Днес за малко избягахме от София, на едно вълшебно място, където не ходим често напоследък… В София имаше слънце, а там валеше сняг…
…и беше студено, но ние се справихме. Нашият отговор беше fire! :-)
Няма нищо по-хубаво от огъня през зимата — на открито, в камината или в печката… Дава ти топлина, светлина, уют и… мъничко вълшебство:-)
Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…
…за което й се възхищавам!
За първи път научих историята за “почти” несменяемия декан на университета от нея, после се разрових и в “Капитал” и “Дневник”… (в постинга на Светла има достатъчно линкове към материалите по темата в медиите).
Вчера и днес забелязвам, че една от най-посещаваните ми публикации в блога (Google, ах, Google:-) е тази кратка хумористична бележка, която оставих на миналия Св. Валентин (хей, кога мина цяла една година? имам чувството, че беше вчера, когато започвах моя блог…).
По това време с Ани тъкмо открихме един много готин художник-карикатурист, с много weird чувство за хумор, и бяхме разгледали почти цялата му колекция от абсолютно откачени карикатури.
За да запазя свежа току-що измислената от мен “традиция”, ето още една картинка от същия автор:
[This image ©Joe (www.reodorant.com), All Rights Reserved]
ДА СПАСИМ ИРАКЛИ обявявява най-масовата целувка в историята на природозащитата и най-природозащитната целувка в историята на Св. Валентин! :-)
Къде?
— Пред Народния театър “Иван Вазов”, на площада.
Кога?
— Днес, 14-ти февруари 2008, от 18:30 часа.
Ето повече инфо от сайта на “Да спасим Иракли”:
Добро утро, датата е 12-ти февруари 2008, часът е 9:45, а вие четете “Най-смешните, най-глупавите, най-…” …А, момент, първо малко предистория:
Преди няколко месеца, докато си ровех из статистиките на сайта, попаднах на едно много забавно търсене в Google, чрез което някой беше попаднал случайно тук. Може да е било нещо като “видео за нат 18 години” или друга глупост, но тогава ми хрумна, че мога да си копирам някои от най-смешните търсения в един .TXT файл и да ги блогна някой ден, ако не ме домързи… Самата идеята е стара, разбира се — в последните дни мернах из любимите ми блогове поне 4-5 такива блог поста (примерно, при rendeto.to.md, asktisho.wordpress.com, psabev.blogspot.com, svetlaen.blogspot.com) …така че нищо ново под слънцето — и все пак, си мисля, че и моите ‘Best of…’ могат да разведрят някой:)
И, ето една произволна селекция на най-глупавите (а също и най-умните) неща, за които хората са търсили в Интернет и след това са попаднали на моя блог (за последните 2-3 месеца). Естествено, няма нужда да казвам, че съм запазил навсякъде оригиналния правопис на търсенията, пунктуацията и т.н. И последно, един disclaimer: това, което следва по-долу, са големи глупости. Read at your own risk and only if you have enough time to loose! ;-)
Най-накрая си взех малко отпуска и break from work, и смятам сериозно да помързелувам тези дни, с малки изключения — едно от тях е планираният от мен upgrade на WP темата, която използвам, тъй като все още съм с WordPress Default (shipped together with WordPress 2.0.5) — версията, която излезе заедно с WordPress преди година и нещо. Оттогава само съм модифицирал част от CSS стиловете и background картинките, но в общи линии, това е всичко, така че за момента все още ми липсват две основни неща:
sidebar.php, което не е много практично), иСлед като направя upgrade на темата, мисля да я модифицирам пак и да си остана с нея, поне за момента, тъй като е доста изчистена и семпла, а това ми харесва…
PS А сега отивам да си направя едно следобедно кафе с мляко, преди да продължа с ровичкането в WordPress:))) Вчера успях дори да създам и да тествам успешно на моя хостинг първия ми UNIX batch script, който ще се грижи периодично за разни WP неща:)
Тази сутрин по ICQ поне трима приятели ми пратиха следната забавна картинка:
[NOTE (2008/Feb/11@17:45): тази картинка в този си вариант е редактирана и създадена от Ангел Грънчаров (благодаря за коментара!), лицензът е CC :-)]
Както се казва, “старо, но златно”! :-D
Този път почти без коментар, само малко снимки от мястото на събитието…
* * *
1. Задавам се откъм Централна поща, нарамил един нов-новеничък Pentax K10D, взет назаем специално за “свободния обяд“…
Събрали са се вече около 60-70 човека — лозунги почти нямаше, но за сметка на това фотоапаратите и камерите бяха в предостатъчно;-)
След малко свободни хора ще се съберат за един свободен обяд! :-)
Ако още не сте подочули новинката от някъде другаде, ето пълно инфо:
Цените ли свободата си? А доколко? Искате ли МВР да следи всичко, което правите в Интернет и да го записва?
Ако искате да покажете своето мнение и това, че цените свободата си, елате на протест наречен “Един свободен обяд”. Повечето протести се правят вечер, но тогава институциите спят, затова подарете обедната си почивка за свободата си в Интернет.
Кога: четвъртък (днес) — 7 февруари, от 12.30 до 14.30 часа.
Къде: в градината пред телефонната палата на ул. “Гурко” 6. Срещу сградата на ДАИТС. ( карта )
Протестът е законен, подадено е заявление в Столична община. Разрешението за протест е получено.
Елате и носете своите послания, носете тениски или плакати, носете каквото искате, за да покажем че СВОБОДАТА е важна и че ние не приемаме това, някой да ни следи!
Очаквайте още новини скоро.
Информация за протеста: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=17
Може да подпишете и “свободното писмо”: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=15 (873 подписа получени до днес, 12:00!)
Излезте на обяд днес, разходете се за свободата си в Интернет! :-)
[…] Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. […]
Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите. […] **
Понякога и мен ме спохождат подобни мисли — когато приятели заминават надалеч, или когато се сблъскам с невъзможността да променя нещо в нашата действителност или… просто да успея да свикна с него.
…Тези дни нещо не ми се пише.
Не че нямам идеи, но някак… не мога да се съсредоточа. Започвам да пиша и изоставям всеки нов пост по средата…
Затова оставих малко блога в режим “четете стари мои текстове, новите ще почакат” — ще ми мине, предполагам… :-)
___________
(*) Заглавието е на Йовко.
(**) От тази година “Капитал” си имат страхотен нов автор… пардон, колумнист!;-) Ето и линк към цялата “колумка” на Йовко от по-миналия брой на Капитал Light, прочетете я, струва си! ;-)
