Както Дневник вече писа, паметникът “1300 години България” вече не съществува. В името му имаше “1300 години” но той просъществува само около 36…

Както и Мавзолеят в центъра на София, този (саморушащ се) паметник също и пречеше на мнозина, затова накрая той беше съборен, за скромната сума от 3 милиона лева или там някъде.

Идеи какво да се прави с него (освен да се събори) имаше, дори и шантави и забавни, като тази:

Сред 40-те предложения е пред паметника да застане гигантска катерица, самият паметник да бъде опакован, да бъде заменен от алпинеум с растителност и водопади, или да бъде превърнат в светеща кула, а около него да бъде изградена рампа за наблюдение.
#via

Можеше също така паметникът да се превърне в стена за катерене (с малко кафене на върха му! откъдето туристите да могат да гледат отвисоко и да си правят снимки), и още хиляди други неща — това беше идея на Ани. Имаше и отворени писма и други предложения, но все пак “грозотията” беше съборена и сега на нейно място ще има… нищо, а после ще има уж реставриране на друг (отдавна несъществуващ) паметник-мемориал.

Ура, другари!

“Народ който не пази историята си…” — нататък го знаете. Важното е че няма паметник — няма проблем, или нашият “кмет” и “общински съвет” толкова си може. Да ни е честито.

Знаете ли (навярно знаете) че “Захарна Фабрика” е в руини! А знаете ли че сградата е паметник на културата? Също там бяха и голяма част на архвите на БНТ, но вече ги няма… На мястото на Захарна Фабрика инвеститор ще си строи нещо “модерно” и по-доходно…

“1300 години България” не беше паметник на културата но беше паметник — част от историята ни. Модерната ни история, да, но история. Не го харесваха мнозина, ала е бил построен някога, и преди да се разруши ей-така, не трябваше ли да се помисли, дали не може да се използва с някаква друга цел? Да се промени? Да се запази в различен вид и с различна цел? Защо не? Защото събарянето е най-лесно.

Знаете ли че в центъра на София десетки, не, стотици (!) къщи, паметници на културата, също бяха съборени през последните десетилетия, ей-просто така, за да се вдигнат на тяхно място “модерни” сгради (и молове) от стъкло, бетон и метал.

За какво са ни паметници изобщо? Нека разрушим всичко без дискусия, и да почнем “начисто, отначало”! Да “ковем живота нов”! Всъщност, сещам се за едно твърде близко до нас време в историята, когато една партия искаше да разрушим всичко за да построим всичко наново, уж по-хубаво.

“Народ който не пази (и не помни) историята си…” — нататък го знаете… Колелото на съдбата (някои го наричат “ка“) се върти, а ние повтаряме ли повтаряме… и ще продължим да повтаряме, докато други народи вървят напред.

Защото ние не помним и все “почваме на чисто” — рушим старото и уж почваме новото.

А всъщност се въртим в кръг…