но за тази цел има и други механизми – не мисля, че трябва да го държим само от тази гледна точка.
И изобщо, дори да приемем, че правилото не беше измислено и несъществуващо в езика, а е съществувало преди 100 години. Езиците се променят – българският е загубил почти цялата си падежна система, развил е много глаголната си. Развил е и задпоставен определителен член. Ако през средновековието бяхме имали официална книжовна норма, която държеше на умиращите явления езика, щеше да бъдем в доста неестествена ситуация. Така че не подкрепям твърденията, че променянето на езика е лошо нещо. Лингвистично то е напълно в реда на нещата, и е ставало в продължение на столетия. Не виждам причина да не продължава да става, само защото някой е записал текущото му състояние преди 50 или 100 години.
@Маркуча:
Тиренцето идва точно от руски, според мен (там се пише “по-своему, по-твоему”), и затова написах думата така — мисля, че сме я взели “наготово”, като чуждица. Затова и добавих бележката под линия.
@Радев:
Предполагам, това е сарказъм, а не аргументи, така че ще подмина коментара… ;)
@Божидар:
Благодаря за подробния коментар! Много от нещата, които сподели в него, не ми бяха известни.
Напълно е възможно правилото за пълен/непълен член да е било въведено изкуствено. Само че, както ти правилно отбеляза, езикът се променя. Той е жив.
Затова днес, през 2013, правилото се знае и спазва от мнозина българи — както някой правилно отбеляза в Twitter, “може да го разглеждаме и като прост тест за грамотност”. Тези, които не са учили или чели достатъчно (на български), рядко спазват правилото, най-вече заради незнание, и защото не “усещат” езика — а усетът за езика се развива именно с четене. А в книгите, които са написани през изминалите десетилетия (и не само написани, но и превеждани от чужди езици на български), правилото го има и то се спазва стриктно.
Малко по малко, то е станало част от българския език.
Например аз — аз не спазвам правилото, защото съм маниак на тема грамотност и спазване на правилата в езика (изкуствени или не). Просто съм израснал с такъв усет за езика, и не ми представлява трудност. Чел съм твърде много, и сега спазвам правилото съвсем естествено, без да мисля — както спазвам и правописа (в общи линии). Не се замислям, дали да кажа “Президентът каза в речта си..” или “Президента каза в речта си..” просто защото знам и усещам, че първото е правилно. По същия начин, не се замислям, дали да напиша “един хляб” или “един хляп”. :-)
От тази гледна точка, колкото и да го “дамгосваме” това правило като изкуствено, то пак ще се усеща като част от българския език за мнозина. Както не бихме се опитали да премахнем чуждицата “компютър”, въпреки че думата е изкуствена и е от английски, нали?
От тази гледна точка, и предвид че правилото (макар и може би изкуствено въведено преди много време), е уникално по-своему — защо то да не остане? Живият български език е ОК с това правило, освен при хората, които не са чели или учили достатъчно, и съответно, които не могат да знаят и да усетят, кога е правилно да се употреби пълен член, и кога — непълен.
Затова аз съм “ЗА” то да остане. На мен не ми пречи… Може би е отживелица? Да, но обогатяваща езика, а не такава, която отнема нещо от него…
“това правило не пречи на езика, а го обогатява!”
С това съм съгласна. Но не съм съгласна с това, че разграничаването между пълен и кратък член е следствие на нечетене на книги. Хората нямат усет за него, защото е ненужен в съвременния български език, който е аналитичен, а не синтетичен. Езикът не е кодиран в книгите, той се създава и осъвременява най-вече в речта на носителите според нуждите им. Ако имаше нужда от пълния член, щяха повече хора да го ползват. Затова и сравнението с други граматически категории, като рода, е неуместно и не доказва нищо: трите рода се ползват с абсолютна точност от носителите на езика – следователно няма как да се премахнат, без да се наложи правило на носителите, което те ще трябва да се научават тепърва да прилагат. Пълният член си е изживял живота, защото ние вече не го прилагаме.
Все ми е едно дали ще отпадне, или ще се запази, честно казано. Не вреди, но в края на краищата няма и предимства.
Неграмотните хора също говорят български език и ползват безпогрешно съгласуването по род и число, винителните и дателните форми на кратките местоимения, глаголите от свършен и несвършен вид, глаголните времена и изобщо всички граматически норми. Те не са ги чели в книгите, но не грешат, когато говорят. Ако едно правило не може да се усвои освен чрез четене и от учебниците, значи то не е естествено за езика. Моля, нека запазят пълния член – аз лично го ползвам без проблеми и не смятам, че е особено трудно за усвояване правило. Но да се защитава с аргумента, че просто трябва повече четене, е недомислица. Ние всички сме носители на езика, не само четящите сред нас, той се създава и развива от всички ни.
@Божидар Разбирам, че е изкуствено наложено, но също така не е някакво сложно правило, което да не може да се разбере или прилага. А пък в крайна сметка затова има разделение разговорна-книжовна реч. Иначе за какво пък ни е книжовната реч.
Освен това, както в примера за “(този поп) = “попътъ”, ако някога в развитието си, езикът ни е правил някаква разлика, защо последващото вкарване на пълния член да е такъв проблем?
Не смятам, че езикът не трябва да се променя, даже напротив, но както казва и @Michel тази промяна е направена и се ползва, защо да не остане.
И всъщност има ли конкретна причина за избора и налагането на правилото за пълен член първоначално?
Иначе мисля, че и свеждането на дискусията за-против само до ниво грамотни-неграмотни и приемането априори, че по-неграмотни искат отмяната вреди изобщо за разбирането. За мен лично трябва повече специфика, разяснения и експертни мнения (предполагам такива има достатъчно, но поне в публичното пространство не съм ги виждала достатъчно често). Най-малкото, за да си изясня и за себе си откъде идва налагането и какво точно освен това, че е наложено късно, е проблем за прилагането му.
Аз знам правилото добре и не го бъркам. И съм чел достатъчно много, но въпреки това не го усещам като естествено. Което отдавам на изкуствеността му. И други подобно изкуствени правила не усещам, но това е друга тема.
Предвид факта, че езикът основно и изначално е говорим, а след това писмен, а правилото е единствено в сила в писмената реч, то “критерий за грамотност” не е достатъчен аргумент за запазването му, според мен. А иначе, мога да предложа сума ти уникални езикови явления, които да бъдат вкарани в езика, ако искаме да бъде уникален :) 4-то лице (http://en.wikipedia.org/wiki/Obviative) ми е любимо такова, и дори неведнъж съм имал нужда от него. Но ще е също толкова изкуствено. Ако го наложим и му придадем статут на критерий за грамотност, то интелектуалците след 50 години могат и да го защитават. Но това не го прави повече част от езика. Би го направило само част от книжовната норма, а двете понятия не винаги се припокриват.
@Йоана:
— Не съм съвсем съгласен. Пълният член не се използва (или се използва погрешно) от много българи, именно поради това че мнозинството вече не чете книги. А ако оставим езика да се формира от всички хора (включително нечетящите и неграмотните), ще стигнем скоро момента в който ще пишем “Ас утивам на пазар за да си купа хлиап”… и това не е преувеличение.
— Също така, правилото на пълния/непълния член всъщност има предимства. Справка — примера, който дадох по-рано: “Злодеят отвлече президента и поиска голям откуп” и “Злодея отвлече президентът и поиска голям откуп”. Ако нямаме това правило, няма да можем да използваме подобни тънкости, за да сменим изцяло смисъл на изречението. Ще можем само да разместваме думите, а това всъщност не е ли ограничение, което сами ще си наложим?
— Мисля, че не познавам човек, който да не е прочел и една книга и да е перфектно грамотен! И да, може би някои хора могат да говорят относително грамотно, без да са чели, обаче никой не би могъл да пише грамотно, без да е чел!!
Има немалко правила, които се усвояват именно от учебниците и от книгите, за да се научим да пишем грамотно и без грешки (правописни, граматически, стилистически, и т.н.).
За мен правилото на пълен/непълен член е естествено, защото съм чел. Не ми трябва специално мислене или справка в учебника, за да го употребя правилно.
И естествено е, че ако някой не е чел, не знае, как да използва това правило…
— Така е. Именно затова напоследък все повече хора пишат “незнам”, “немога”, “обеснение”, “зашто”, и много други думи, с такива правописни грешки, защото не са чели (и не са учили достатъчно), а само са говорили. Неграмотните и нечетящите също създават езика и го променят, абсолютно вярно, за съжаление… :-(
* * *
@Tanya:
— Съгласен съм. Тъжното е, че именно грамотните и образованите често казват, “да го махнем това правило, то не е нужно, изкуствено е, трудно за научаване е, не обогатява езика”… А всъщност, правилото днес е все още част от езика и го обогатява…
* * *
@Божидар:
Аз пък усещам правилото за пълен/непълен член за естествено, и също съм чел немалко. Явно за всеки човек е индивидуално… :-)
(Само да спомена и че българският език дори не ми е 100% матерен език, а само 50%, и въпреки това, усещам правилото за напълно естествено!)
— Аз не казвам, че трябва да запазим правилото, за да разбираме, кой е грамотен и кой — не. :)
Между другото и “правилото е в сила само за писмената реч” също не значи нищо. Аз съм виждал хора, които в говоримата реч успяват да сбъркат правилото (!) и да употребят пълен член съвсем не на място.
А и ако се водим по говоримата реч, е редно да пишем “хлиап” вмест “хляб”, нали?
Така или иначе, хубавото е, че всеки има право на мнение, и в този леко хаотичен блог пост се опитах да изразя моето… Хубава дискусия се получи! :)
Никога до сега не си бях помисляла, че това правило е изкуствено.
Единственото, което мога да кажа е голямо “Благодаря!” на учителките ми в училище и на майка ми, която винаги ме поправяше.
За протокола: изчела съм много книги в училищна възраст.
Коментарът ми беше саркастичен, така е. Защото считам правилото за ненужно.
А иначе предложението ми за въвеждане на “пълночленуване” в другите родове и въвеждането на членуване за отдалеченост само би прецизирало изказа. Например когато подлогът е от женски род да се слага тиренце между думата и члена – жена-та. Относно членуването когато става въпрос за отдалеченост привеждам цитат от уики за Среднородопския диалект:
Тройна членна форма: -ôт (широко о), -та, -то, -тê (широко е) за обща определеност, -ôс, -са, -со, -сê за близки предмети и -ôн, -на, -но, -нê за отдалечени предмети.
Така ще обогатим книжония език и ще запазим, макар и писмено, една уникална особеност на езика ни. А и грамотните ще се откроявят още по-добре. :D Е малко ще ни е трудно да свикнем, ама какво от това. Важното е да се знае кой върши действието и къде се намира. :D
@радев:
Всеки си защитава своята гледна точка, и това е нормално. Аргументи — много, и за двете “воюващи страни”. ;)
На мен пълният член не ми пречи, за мен той е обогатавящ езика ни елемент. Нито пък го усещам да усложнява езика ни прекалено. Ако аз и мнозина други хора, говорещи български, не им е трудно да различат, кога се използва пълен, и кога непълен член, значи, правилото не е толкова трудно или пък изкуствено…
Може ли да ми помогнете как да обясня на чужденец, който учи български, защо “братовчедките ми” има пълен член, а се казва”братовчедка ми” с кратък член? Какво е правилото?