Един хубав завършек на един тежък работен ден (и още по-тежка работна седмица):

:-)

Много обичам да скачам. Ето ме тук, на залез слънце, между две крепостни стени, припкам кат’ козленце…

(Мястото — Шуменската крепост. Времето — преди два дни.)

Снимката ми е с нещо симпатична и забавна, затова я публикувам. Има и чернови;-)

…тази сутрин бе много красив, и небето също…

(Обикновено го проспивам, признавам, но има и изключения… а сега отивам да правя чай и кафе и да будя любимата;-)

Read more

Бяхме в Шумен. Пихме Шшшуменско, поразходихме се, видяхме Шуменската крепост на залез слънце…

…и най-важното — оженихме си приятелите:) (една от малкото “официални” сватби, на които съм присъствал някога… хм, май шумотевицата ми дойде малко в повече… но иначе беше хубаво… :-)

А сега се връщаме… обратно в големия град.

Два дни, далеч от грижи и проблеми. Беше хубаво…

PS Може да публикуваме 5-6 снимки от Шуменската крепост, ако не ни повлече твърде бързо задаващата се работна седмица…

Ето, поздрав от Шшш…шумен с ето тези чудесни шшш…шишарчици, които наблюдавам от прозореца на малкото уютно хотелче:

По-късно може би ще се разходим към крепости и паметници, но сега е твърде горещо, и затова съм се покрил на хладно и сенчесто и мързелувам тихичко…

Отново на път… този път с кола:)

Да се събудиш в 5 сутринта, да си вземеш душ, да изпиеш първото си кафе с мляко в 6, а в 8 вече да си на път, си е цял подвиг. Особено в събота, след дълга работна седмица.

Но за двама от най-добрите ти приятели, които утре ще се вричат един на друг, си струва:)

А сега смятам да се свия на кълбо на задната седалка и да поспя малко, стига да мога (добре че не шофирам аз;-).

От известно време на десктопа ми стои тази снимка:

Нищо особено, всъщност — снимах капка, падаща от климатик, срещу слънцето, в горещ летен ден (13-ти август, ако трябва да съм точен), при малко специфични настройки на фотоапарата.

Днес ми омръзна да гледам снимката на десктопа и реших да я споделя с целия свят;-)

Може би една от последните снимки, които намирам време (и настроение) да публикувам от морето…

Снимахме тази сребриста чайка (гларус) днес… А ми се струва, че беше преди векове (какво правят 400+ км влак за един ден с човек;-) …

…Обичам морето. Ще ми липсва…

На връщане, минавахме през Бургас. Не можах да устоя на още едни есенни кестени (снимката се получи почти като тази):

А пък бургазлии с лекота ще се досетят за мястото, където е правена;-)

Като видя кестените, и си знам, че есента е близо…

Ето, тези са морски кестени, растат на два хвърлея камък от солената вода…