Няма ток в офиса (пак)

Докато навън температурите се държат стабилно под нулата, аз днес гледах втора серия на Няма ток в офиса.

Съпроводено със стандартните “няма компютри, интернет, температурата в стаите пада до около нулата, няма чай/кафе” и т.н.

Идваше майстор, поправяше нещо, накрая каза че всичко и тип-топ и инсталацията с лекота ще издържи 12 kW, че и повече.

После нямаше и Интернет. Сега има и Интернет, и ток.

Сега тракам със зъби от студ и пускам отново всички програми за писане на код и за рисуване, и се надявам, че легендата за 12+ kW няма да се окаже само легенда… :-)

Not to be continued… (hopefully)

Без ток в офиса

Гледам, Крокодила днес се оплаква, че им е спрял тока в офиса… То и в нашия офис така се случи (съвпадение)…

Резултатите от спирането бяха:

  1. Спряха всички компютри, Интернет, и т.н. (както и се очаква, при условие, че нямаме генератор),
  2. UPS-ът на файловия сървър издържа писукайки около 15 минути, след това и файловият сървър изгасна,
  3. След около половин час температурите в офиса спаднаха от плюс 15-18 °C до около плюс 5 и надолу, тъй като се отопляваме изцяло на ток, а топлоизолация нямаме никаква,
  4. Междувременно, се опитвахме да поправим нещата на студа, като проверихме три на брой електрически табла (едно от тях на улицата, при минусови температури) и сменихме три бушона профилактично, to no awail,
  5. Естествено, нямаше и топла вода за чай и кафе, а в кухнята температурите така и така са под нулата тези дни, защото там няма отопление изобщо,
  6. И накрая, аз се отказах от битката, и посинял от студ се прибрах вкъщи, да си довършвам писането на CSS и XHTML на топло, където има светлина, топлина, Интернет, работещ компютър, горещ душ, горещо кафе и няма нужда от подскачане на един крак, за да не се образуват висулки по носа ми:-D

Днешната случка ми припомни, колко много зависим от електричеството и технологиите днес, за да съществуваме в относителен комфорт изобщо, да не говорим за работатата ни… В смисъл, ако ти липсват базисни неща — като да не ти духа във врата леден вятър, да е топло (температурите в помещението да са над нулата) и да имаш гореща вода за чай и кафе — на теб дори няма и да ти хрумне, че ти липсва Интернет или пък нещо друго, свързано с работа… :-)

PS (послепис): По-късно днес тока очевидно дойде, и дори си комуникирахме с един колега по ICQ по работа, но аз бях твърдо решен повече да не се подлагам на подвизи за деня и си доработих от къщи, каквото успях:) Питам се, как ли са свършили пинг-понг сетовете в офиса на Крокодила, и дали им е стигнал генераторът да произведе достатъчно кафе за всички? ;-)

Американците са кацали на Луната повече от веднъж?

Apollo 17, Shorty Crater Panorama (thumbnail used for illustrative puspose only)Днес APOD публикуваха снимка, направена на Луната, която е от 1972 година.

Явно вече съм забравил (или просто не съм чел много;-), но ето че научих, че през декември 1972-ра година, космонавтите Eugene Cernan и Harrison Schmitt са прекарали около 75 часа на Луната, в долината Taurus-Littrow, докато колегата им Ronald Evans е бил в орбита над тях.

Те са и последните хора, стъпили на нашия естествен спътник.

Открих следния сайт на NASA, посветен на експедициите “Apollo” от 11 до 17 (изглежда малко outdated, но иначе има много информация на него), а също и карта, къде са били кацанията на експедициите Apollo на Луната.

Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, естествено, си остават най-известните хора, посетили Луната (1969 година) — именно защото са били първите. Имало е хора и след тях, докато NASA не прекратява програмата Apollo през 1972-ра година.

PS Били ли са американците на Луната? :-) Преди време имаше доста полемики, дали цялата история с полета до Луната не е фалшива — ако лично вие имате някакви съмнения по въпроса, ето два ценни и изчерпателни ресурса по този въпрос: 1 (сериозна статия в wikipedia), 2 (леко шеговито мнение) :-)

За чесъна и здравето

Много интересна статия в NYTimes — изглежда, вече има научни доказателства за ползата от чесъна, и то повече от едно:

http://well.blogs.nytimes.com/2007/10/15/unlocking-the-benefits-of-garlic/

Повечето от коментарите (около 500+ на брой;-) също са интересни. Има съвети, как е най-полезно да приготвяме чесъна, така че да усилим целебните му свойства, също и как да предотвратим грипа, ако го “хванем” навреме и имаме малко чесън под ръка:)

Слагам си линк към статията (и подсещам самия себе си тези дни да си купя една-две глави чесън и аз, профилактично, че точно началото на зимата дойде, а с нея и студът и първите зимни грипове:)

Зеленият път (The Green Mile)

The Green Mile (movie cover)С Ани гледахме “Зеленият път” (The Green Mile, 1999).

Беше още светло, когато филмът започна. 3 часа седяхме залепени за екрана, без да мръднем. Преди малко филмът свърши, навън бе пълен мрак, а ние сякаш не усещахме времето, пространството…

Няма да преразказвам филма. Всъщност, никога не съм мислил, че ще пиша в моя блог за кино или книги, които са ме развълнували. Но ето че се случи…

Нямам какво да кажа. Гледайте филма, ако още не сте го сторили (стар е, от 1999-та година).

Аз ревю не мога да пиша. В рамките не един месец, отново творба на Стивън Кинг ме разплаква… На 11-ти ноември това беше “Тъмната Кула”, книга 4… днес бе “Зеленият път”, който е правен по книга на Стивън Кинг.

Ще кажа само, че режисурата и актьорската игра бяха великолепни (с Том Хенкс и Майкъл Кларк Дънкан в главните роли). Ще добавя и че режисьорът на филма (Frank Darabont) е същият, направил “Изкуплението Шоушенк” (Shawshank Redemption, 1994) — филмът на второ място в Top 250 на imdb.com.

Е, и “The Green Mile” е в същата класация, ако става за въпрос;-)

Но не класациите са важни.

А това, дали един филм може да ви развълнува, и има какво да ви каже.

“Зеленият път” е и двете…

* * *

PS Днес успяхме и да избягаме на Витоша за два часа и да направим една чудесна снежна заеко-лисицо-катерицо-котка, с огромна снежна опашка (така и не можахме да се разберем, какво точно животно сме направили;-) — но за разходката и снежната котка пише Ани сега (има и снимки:-).

Съществува ли (почти) неограничен хостинг?

Един блог пост в блога на Assenoff ме накара да се замисля:

Лъжа и измама ли са винаги обещаните от много хостинг компании, предлагащи shared hosting (споделен хостинг), огромни по размер дискови пространства (disk space), трафик, или честотна лента (bandwidth), неограничен брой хоствани домейни/MySQL бази данни, неограничен брой e-mail акаунти и други ресурси?

Ще кажа няколко думи, от личен опит, защото темата е интересна:

Аз ползвам хостинг, който не е български, и параметрите му до голяма степен са “неограничени”, и въпреки това, съм доволен — тоест, не съм излъган, поне до момента:)

Няма да правя реклама (всеки може да прецени за себе си), а ще разгледам в детайл модела, при който е възможно обещанията за “големи ресурси за малко пари” да бъдат спазени.

Read more

Internet vs. internet (Интернет vs. интернет)

Някои пишат думата “Internet” с главна буква, други с малка… Как е правилно?

Internet, WWW

Явно няма единно мнение по въпроса, а се подсетих за това преди време, като попаднах на този постинг:)

Отворих Wikipedia, и ето какво прочетох по въпроса — цитирам TCP/IP Tutorial and Technical Overview на IBM (ISBN 0-7384-2165-0) от 1989 тодина, където пише:

The words internetwork and internet is [sic] simply a contraction of the phrase interconnected network. However, when written with a capital “I”, the Internet refers to the worldwide set of interconnected networks. Hence, the Internet is an internet, but the reverse does not apply. The Internet is sometimes called the connected Internet.

Съгласен! :-)

Мрежата (Internet) е една — ако бяха няколко, щяхме може би да имаме Internet-1, Internet-2 и т.н., или пък съвсем други имена. Но Интернет е мрежа, състояща се от много свързани мрежи, и подчинена на единни стандарти и протоколи (TCP/IP, http, ftp, etc.), и според мен няма причина тази дума да се пише с малка буква…

Въпреки че (според статията в Wikipedia — аз нямам точни наблюдения над това) една част от големите медии пишат Internet с главно “I” — например, The New York Times, Associated Press, Time и други, а друга част използват малка буква — The Economist, Financial Times, The Times (of London), изглежда, няма единно твърдо мнение по въпроса.

Аз лично предпочитам “Интернет”, защото според мен, това е име на единната глобална мрежа от свързани мрежи, а не просто “интернет” (като “intranet”) — по същия начин, както, например, “Европа” е “Европа”, а не “европа”, а “континент” е “континент”, а не “Континент”:)

Дори не знам, защо се присетих за този въпрос… Може би просто ми е било любопитно, защо думата “Интернет” постоянно я срещам написана ту с малка, ту с голяма буква навсякъде, и не само у нас, а и по света:)

Make Coffee, done with a Fireworks extension ;-)

След моите размисли на глас, посветени на думата “Интернет”, мога да започна този понеделник с първата си чаша кафе и разчистването на стандартната доза спам в моя e-mail, пристигнал с помощта на… същата тази уникална мрежа от мрежи;-)

Уточнение: Снимката на чашата кафе не е моя, а е направена с Fireworks extension, наречен “Make coffee”:)

NOTE (2007/Dec/14@12:00): На интересна дискусия попаднах днес, по повод “Интернет” vs. “интернет”: fsa-bg.org/project/gtp/ticket/47 — повечето от участниците накрая се съгласяват, че с главна буква би било по-правилно да се изписва.
В същото време, Еленко в един свой онлайн текст пише, че “Интернет” се пише с малка буква, като думите “вестници”, “телевизия”, “радио” – нещо, с което не съм съгласен (Интернет не е нито телевизия, нито вестник), но все пак съм длъжен да го отбележа за протокола тук:-)

За кончетата и хората

HorseВ България няма кой да защити дори конете, от насилие и ненужна човешка жестокост (цялата история за кончето може да прочетете в сайта на iwns.org).

А аз преди време се чудех, как може човек да се отнася жестоко към много по-малки животни

Явно може.

И явно законите ни не вършат работа. Или защото липсват. Или защото ги има, но не се спазват.

Та ние към себеподобните се отнасяме жестоко, какво да говорим за животните!

А конете са толкова добри същества, доверчиви. С Ани в Рила неведнъж сме срещали кончета, горе на високото, край Рилските езера. Можеш да ги погалиш, да им говориш, да ги прегърнеш… Гледат те с едни такива големи, почти човешки очи, и сякаш разбират…

Защо да ги бием, без причина? Да ги малтретираме?

Все въпроси без отговор… А уж сме най-съвършените живи същества на тази планета…

Добре, че има добри хора все още.

Но това, което най-много ме натъжи от цялата история, бе, че накрая това конче беше върнато при “стопаните” си. Тези, които го бият и използват… :-(

Парламентът нощем

Парламентът в София нощем, отразен в една локва:)

Много си обичам тази случайна снимка, затова я публикувам сега (днес пак снимах отражения) — когато я бях направил (януари 2007), още нямах блог;-)

Sofia Parliament by night (reflections)

(EXIF има в thumbnail’а; а за статив май ми послужи тогава една голяма саксия за цветя;-)

Нощни отражения в София

Да се разхождаш вечер, да няма вятър, и да видиш една локва… изкушението е голямо;-)

Sofia city reflections by night

(Снимката е от тази вечер, направена е в близо до НДК/”Витошка” в София; EXIF има в thumbnail’а; за статив ползвах парче тротоарна плочка:-)