Статията „Опомнете се!“ («Одумайтесь!») Лев Толстой написва през 1904 година, в разгара на руско-японската война.
Толстой изпратил статията на своя издател Чертков. Нямайки възможност да я публикува в Русия, статията се появява като брошура в Англия — но това предизвикало истински скандал. На 27 юни 1904 година статията е публикувана в лондонския вестник „Таймс“, а на следващото утро британските вестници посветили на статията от Толстой своите първи страници.
В Русия статията излиза за първи път през 1906 година като отделна брошура и веднага била конфискувана. През 1911 г. я напечатали в “Събраните съчинения” на Толстой. Томът със статията също бил конфискуван.
Не могат просветени хора да не знаят, че поводите за война са винаги такива, за които не си струва, да се губи нито един човешки живот, нито една стотна от средствата, които се пилеят за война…
***
…започва война… и тези същите хора, които довчера доказваха нейната жестокост, безсмисленост, безумие, днес мислят, говорят, пишат само, как да се избият, колкото се може повече хора, да се разорят и унищожат, колкото се може повече резултати от човешкия труд, да разпалят, колкото се може повече човеконенавистни страсти в тези мирни, безобидни, трудолюбиви хора, които с труда си хранят, обличат, издържат тези мнимо-просветени хора, заставящи ги, да извършват тези страшни, противни на съвестта, на благото и вярата, дела.
***
… човек, признаван за ръководител на 130-милионен народ, постоянно лъган и поставян в необходимостта, да противоречи сам на себе си, вярва, благодари и благославя за убийство войска, която нарича своя, да защитава земи, които с най-малко право, може да нарече свои. Всички издигат взаимно безобразни икони, в които, не само никой от тези просветени хора не вярва, но които целуват и говорят високопарно-лъжливи речи, в които никой не вярва.
***
Правителството възбужда и поощрява тълпи от празни гуляйджии, които се разхождат с портрета на царя по улиците, пеят, викат „ура“ и правейки се на патриоти, безчинстват.
***
И омаяни от молитви, от проповеди, от възвания, от процесии, от картини, вестници, пушечното месо – стотици хиляди еднакво облечени и с най-различни средства за убийства, изоставят родители, жени, деца, с мъка на сърце, но с показен ентусиазъм, се устремяват натам, където, рискувайки живота си, ще извършват най-ужасни неща: да убиват хора, които не познават и не са им направили нищо лошо.
***
А всичко това се смята за възвишени чувства, а хора, които се въздържат от такива проявления, ако опитат, да ги вразумят, се смятат за изменници, предатели и са в опасност, да са поругани и избити от озверялата тълпа, която няма никакво оправдание за своето безумие и жестокост, освен грубото насилие.
***
Всичко това неестествено, трескаво, горещо, безумно възбуждение, обхванало празните горни слоеве на руското общество, са само признак за осъзнаване престъпността на извършеното. Всичките нагли, лъжливи речи за преданост, за обожание на монарха, за готовност, да пожертват живота (трябва да се подчертае — чуждия, а не своя), всички тези обещания, да защитят с гърдите си чужда земя, всичките тези безсмислени благословии един към друг друга с разни знамена и безобразни икони, всички тези молебни, всички приготовления… всички шествия, изискване на химна, крясъци „ура“, цялата тази ужасна, отчаяна, не опасяваща се от разобличения, защото е всеобща, вестникарска лъжа, целия този бяс и озверение, в които са сега руското общество и се предава на масите – всичко е само признак за за престъпно съзнание, с всичко, което се прави.
***
„Къде ще се денеш?“ Това е точно изражение на душевното състояние, което в официалния вестникарски свят се тълкува като: „За вярата, царя и отечеството“. Тези, които, изоставяйки гладни семейства, отиват на страдания и смърт, казват това, което чувстват: „Къде ще се денеш?“ Тези, които седят в безопасност в разкошни дворци, казват, че всички руснаци са готови да жертват живота си, за обожавания монарх, за славата и величието на Русия.
***
Запитайте офицер, генерал, защо отива на война, –- ще ви каже, че е военен, че военните са необходими за защита на отечеството… „В сегашното време, когато отечеството е в опасност, трябва да се действа, а не да се разсъждава“, ще каже той.
Запитайте дипломати, които с лъжите си са подготвили войната, защо го правят. Ще ви кажат, че дейността им е насочена за постигане на мир между страните, а тази цел не се постига с идеалистични, неосъществими теории, а с дипломатическа дейност и готовност за война. …дипломатите ще говорят за интересите на Русия, за недобросъвестност на другите държави, за европейско равновесие, а не за своя живот и дейност.
Запитайте журналистите, защо възбуждат война с писанията си, -– ще ви кажат, че войната е необходима и полезна, особено сегашната война, и ще обяснят мнението си с неясни патриотични фрази…
***
Същото ще каже и изглеждащия виновник за всичко цар. Той, както и войниците, ще се удиви на въпрос, необходима ли е война. Дори не може, да допусне мисъл, да спре войната. Ще каже, че не може, да не изпълнява желанията на народа, макар да признава войната за велико зло и е употребявал, и е готов да вложи всички средства за нейното унищожение, в този случай, не може, да не я обяви и да не я продължи. Тя е необходима за благото и величието на Русия…
Повече от един век е изминал откакто Лев Толстой казва: “Човек, признаван за ръководител на 130-милионен народ, постоянно лъган и поставян в необходимостта, да противоречи сам на себе си, вярва, благодари и благославя за убийство войска, която нарича своя, да защитава земи, които с най-малко право, може да нарече свои.”
Годината е 2023, и същите ужаси отново се случват в Русия, нападнала Украйна съвсем безпричинно… 💙💛
