Този кадър се получи благодарение на един друг изпуснат кадър (извинявай, Ани!), но понякога така се случва…
2011/08/14 @ 19:53
Този кадър се получи благодарение на един друг изпуснат кадър (извинявай, Ани!), но понякога така се случва…
2011/08/14 @ 19:53
Запознайте се с Хвърчо. Опашката му е цветна като дъгата, а крилото му е ярко синьо. Хвърчо обожава морето, но още повече обича да лети.
На втори август планирано излетя до 35 метра надморска височина, и кацна около два часа по-късно, също тъй гладко. Следващия път, може би ще излетим до 70 метра височина, кой знае?… :)
( 21 август, 2009, около 7 сутринта… / напомнят ми… )
…не е далеч от нас, просто не го забелязваме през повечето време.
Черни Връх (2290 m), 16 януари 2011, 14:30, температури малко под нулата (C), силен вятър.
(Може да видите същата снимка и в черно-бяло, тогава контрастът е малко по-силен.)
Снимката е от преди десетина минути, с Pentax Optio S50. Малка пролука в облаците, бърз слънчев лъч се промъкна — слънцето беше леко в мъгла, но се вижда, че е леко “нахапано” от едната страна… И ме усмихна! ;-)
Максимумът на затъмнение беше 72%, но аз снимах доста преди това, а и слънцето се показа доста за кратко през облаците…
[UPDATE @ 11:45] С учудване забелязах, че въпреки че съм снимал фазите на слънчевото затъмнение през 2006, снимката я няма в моя блог. После пък се сетих, че си направих блог чак през 2007… :)
Така че, ето кратък update (с връщане в миналото):
През 2006 беше по-интересно. Пак снимах от офиса, и пак снимах с Pentax — само че моделът беше S40. Беше ярък слънчев ден, и за филтър импровизирано използвах стара 3.5″/1.44M дискета.
Eто серията от кадри, събрани в един, за да се виждат фазите на слънцето една по една:
1. Място: 42°41’N 23°18’E (София)
2. Дата: 2006/март/29 @ 13:00 EET – 14:30 EET
3. Затъмнението беше с максимум 76%, а за фон на снимката ползвах облаци, осветени от слънцето при същото затъмнение.