Аз също обичам залези, макар и не мога да мълча половин живот дори и след като видя най-красивите… :)

Двете снимки са от 30-ти септември 2012, след кратката ни разходка до Рила. И, разбира се, са правени с X-10…

Още не мога да повярвам, че фотоапарат от любителския клас — FujiFilm X-10 — може да прави подобни кадри в един от полу-автоматичните си режими, при това директно в JPEG, и почти без никаква пост-обработка на цветовете!

(оригинал – 2816 x 1864, JPG)

(оригинал – 2816 x 1864, JPG)

Двете снимки са от Седемте рилски езера, където ходихме заедно с Ани на 30-ти септември 2012. Просто сложих манерката на поляната близо до езерото “Бъбрека”, наведох се и щракнах 3-4 кадъра. Това е резултатът.

(За да сме съвсем точни: в манерката имаше уиски VAT 69, а не Tullamore Dew;-)

* * *

Благодарение на Йовко ми се удаде възможност да пробвам малко X-10. Мога смело да кажа, че няма такова удоволствие, както снимането с него. Някак си, думата “фотография” звучи по различен начин, когато го държиш в ръка…

12 мегапиксела, 2/3″ EXR CMOS сензор, RAW/JPEG, 28-112 mm варио обектив (35 mm equiv.), F2.0-2.8, пълни ръчни настройки (но и всякакви автоматични) — параметрите на X10 са доста добри.

Но не това е най-важното — независимо дали просто вървиш и си щракаш небрежно, без много да се замисляш за композиция и посока на светлината… или премисляш някой кадър от половин час, търсейки идеалното място, идеалния ъгъл на снимане, най-подходящото фокусно разстояние, преценяваш светлината, избираш най-подходящия режим на снимане (P, Av, Tv, EXR)… при всички тези случаи, Fuji се опитва като че ли да отгатне намеренията ти и прави почти всичките опити да изглеждат добри — и не само добри, ами и сякаш всеки кадър е бил дълбоко премислен и планиран!

Как го правят Fuji, не знам — Йовко твърди, че е магия. След като подържах за малко X-10 в ръцете си, май няма как, освен да се съглася с него… :-)

Дали бих си купил X-10 някой ден? Може би. А и цената му е твърде ниска (около $550 в Amazon) за възможностите и удоволствието, което предлага… (Note to self: Струва си да си помисля!)

P.S. Знам, че малко съм преекспонирал двете снимки, личи си в цветовете на тревата. Това е нарочно търсен (д)ефект. :)

Най-хубавият подарък за рождения ми ден. Симона днес е на 8 месеца, два дни & counting. ;-)

Защо новите светлини на фонтаните са в “студения” спектър, не знам, но на снимка изглежда добре…

(Снимката е правена с Pentax Optio S50, в 9 и половина вечерта на 23 септември (2012); “нощен режим” + “всичко на автоматични настройки”, тъй като дисплеят на S50 е счупен от известно време и няма как да се правят ръчни корекции чрез менютата (някой ден този Pentax ще ми липсва, знам). Пост-обработка на снимката (Fireworks или Photoshop): не. А това е оригиналът.)

Напоследък се хващам, че не пиша много. Също и не не публикувам снимки (или почти), въпреки че се случва да направя някой и друг кадър, за който си мисля “О! това не е лошо да го пусна в Daily Photo, харесва ми!” (малко е успокояващо, че не съм само аз, който “заравя” чат-пат хубави кадри в архивите).

Мравката, която ще видите по-долу, е плах опит малко да се поправя. Снимката е от Родопите, от 2009 година, когато участвахме с Ани в създаването на една еко-пътека там (“Пътят на Сърцето” бе наречена по-късно). Всъщност, бяхме на “разузнаване”, и част от работата ни беше да направим няколко разходки в околността на село Борово, и да направим много снимки.

След пътешествието до Борово, снимките се оказаха супер-много, а много от тях се оказаха и супер-хубави. За съжаление, само една или две видяха бял свят досега.

2009/Aug/03, мравка в Родопите

Много обичам мравки (струват ми се изумителни създания! ако не сте чели “Мравките” на френския писател Бернар Вербер, то горещо препоръчвам!), а тази позираше страхотно, кацнала на върха на едно цвете. Успях да направя няколко снимки, и мисля, че тази е най-сполучливата (може да я видите и в голям размер)… :-)

Надявам се да успея да публикувам още снимки тези дни. Все пак, надежда има — нямам Facebook (засега), което ми оставя доста свободно време за блогване — както и за четене на блогове на приятели. :-)

2012/06/16, Тюленово

Уикендите са за това да пътуваш повече… и да почиваш повече.

А какво по-хубаво от това да пътуваш към морето с приятели? Морето е красиво сутрин, красиво вечер… а и през деня винаги ще има какво да видиш и да те вдъхнови.

Май не е лошо да си припомня за почивките, пътуванията и… снимането… :-)

Снимката е от 2010, случайно попаднах на нея в архивите ни — стара табелка, на една от централните улици… Интересно. Дали Бургас доскоро е бил… “Бургаз”?…

Понякога се питам(е), дали да не се преместим към морето… Бургас е красив, приветлив град… и има море!;-)

Вчера в парка зад Хилтън, имаше мого слънце… не е като да си на море, но пак е хубаво… ;-)

По какво се разбира, че зимата е към своя край?

По това, че и най-добрият снежен човек, който може да сте направили на терасата (о, ама колко сняг имаше тази зима, а!!), дори и да е почитател на най-добрата и студена бира…

…започва да се топи и да изчезва.

Днес, като пиша това, този прекрасен Mr. Snowman, отдавна е само спомен (снимки) и локвички вода… :)

Идва пролет! И при това, много специална пролет — първата пролет на Принцеса Лея   (Си)мона Сакс Принцеса Симона! :-)

(За принцесата — официален постинг, ама по-късно…)

…от това Новата 2012 година да започне с чудесно настроение, добри приятели и фоторазходка по снега! :-)

Котка на горещ ламаринен покрив горещ ламаринен капак ;)

Rolling Smiling Stone(s) ;)

Слънчев лимон (в “Staropramen” Dark)

Слънце и сенки…

Дано тази година да ми (ни) върви повече на хубави фоторазходки с добри приятели (и по някоя и друга тъмна бира тук там, разбира се!) :-)