Преди около месец (на пети март, ако трябва да съм точен), Никсо и Ани си направиха една creative evening с глиномоделиране. Никсо направи от глина един много красив свещник (@nixonixo: чакаме да публикуваш снимки!), а Ани завърши своята първа серия сурикати…
Не знам, какво ми щукна тогава, ама взех и аз парченце глина и три нещо-като-мънистенца и 20-ина минути по-късно следният мишок се появи на бял свят:
Симпатичен е, май:)
С поздрав и поклон за котарака Оскар! ;)
(снимката е на Ани, от една от последните ни “сесии” по пинг-понг в парка; леката обработка с новия Fireworks CS5 е моя)
(UPDATE 1: а тази снимка също е на Ани, от същата “сесия”, но различен ракурс; и пак, леката обработка с Fireworks е моя)
(UPDATE 2: а пък тази снимка е на Ангел, от същата “сесия”; няма обработка)
(фотоапарат: Canon S5 IS)
(click the image to see in original size)
А пък ние днес си карахме колелата в парковете (поне 20 километра!), гледахме как кокичетата цъфтят по поляни и градини, и накрая хапвахме вегетариански сандвичи с биричка на открито! Пък! :-)
(снимката е от днес, а това е оригиналът, без обработка)
През август тази година бяхме за малко в Родопите. Имаме немалко красиви снимки, достойни да бъдат споделени, но за момента, нямам време да подбирам и описвам… Може би някоя зимна вечер? :)
Все пак, ето две:
Много красива птица! И позволи да се приближа на нещо като 3-4 метра, в опит да я снимам по-отблизо. Ники също е снимал червеногърбата сврачка (1, 2) и казва, че рядко позволят да бъдат снимани толкова отблизо… Късмет! :)
Като се присетих за Африка и се сетих и за едно цвете…
Виждал съм ги няколко пъти — много красиви цветя, които за първи (и последен) път видях в Южна Африка, преди около 5 години…
И досега не знам, как се казват… Някой знае ли? :)
Едно от тях откъснах, и успях да превозя през три летища и 10’000+ километра, почти непокътнато, преди да го подаря на Анчето… :-)
Цветето изсъхна по много красив начин. Имаше и семенца дори, но не успя да поникне и да оцелее на наша почва — сигурно му е било студено…
Днес, в този дъждовен ден, ми се иска да подаря отново това цвете на Ани… Е, не мога наистина, но поне на снимка… с ярките си цветове, може би ще направи деня малко по-красив, по-слънчев?… :-)))
Бих искал да посетя отново това красиво място, между два океана (Атлантически и Индийски), но този път с Ани, и не по работа, а ей-така, като пътешествие, за удоволствие! :-)
Може би, някой ден?…
[Снимките са от 2004/Oct/28; досега май не съм споделял почти никоя от тях онлайн…]
…на брега на морето, а слънцето изглежда двойно…
…вероятно е обикновена физика и отражения в атмосферата, но все пак… е магия! :-)
Отново ми се ходи на море, но знам, че сега не може… Май не пиша много напоследък. Бяхме в Родопите, на Черно море и имаме немалко красиви снимки, но… някак не остава време… или настроение… да покажа някои от тях…
(снимката на двойното слънце е от тази година, 21 август, 6:22 сутринта, близо до Бяла)
Ако ви се гледа една малка серия снимки в стил “Разходих се сред природата, видях удивителни малки цветни създания, цветенца и тревички”, заповядайте в блога на Ани — тя публикува вчера няколко прекрасни снимки! :-)
Най-много ме удиви една снимка, на която се вижда малко паяче, което се движи с десетки малки паячета на гърба си (мама-паяче с дечицата?;-) — паячетата са толкова малки, че са полу-прозрачни и едвам забележими, но се виждат ясно! Май никога досега не бях виждал подобно нещо! :)
(Photos CC 2009 by Ani, www.molif.com/bg/2009/07/20/colorful-pictures/)
Едно от любимите ми неща за снимане през лятото…
Снимката е от 13 юли, близо до Борисовата градина… излязохме на нещо като импровизирана фоторазходка, но при мен нито един кадър не се получи, с изключение на този, може би… :)
(Ето и вариант с една идея малко повече острота в кадъра…)
Не толкова артистична снимка, но все пак… :)
