Тези дни много неща се случват при мен — започвам все повече и повече да харесвам фрийлансърството; срещаме се с интересни хора; бяхме на могъщо вело-преброяване с над 3000 колоездачи (получихме и “номера”, хех); срещнахме се на живо с няколко симпатични човека от екипа на FIBank…

Ежедневието обаче с доста бързо, и вместо да пиша дълги публикации и да сложа немалко снимки от разни събития (не че не се надявам да намеря време и за това — примерно, от велошествието поне)…

…ще успея днес само да да поставя този кадър в блога — от 14-ти май е, малко преди слънцето да залезе… :)

Вчера, измежду всички снимки от краткото ни пътуване през уикенда, бях публикувал и една с много симпатичен зелено-син гущер.

Малко по-късно се поразровихме (всъщност, Ани се поразрови, за което съм й много благодарен;-) и се оказа, че това е Европейски зелен гущер (European green lizard, още известен като Lacerta viridis).

Въпреки, че името му включва само “зелен”, аз бих го нарекъл зелено-син, тъй като отгоре той наистина е зелен, но отдолу е наситено син (както се вижда и на снимката).

Тук реших да публикувам още няколко негови снимки:

Има много интересна глава, и как любопитно (и безстрашно) гледаше към обектива:

Красавец! И позираше — изобщо не се уплаши от фотоапарата и дори една светкавица, която посмях да пусна в един момент, за да го осветя по-добре и отдолу! :-)

Ако се погледне под определен ъгъл, и за малко може да си го представите в пъти по-голям…

…ще видите… крокодил! :-)

Май за първи път срещам такъв вид гущери у нас. Може би са по-редки от другите?

Ето и един “обикновен” гущер, за сравнение:

Снимахме го на същата разходка в неделя… Всъщност, двата вида гущери се припичаха на слънце на по-малко от 2 метра един от друг, съвсем спокойно! :-)

Ако пък на някой му е интересно, с какво съм снимал — Canon S5 IS, на почти максимален zoom на обектива, от около метър – метър и половина разстояние.

* * *

//Sideline: Като се замисля, фотографията не е просто “щракане”… Може да научиш много интересни неща, за хората, за животните, за дивата природа, за природните явления, за историята на градовете и държавите… Достатъчно е само (освен да снимаш, и постоянно да се стараеш да се учиш да снимаш по-добре и по-добре, и да си много търпелив), и да си любопитен! :-) За първи път ми хрумва…

Май (поне засега) не се очертава продължение на приказката… Когато пътувахме обратно с влака (на запад) на следващия ден, бяхме много уморени от срещи и впечатления, и време за писане не остана… (може би някой друг път, при някое друго пътуване)

Срещнахме моя дядо, който навърши 95 години в неделя. Пожелахме му още дълги години живот, добро здраве, и вдигнахме не една наздравица в негова чест… :) Моето лично пожелание беше да празнува един ден и своята 111-годишнина, на която да покани поне 144 специални гости! (hint: Толкинолози, сещайте се;-)

Връщам се от пътуването малко объркан, и с много впечатления… Повечето неща са твърде лични, а и мислите ми са неподредени, затова май няма сега да ги споделя тук…

Вместо това, ще споделя няколко снимки от Търновския край:

Read more

…от последните дни:

(НДК, 1 май 2009 ~ 18:00)

(капки в тревата, близо до Полиграфическия комбинат, 1 май 2009 ~ 19:30)

(лале сред зеленина, Своге, 4 май 2009 ~ 15:30)

(трева на залез слънце, Своге, 4 май 2009 ~ 19:10)

Обичам тревата, слънцето, дъжда, цветовете… :-)

Случайно, браузвайки из flickr, попаднах на една снимка:

(Photo (cc) by Klearchos Kapoutsis, 2008/Aug/12)

Нещо трепна в мен, защото си спомних ето тази наша снимка от есента на 2004 година:

(Photo by Michel & Ani, 2004/Oct/02)

Първата ни есен заедно… :-)

А тази есен, живот и здраве, ще видим същото място, цели пет години по-късно… Бързо ли лети времето? Май да, понякога…

(Между другото, мостчето почти не съществува вече — миналата есен, късно през октомври, не видяхме дори да е останало и едно парченце парапет здраво…)

На четвърти април направихме една страхотна разходка до околностите на Своге. Не беше точно фоторазходка, но не може да се каже и че не пощракахме здраво;-)

Там срещнах отблизо (май за първи път) една удивително красива пеперуда: Дневното пауново око (Inachis io). Ето я отблизо:

А ето я и още по-отблизо:

(Бих казал, че Canon S5 има немалко недостатъци, но се случва макрото му да е удивително добро!:-)

Присетих се за Своге, защото утре мислим пак да избягаме малко от Големия град и да се пренесем малко на север от София — влакче, тутуф-тутуф, зеленина, малко мързелуване, слънце и вятър, снимки, размотаване, може би дори някоя и друга следобедна биричка край малък огън с печени картофчета… кой знае? ;-) (нещо се размечтах…)

Отдавна не бях публикувал дори и една снимка в блога…

Това е един експеримент от преди няколко дни… Не е нещо особено (а като за Canon S5 е почти максимумът, който може да си постигне)… Има и приложен малко по-голям контраст плюс един ефект с Adobe Fireworks:-)

Все пак, ми харесва, донякъде (и си мечтая си за деня, когато ще мога да направя снимка с F21, поне 2 минути експозиция)…

Днес на обяд с Емича малко се помотахме около центъра на София. Формално, с цел “фоторазходка”, на практика се получи повече “разходка”, отколкото “фото” (успяхме да пием кафе, да минем през 1-2 спортни магазина и през Picadilly, да купим и малко чай от Veda House…) и все пак, хич не беше лошо… :-)

Имаше ярко слънце, снегът блестеше и се топеше наоколо… Красота! :-)

Това са просто няколко снимки, случайно подбрани, от днешната разходка… Може би Емича ще публикува някой по-добър шедьовър в неговия фотоблог… :-)

Преди малко по-малко от година се сдобихме с нов фотоапарат, съвсем нелош в класа на любителските ‘superzoom’-ове — Canon S5 IS (все още не смятам, че съм “порастнал” за истински DSLR, може би тази година, но ще видим:-) и, разбира се, започна едно щракане и експериментиране…

След 2-3 месеца се беше събрала доста солидна колекция експериментални кадри, сред които имаше не едно и две добри попадения (включително няколко невероятни снимки на лалета с капчици роса по тях, още си ги спомням с тъга…) и целият този фотоматериал периодично се копираше на един вътрешен и един външен харддиск. Законът на Мърфи, обаче, влезе в сила в момента, в който събрахме пари да си купим трети диск, Hitachi 1TB. Точно в деня, в който трябваше пак да синхронизираме копията на двата диска и да копираме нещата и на новия голям диск, единият от старите HDD-та излезе от строя — механична повреда. Изгубихме около три месеца снимки… Оттогава се старая да съм по-внимателен с backup-ите, но знам, че все още не съм достатъчно предпазлив…

Така или иначе, снимките изчезнаха, но 4-5 от тях случайно бяха запазени, макар и в умален вид. Ето две от тях, които много харесвам — първата е от водопада на Бов, горе на зелените поляни над водопада:

Втората е от Своге, опитвах се да снимам едно много красиво паяче в продължение на може би половин час, и накрая май успях:

Просто ми е приятно да ги споделя, затова ги публикувам (ако кликнете thumbnail’четата, ще видите малко по-големи копия)…

А и ми се иска по-често да пиша за разни светли, хубави неща, пък фотографията, макар и хоби, е нещо, което винаги ме кара да се усмихна… :-)

В неделя се разходихме до Своге и околностите за малко…

И докато някои бяха “на лов” за орехи, аз успях да “уловя” ето това симпатично паяче (не беше по-голямо от 2-3 милиметра, може би) с малкия ни Canon S5. Няколко секунди по-късно, вече го нямаше там. Изгуби се сред тревите наоколо (които на него вероятно му изглеждаха като дървета;-)…