Вчера, както си плуваме в морето на обяд, близо до брега — времето ясно, слънцето свети, водата топла — Анчето изведнъж ми казва, “това там човек ли е, или делфин?” — и поглеждам, на десетина-петнайсет метра от нас, навътре в морето, един делфин си подскача над водата!

“Ай!” — казвам си аз. — “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата ми мисъл е — фотоапаратът е на брега! Бегом! И се засилвам, плувам, тичам, и се опитвам да стигна до брега за по-малко от 30 секунди. Не успявам. Делфините вече са далеч, и… уникалният кадър е изпуснат.

“Ой!” — по същото време си казва Ани. “Това не може да бъде — делфини! Точно до нас!” — следващата й мисъл е — ехаа, не един, а цели два делфина, и то толкова близо! И им се любува, как си играят във водата, докато аз неуспешно се опитвам да се домогна до някаква фотографска техника (май по-добре да си бях останал да ги гледам във водата…).

Е, и двамата спечелихме, обаче — видяхме делфини на живо, в морето, на свобода! Беше много красиво!

Надявам се някой път пак да ни се случи. А дотогава — кой знае? Може да имаме един “воден” мъник подръка, като W80… ;-)

* * *

Иначе, нашето изключително кратко море е към своя край. Утре сутринта събираме малкия ни багаж и започваме да търсим превоз — първо от град Бяла към Бургас, и после към София. Вероятно ще пътуваме с влак от Бургас за София, но още някои неща не са съвсем ясни, с транспорта… ще го измислим утре, надявам се…

Имаме и хубави снимки (и видеоклипове) — и от “Faith No More” на живо, като свириха на 14-ти август в Бургас, и после, от морето — може да се опитаме да споделим 2-3 шедьовъра, като се върнем в Големия град:)

Ако някой някога ви каже, че е способен да се изкатери на височина два и половина километра, мъкнейки със себе си истинско френско шампанско и кристални чаши от Бохемия…

Read more

Днес рано сутринта бяхме в София, но твърдо решени да опитаме да се измъкнем за два дни от града. Далеч от работа. Далеч от грижи. Далеч от шум, клаксони, лъскави витрини и неравни тротоари.

Май успяхме. Сега пиша на височина над 2500 m, докато огънят бавно догаря в печката, а луната тъкмо изгрява…

В 8:00 сутринта вече бяхме в рейс за Самоков. В 10:00 вече бяхме в рейс за Боровец. В 10:45 вече бяхме на път за нагоре, а слънцето се усмихваше насреша ни.

А в 16:00 бяхме на върха. Аха, да, връх Мусала имам предвид:-)

Времето беше страхотно, до момента. Слънце, облаци. Идеалното време за катерене. Нито да ти е твърде горешо, нито да ти е твърде студено. Просто прекрасно.

До самия връх Мусала почти нямаше сняг. Есента се усеща тук, дори началото на зимата, но все още е топло и сняг има само тук-там, колкото ако ви се доиграе на снежни топки:) Аз се покатерих до върха с маратонки и тениска (резервните обувки, “сериозните”, засега си стоят в раницата, както и дъждобраните), на слизане бях с пуловер и яке…

(NOTE: Първи закон на Мишел за катеренето в планината: Произвеждането на топлина от тялото е правопропорционално на ъгъла на изкачване на склона, ако вървите нагоре, и също и правопропорционално на скоростта на изкачване. Първо следствие на Мишел за катеренето: Дрехите при катерене на върхове, дори и през есента и зимата, трябва да са толкова по-леки, колкото по-бързо вървите нагоре. Следствие на Ани за слизането, базирано на първия закон на Мишел за катеренето: Ако слизате надолу, поставете върху себе си толкова повече пуловери и якета, колкото по нависоко сте се изкатерили на отиване. Забележка на Данчо за следствието на Ани за слизането: Важи само през есента, зимата и пролетта! (законите и следствията може да се допълват и по-късно) )

Тук е много красиво. Не бях идвал на Мусала от… 5? 6 години? (Трябва да си припомня…)

Сега се радвам, че съм тук. Всъщност, цялата банда се радваме — с разликата, че някои вече спят, а други блогват по средата на нощта;-)

Видяхме и Леденото езеро. Безкрайно тихо е там, само водата говори и пее тихичко…

Спим на старата хижа “Мусала”. Виждам, че се опитват да я обновят малко (а до нея има една грозна голяма постройка — хотел? не е съвсем ясно; май е незаконен, както и лифтът, който видяхме да се строи по-долу с пълна пара) …обаче в момента сме си в една стая, където, за 9 лв. на вечер, получавате следното:

1) свещи (2-3 броя) — за осветление;
2) печка и дърва — за отопление;
3) легло, възглавница, одеяла (чаршафи май няма, или не ги намерихме в тъмното).

Ток няма — никакъв ток (добре, че батерията на ThinkPad-а ни държи нещо като 3-4 часа).

Водата е в езерото, ако ви притрябва вода. Тоалетна, баня, удобства — хаха;-)

Въпреки това, ми харесва тук. Харесва ми повече, отколкото ако утре на това място изникне хотел с 300 легла, паркинг, сауна, спа, и казино. Честно. Радвам се, че инвестирах 9 лв. за едно почти 100% спартанско пребиваване тук. Природата замества всичко останало…

И дори сега пиша, само защото все още не мога да заспя, а не че ми трябва чак толкова GPRS Internet връзка високо в планината… :)

Горе имаше слънце, облаци, мъгли, вятър… всичко заедно. Проясни ли се малко хоризонтът, има ли пролуки в облаците, сякаш можеш да видиш на десетки, стотици километри във всички посоки. И е толкова високо… Нереално, сякаш…

Обичам Рила. Не само Седемте езера, обичам цялата Рила. Надявам се да видя скоро и други кътчета от тази планина…

* * *

След като постояхме малко на самия връх, слязохме до хижата. Приятна вечеря с приятели, на свещи, гореща печка с дърва, няколко бири, малко отлежала 50 градусова ракия… една наистина прекрасна вечер!

А сега — постеля.

Последно, мисля само да проверя, колко високо се е издигнала луната вече, и след това да поспя. Утре може да вали дъжд, или сняг, или да е ясно — още не знам. Със сигурност знам, обаче, че е напълно безсмислено да се четат прогнози за планините преди пътуване — тук времето не се мени с дни, а с минути и часове…

Вече е време за за сън, а утре може би ще имаме още приключения…

Дали ще имаме време в големия град да качим още снимки от нашето малко приключение на Мусала — не знам. Но се радвам, че съм тук, и ще бъда щастлив, ако отново видя тези места…

Може крачетата да са уморени, може раницата да тежи,
Обаче щом на Пътя стъпиш ти, щастливо ти тупти сърцето!

(Едно стихче, подобно на някои хоббитови стихове и песни, ми хрумна в този миг…)

…ни подхвана работата, и то здраво, та дори мечтата ми да публикувам няколко снимки (някои — слънчеви; а други — с 30+ сантиметра снежна покривка), отиде на заден план.

Е, може би до края на седмицата ще успея да вържа 2-3 думи и 2-3 снимки заедно, не знам. Самото приключение беше изключително — отидохме само за около ден и половина на Рила, да видим Езерата; от езерата, успяхме да видим само едно, но и това е нещо, като се има предвид, че тръгнахме нагоре след 2 часа следобяд…

За момента само исках да оставя кратко съобщение на феновете: ОК сме, работим, преживяхме истински снежен катаклизъм в Рила, но нищо ни няма — също ни няма и времето в момента, което е заето с неща, много далечни от пътешествия и писане на блог постове… :-) (Времето беше прекрасно, слънчево, само твърде “духовито” на моменти, първия ден. На следващия ден, ни завари снежна виелица (през октомври? за пръв път виждам толкова рано сняг там…). Спря токът, и в този момент, при толкова много сняг и вятър и мъгла, за малко да останем блокирани в хижата… Все пак, решихме да слизаме, и се справихме успешно… :-)

(Updates coming soon, hopefully…)

Все пак, ето две снимки — първата е на отиване, следобяд на 4-ти октомври; втората е на връщане, следобяд на 5-ти октомври:

Мястото е едно и също, мостчето малко преди хижа Ловна…

На езерото “Бъбрека” сме!

То отново ни пееше, както преди 4 години, беше прекрасно! :-)

Днес сутринта бяхме в София. В 14:00 бяхме на хижа Вада. В 17:00 бяхме на хижа “Рилски езера”. На езерото бяхме около 18:00. Всъщност, още сме! :-)

Вече е седем вечерта. Ние сме на 85% батерия на ThinkPad-а, три чертички на M-Tel GPRS мобилната интернет връзка, на една бутилка африканско червено вино (“Two Oceans” — доста е добро, btw!), а температурите в момента са може би малко над нулата (и вятър между 10-20 и 40-50 km/h), от върховете се спускат мъгли и ниски мрачни облаци — затова, докато пиша тези изключително ценни редове за цялото човечество (“ценни редове за мен, безценни за нашата планета!”), ръцете ми треперят но…

…толковаа е хубаво тук! Толкова красиво! О, и много студено! Брррррр…. Май вятърът стана над 60-70 km/h!

И! Натискам PUBLISH (студът не се трае повече!) и! отиваме тичаме с Анчето към хижата да ядем боб и да продължаваме да празнуваме нашата малка годишнинка! ;-)

Наздраве на всички! :))))))))))))))))))))))))))))))

PS А, и удоволствието с посиняли пръстченца да напишеш три реда на над 2 километра височина, почти на тъмно, с наближаващи облаци и буря и мъгла, е… несравнимо! Нямаше как да не си го доставим! ;-)
PPS Снимки може би ще има после, сега е време за топла вечеря и още вино;-)
PPPPS Ако знаете, как свири вятърът тук в момента… :)

UPDATE (@23:55): Ето как изглеждаше езерото, три минути преди да се спуснем надолу към хижата:

Снимката е с дълга експозиция (5 секунди) и максимално отворена бленда. Бе доста тъмно си беше, да си признаем;-)