Вчера.
Се ходеше.
Филмът беше ето този:
Залата беше почти пълна.
Batman VI: The Dark Knight (Черният Рицар)
Довечера.
Ще се ходи.
На кино.
Филмът е ето този:
Наточили сме си зъбите и сме извадили черните костюми със знака на прилепа от гардероба! :-)
(Е, първо днес на обяд ми се наложи да се преборя с две тълпи хора, преоблечени като Батман и Джокера, които се стреляха до киносалона, в отчаян опит да се доберат до листчето, което дава право на достъп до филма, но след като покосих с моите две черни “Берети” двайсетина-трийсетина от тях, накрая успях да стигна до касата и взех най-добрите места в най-големия киносалон:)))
Винаги съм харесвал първия Batman на Тим Бъртън — красив, мрачен, романтичен, завладяващ… Продълженията бяха малко разочароващи (II, III, IV). Пета част беше впечатляваща. Но никога не съм очаквал, че шеста част може да задмине първата и всички останали, взети заедно.
Е, ще видим. 4 и половина часа до премиерата! :-)
Зеленият път (The Green Mile)
С Ани гледахме “Зеленият път” (The Green Mile, 1999).
Беше още светло, когато филмът започна. 3 часа седяхме залепени за екрана, без да мръднем. Преди малко филмът свърши, навън бе пълен мрак, а ние сякаш не усещахме времето, пространството…
Няма да преразказвам филма. Всъщност, никога не съм мислил, че ще пиша в моя блог за кино или книги, които са ме развълнували. Но ето че се случи…
Нямам какво да кажа. Гледайте филма, ако още не сте го сторили (стар е, от 1999-та година).
Аз ревю не мога да пиша. В рамките не един месец, отново творба на Стивън Кинг ме разплаква… На 11-ти ноември това беше “Тъмната Кула”, книга 4… днес бе “Зеленият път”, който е правен по книга на Стивън Кинг.
Ще кажа само, че режисурата и актьорската игра бяха великолепни (с Том Хенкс и Майкъл Кларк Дънкан в главните роли). Ще добавя и че режисьорът на филма (Frank Darabont) е същият, направил “Изкуплението Шоушенк” (Shawshank Redemption, 1994) — филмът на второ място в Top 250 на imdb.com.
Е, и “The Green Mile” е в същата класация, ако става за въпрос;-)
Но не класациите са важни.
А това, дали един филм може да ви развълнува, и има какво да ви каже.
“Зеленият път” е и двете…
* * *
PS Днес успяхме и да избягаме на Витоша за два часа и да направим една чудесна снежна заеко-лисицо-катерицо-котка, с огромна снежна опашка (така и не можахме да се разберем, какво точно животно сме направили;-) — но за разходката и снежната котка пише Ани сега (има и снимки:-).
“Тигърът и снегът” на Роберто Бенини
Вчера наши много добри приятели ни заведоха на кино, част от Кинопанорама ‘2007.
Гледахме “Тигърът и снегът” на Роберто Бенини в Дома на киното.
“Le tigre et la neige” (“La tigre e la neve”) беше прекрасен филм! Не знам, какво повече да кажа… Ако ви попадне това заглавие, гледайте го. Може да ви разсмее и разплаче едновременно! :-) (Още си спомням, как гледах “Животът е прекрасен” (“La Vita e Bella”) в НДК-1 преди години и как публиката ръкопляскаше след края на прожекцията! Бенини е сред най-добрите комици, които познавам, но истината е и че може да бъде много сериозен, успявайки да те разсмее през сълзи в същото време, както беше в “Животът е прекрасен”.)
След филма се разходихме малко по улиците на нощна, мъглива София. Светлините и формите на града бяха призрачни, предизвикващи някакво особено eerie feeling… В подобно време са интересни разходките пеша (и с колело:-) и да си представиш за малко, че си в несъществуващ приказен град… Мъглата променя всичко, звуците, светлините, познатите места ти се струват непознати…
Опитах да направя и няколко снимки на нощен режим, тази е като че ли най-сполучливата, а също и тази:)
<personal note>Приятели, ако ни четете сега, искаме да знаете, че ви благодарим за всичко и че… много ви обичаме!:-) —М & A</personal note>
Stardust (“Звезден прах”) & Bram Stoker’s Dracula (“Дракула”)
Какво е общото между тези два филма?
Две неща:
1) в основата и на двата филма лежи по една любовна история, и
2) една от темите от саундтрака на “Stardust” е почти копирана от музиката на Войчех Килар от “Bram Stoker’s Dracula”.
Stardust (“Звезден прах”)
Three-word review: Много хубав филм! :-)
Гледахме филма на голям екран вчера с приятели.
Stardust е нещо средно между приказка, добър екшън и комедия. Отдавна не се бях забавлявал така!
Актьорската игра беше добра, също и режисурата, и музиката. Струва си ходенето на кино (не си струва само минералната вода “Банкя” по 1.50 лв./0.5L, грррр;-) и си струва и билетите по 7 лв. :)
В главните роли ще видите (и чуете) Чарли Кокс, Клеър Дейнс, Мишел Пфайфър, Рупърт Еверет и Иън МакКелън. Да не пропусна да отбележа и блестящото появяване на Робърт Де Ниро, което не остана незабелязано и разсмя не един и двама от публиката в киносалона:)
Последно, две думи за музиката. Тя е на композитора Ilan Eshkeri (Илан Ешкери?) и беше много хубава. Само едно не разбрах – как така в един момент чух тема, написана от Wojciech Kilar (негова е музиката към Bram Stoker’s Dracula на Франсис Форд Коппола, а темата се казваше “Vampire Hunters”) и на края на “Stardust”, във финалните надписи, нямаше нито един ред за това, че са ползвали част от музиката към “Bram Stoker’s Dracula”?
Някой от вас гледал ли е Stardust? Bram Stoker’s Dracula? Нали не ми се е привидяло (причуло)?:-)
Впрочем, в едно ревю за Stardust, авторът на ревюто споменава между другото, че Ешкери е заимствал съвсем случайно част от музикалната тема на Килар.
Аз не мисля, че е случайно. Темата си беше преписана почти едно към едно. Дори оркестрацията беше същата – същите инструменти, също и ритъмът в основата на темата, всичко…
Чудя се дали просто някой се е надявал, че тези, които ще гледат “Stardust”, не са гледали “Bram Stoker’s Dracula”.
Или е било точно обратното — композиторът се е надявал да чуем закачката в музиката? :-)
И как ли се решават въпросите с авторските права, когато става въпрос за музикална тема, копирана от един филм на голям режисьор в друг такъв филм, с разлика от 15 години между тях? Това за мен си остана малко мистерия…
Bram Stoker’s Dracula
А “Bram Stoker’s Dracula” наистина беше много добър филм (гледал съм го няколко пъти), с невероятна режисура, актьорска игра, специални ефекти и още по-невероятна музика.
Така или иначе, препоръчвам “Звезден прах” на всички, които обичат приказни филми! (Ехо, има ли тук фенове на “Уилоу“?;-)
А ако ви попадне и “Дракула” на Франсис Форд Коппола (1992), на DVD, също препоръчвам. Няма да съжалявате! Филмът навремето взе не един “Оскар” — само не знам, защо не взе “Оскар” за режисура, защото по-красива и силна филмова трактовка на историята за граф Влад Дракула (разказана първоначално от Брам Стоукър в неговата книга), не бях виждал дотогава:)
Всъщност, както вече писах в началото, в основата и на двата филма (“Звезден прах” и “Дракула”) лежи по една красива любовна история. И двете филмови приказки са малко страшнички — но, както Стивън Кинг веднъж бе споменал в увода към една от книгите си:
“Хвани ръката ми, читателю, и нека заедно отидем в Мрака. Аз ще те водя по тъмните пътеки!”
(преразказвам по памет…)
В случая, ще ви води режисьорът Матю Вон (“Stardust”). Или Франсис Форд Коппола (“Bram Stoker’s Dracula”).
Само че пътеката на “Звезден прах” съвсем не е толкова тъмна, и звездната светлина ще свети през цялото време по пътя ви:)))
The Contractor, или два филма, които не бива да гледате
Рядко пиша за филми, но неотдавна гледах два почти ужасни, и някак ми се прииска да споделя с вас впечатленията си. И така, поред:
The Contractor
“Blade” – спомняте ли си този красив екшън, с Уесли Снайпс в главната роля?
Много ми е странно, че такъв актьор се е похабил да играе в друг филм, и то сниман у нас – The Contractor.
Гледах го преди няколко дни, и направо си умрях от смях. Сниман е в София, но с претенцията, че гледаме действие, развиващо се в Лондон, UK. Ха-ха. Ами да се бяха постарали поне малко… На филма му липсва credibility, липсва му сценарий, актьорска игра, действие (екшън), добра камера, режисура, всичко…
Не му липсва едно-единствено нещо – и то е, смях, смях, смях — от самото начало, когато виждате как Уесли Снайпс пристига на летище София (а пък всъщност “уж” каца в Лондон), та чак до последния кадър, когато Уесли си заминава с влак на БДЖ (!) от същия този Лондон (май заминаваше за САЩ, ако не се лъжа) :-DDD
Междувременно, гледате “екшън” кадри, заснети на жълтите павета (и то изключително зле заснети); наблюдавате, как героят влиза в нашенски магазин и застава до хладилник с бира “Загорка”, а после пие минерална вода “Горна Баня”; и не само това, но и постоянно се мяркат надписи на български навсякъде из “Лондон” – примерно, “ИЗКУПУВАМ КНИГИ” (кой ли не е виждал тези ксерокопирани бележки, разлепени из цяла София?), “Главно Управление на …” и гербът на България; блокове, блокове, блокове, типични за “Зона Б-5” или за “Люлин” — и всичко това с претенцията, че уж действието се развива в Лондон!
Е, поне да се бяха постарали малко, а? Или поне филмът да беше истински филм, и да си струваше…
Докато гледах глупавите кадри, си мислех, как май малко по малко се превръщаме в “страна от третия свят” за евтини Холивудски продукции, за филми категория “C”… И ми стана малко горчиво, защото можеш да заснемеш хубав филм навсякъде — в САЩ, в България, във Франция, Италия, Канада или Япония… Но явно толкова скапан филм като този можеш да заснемеш с лекота само у нас, защото можеш да си позволиш рекордно нисък бюджет (трябват ти 30-ина българи-статисти за по EUR 10/ден, които да играят “лондонска масовка”, някакъв снимачен екип и някаква техника, ето ти 90% от заснемането на филма) и — ако не ти пука, какъв филм ще се получи — можеш да оставиш някакави актьори да играят без всякакъв сценарий и режисура, и при това да играят мега-зле… Километри похабена филмова лента — but who cares, нали е почти безплатно? :-(
Киното беше изкуство някога. Сега като гледах “The Contractor”, единственото, което си помислих, бе, че не става дори за пуканки и бира…
(Ето и още малко screenshots, просто не можах да се удържа: Screenshot 2, Screenshot 3, Screenshot 4, Screenshot 5, Screenshot 6, Screenshot 7, Screenshot 8, Screenshot 9.)
Мда. Оценка 1 от 10. Поне за мен…
* * *
Всъщност, виждал съм и по-ужасен филм от този. И като заговорихме за филми от типа “Don’t watch this unless you are really bored“, ето един друг филм, за който би трябвало да ви платят, за да го гледате. Наистина е ужасен. Ако имаше възможност за оценка от +10 до минус 10 в imdb.com, този безспорно щеше да получи минус 10.
License to Wed
Да, така се казва филмът.
Нищо, че там играе Робин Уилямс. Нищо, че претендира, че е комедия.
Avoid at all costs!
Опасен е за здравето ви. Особено психическото! :-)
(Ако все пак сте все още любопитни, нека ви кажа, че половината филм представлява блудкава боза, а другата половина ще ви се наложи да наблюдавате бебета-кукли (!), приличащи на сбръчкани стари гномове, които ще повръщат, пърдят (и други неща) във всевъзможни посоки. Ъргх. Предполагам, американската публика си е умряла от смях, докато е гледала тези сцени. Не и аз.)
* * *
Та така, след тези мои блестящи кино-ревюта, мога най-после да се отдам заслужено на гледането на една стара класика – и тя е… познахте!
“Blade”! :-)