Като видя такива снимки, като тази, публикувана днес на APOD, и направо ми спира дъхът…
Фотографът се казва Lance McVay, и има обширна фотогалерия онлайн, която може да разгледате, ако искате да видите повече снимки от Аляска!
Аз преди време бях линкнал към друга снимка от Аляска, която беше много красива… но днешната… нямаше как да подмина и нея:)
PS Отново ми се прииска да мога да пътувам повече и да видя някои от тези земни и неземни красоти на живо…
Видяно първо в блога на Атанас Янев.
Не можах да се въздържа да не добавя и от мен нещичко…
Днес е неделя, спокоен ден, скрил съм се вкъщи на топло с чаша ароматно кафе и се занимавам да си проверявам версиите на плъгините в моя WordPress блог и да ги update-вам, тези, които имат нужда от update… Ама това не пречи и да се позабавлявам за пет минутки с някоя графична програма, нали? :-D
PS Добавеният текст е измислен от Ани, не от мен, аз само го дорисувах :)
Попаднах случайно на сайта на телевизия “ABC Family“.
Кликвам върху върху случаен линк във ‘Featured Videos’, за да отворя някакво трейлърче, и се отваря следният екран:
Мислите ли, че ще посетя техния сайт втори път, след толкова “любезно” съобщение? И това е просто трейлър, не е цял филм?!
Аз пък си мислех, че Интернет премахва граници, а не създава нови! Но ето че някой гений на COPYRIGHT POLICY-то е помогнал да бъде създадено разпознаване на база географско положение на потребителя, и части от съдържанието на сайта на “ABC” да са недостъпни, ако не живееш в САЩ. Какво лошо има, ако видя трейлъра на сайта им, и не съм американец? Май нищо… но за някой това явно е проблем!
Малко са ни глупавите DVD Regions (купуваш си филм на оригинално DVD, пътуваш, откриваш, че не можеш да гледаш DVD-то на своя DVD player…) ами и ще ни филтрират по държави, когато разглеждаме сайтове?
Едно нещо знам със сигурност — ако посетя за първи път уебсайт, където пише “Sorry, не можем да ви покажем това, поради X причини” (“Вие не сте от САЩ”, “Вашият браузър не е Internet Explorer” и т.н.), това обикновено е и последният път, когато ще съм го отворил…
Просто не обичам избирателния подход към потребителя, и не вярвам и някой друг да го обича…
Забелязах, че след upgrade-а ми към WordPress 2.3.1 (предишна версия: 2.2.1), входящите линкове започнаха да се показват с Google Blog Search, вместо с Technorati в моя WordPress Dashboard (за това вече писаха Велян и Димитър).
За причините не съм сигурен — може би е сделка на WordPress с Google, а може би нещо друго, не знам. Така или иначе, решението, което приложих, беше супер-просто:
Инсталирах си този плъгин:
Technorati Incoming Links Plugin for WordPress
…и всичко е back to normal, again :-)
Другият вариант е ръчно да редактирате index-extra.php в директорията wp-admin на вашия WP блог, но тогава ще ви се наложи да повтаряте тази операция при всеки upgrade на WP към по-нова версия, затова решението с плъгина ми се струва по-удачно.
Не че е толкова важно, всъщност, но аз предпочитам Technorati, поне за момента — и добре, че има толкова много добри хора по света, които да пишат полезни plugin’чета за WordPress и tutorial’и, закъде иначе щяхме да сме без тях… :-)
Ей-сега се връщам от много готин концерт, “KOOP”, прекарахме си чудесни два часа с музика на живо в НДК (Зала 3)!
Ревю и малко снимки — в блога на Ани:
molif.com/bg/2007/11/14/koop-review/
PS Май доста готини концерти ми се понасъбраха напоследък… ама няма лошо — няма само да се претрупвам с работа, я:-P
Ако търсите забавни и/или полезни страници, показващи прочутата грешка “Грешка 404: Страницата не е намерена” (“Error 404: Page Not Found”), то този ресурс ще ви бъде изключително полезен/ценен:
simplebits.com/notebook/2007/11/03/404.html
Ако не за друго, може да се почерпят безкрай много идеи от всички линкове към 404 страници, които се намират в коментарите към поста на Дан Седерхолм:-)
UPDATE (2009/May/14): Още една интересна статия по темата с няколко примера за забавни 404 страници…
Колко пъти сте казвали “Имам да те черпя една бира!” (английският еквивалент е “I owe you one!” ?
Ето една супер-идея на Dan Cederholm, която ще ви помогне да следите по-лесно, кой има да черпите с една (или повече) бири, както и кой има да черпи вас:)
Всичко, което ви е необходимо, е:
Това е:)
Останалото е — да си запишете на кой дължите бири и да захванете с активната обмяна на тази “валута”! :)))
Примерно, ако аз имам да черпя Пейо с една бира, ще напиша в twitter следното съобщение:
@ioubeer @peio for being such a bear-lover:)
И след това тази бира ще се появи в пъба на Foamee.
Когато дойде денят X, и седнем с Пейо в някоя кръчма и аз го почерпя бира, след това можем с чиста съвест да пратим следното директно съобщение в twitter: d ioubeer redeem 12345678, където “12345678” е ID-то на бирата, която съм му дължал.
След това въпросната бира ще се води “REDEEMED”, тоест, изплатена, или, казано с по-прости думи, “Пито – платено”! :)
Foamee в съчетание с Twitter е перфектният пример за забавно и (частично или абсолютно, зависи от гледната точка) безсмислено използване на новите уебтехнологии – но защо не? Кой е казал, че Web 2.0 технологиите са само за работа, къде е забавлението тогава? :-)
Остава само да ви пожелая happy twittering!
…Пардон, Foamee-Twitter-Ioubeer-ing! :-D
PS Да не забравите после да ме почерпите с една бира за това, че съм ви насочил към тези изключително полезни (и модерни) начини да черпите с бира приятелите си! ;-P
PPS 2 дни след пускането на виртуалния пъб:
www.simplebits.com/notebook/2007/11/13/foamee.html :)
Ето едно моливче:
Естествено, нарисувано е с Fireworks;-)
Мислех си да напиша и малко tutorial-че, как точно става (а и е много лесно, не повече от 5 минути), но сега ми се спи и може би някой друг ден…
Иначе, пишете, ако има интерес — току-виж съм се амбицирал най-после, след толкова рекламиране на моята любима програмка за (уеб)графика, да напиша и първия си tutorial;-)
Не сте виждали такава мишка!
Нито пък такава невероятна снимка!
Честно!
(“Click!” върху снимката за пълен размер и related text)
Понеделник е, да започнем деня с усмивка:)
Обичам да чета.
Напоследък не чета много, като едно от изключенията беше, когато бяхме на морето на почивка за около 10-12 дни (това беше през август)… Честно, направо изкупихме всичките книги във Варна :-D
…Но тези безгрижни времена отминаха, сега работата отново е ежедневие, и оттогава си четох тихо и спокойно само “Фондацията” на Айзък Азимов (по няколко страници на вечер).
Във Варна си купих и първата книга на Стивън Кинг от поредицата “Тъмната Кула”. Бях любопитен. Обещаваше да е приказка, а аз най-много от всичко на света обичам приказките.
Бях твърдо решен да си взема само първата част, и ако не ми хареса, да не харча пари за Книга II, Книга III т.н.
Прочетох книгата, и историята на Роланд, който търси Тъмната кула, ме заплени. Образът на главния герой беше мрачен, завладяващ, енигматичен… Хареса ми и самата история. Реших да си взема и Книга втора, като се върна в София.
Така и направих. Тя също се оказа интересна. След това логично последва и закупуването на Книга трета. И тя се оказа интересна и завладяваща. След като прочетох и нея, осъзнах, че съм безвъзвратно загубен, и че няма да мирясам, докато не науча и края на историята:)))