Застанах си аз на кантара преди точно 4 седмици, и що да видя: вместо моите нормални X килограма, съм X+6! Е, 1-2 килца отгоре, нищо страшно… Ама 6?
И понеже наскоро Дончо писа горе-долу по същата тема, си мисля и аз да пиша, и дори “откраднах” заглавието, защото много ми хареса;-)
Сега се опитвам да се взема в ръце.
[ нещо като продължение на предния ми постинг… така се случи:-) ]
…Понякога не си спомням, как е било преди да започна да пиша онлайн. Сигурно просто съм си казвал “Ехааа, колко е красиво!”, и съм си мислил, колко хубаво би било да мога да споделя поне част от усещанията си с целия свят… Сега мога. Да, фòрмата е несъвършена (текст, дигитално изображение, обединени от малко html+css код и wp), и все пак, си е и малко магия, откъдето и да го погледнеш… :-)
Преди снимах на лента, сега снимам с дигитално. Знам за разликата между това да имаш истински негатив и да си извадиш снимки от него, и това да имаш фиксиран брой мегапиксели (за което Йовко писа така точно и така поетично днес); а също и за разликата между един хубав аналогов запис на качествена касета или плоча, и един аудио компактдиск.
Въпреки това, не ми се вярва да се върна назад към аналоговите начини на споделяне на информация — писмо на ръка, снимки с лентов фотоапарат, аналогови аудиозаписи…
В един момент ти писва да се ровиш в Интернет, да четеш, блогваш и коментираш… изключваш компютъра/лаптопа, взимаш раничката и отиваш някъде високо в планината, за да почувстваш и видиш отново Истинските неща — чистия въздух, кристално синьото небе, бистрата вода, зелената трева, дърветата, скалите…
Много интересна статия в NYTimes — изглежда, вече има научни доказателства за ползата от чесъна, и то повече от едно:
http://well.blogs.nytimes.com/2007/10/15/unlocking-the-benefits-of-garlic/
Повечето от коментарите (около 500+ на брой;-) също са интересни. Има съвети, как е най-полезно да приготвяме чесъна, така че да усилим целебните му свойства, също и как да предотвратим грипа, ако го “хванем” навреме и имаме малко чесън под ръка:)
Слагам си линк към статията (и подсещам самия себе си тези дни да си купя една-две глави чесън и аз, профилактично, че точно началото на зимата дойде, а с нея и студът и първите зимни грипове:) …
Днес хората празнуват Хелоуин (и не само хората, ами и technorati и дори google, също, и youtube;-)!
Ние пък с Ани днес се запознахме с Велян на по една бира и по една пица в “Дон Домат”:)
След запознаването ни и малката разходка след това си направих следните изводи:
Сигурно може да се направят и още изводи, но толкова за днес… :-)
PS О, и Велян пусна един нов блог, spricigarite.com, много похвално начинание, според мен! :)))
Вчера с приятели бяхме на кино в “Дома на киното” и гледахме ето този филм.
Чудесна френска комедия с Michel Blanc & Medeea Marinescu, препоръчвам! :-)
Отдавна не бях ходил на кино, където не се ядат пуканки, не се пие кока-кола с лед и звукът не е Dolby Ultra Digital Surround THX (последният от долбитата моля да затвори вратата).
А, да, и където хората са отишли да гледат филм.
Много приятно чувство. Не че не обичам хубавия звук, големия екран (а понякога и пуканките). А просто покрай всички тези молове и “Арени”, май ми беше долипсвало усещането за истинско кино, киното като кино, киното като изкуство.
Просто се замислих… Да сте виждали на концерт на Найджъл Кенеди някой да хрупа пуканки и да пие шумно Кока-Кола със сламка? Аз не съм. Хората отиват да чуят великия цигулар и неговата цигулка.
Защо тогава сега се опитваме да принизим киното до обикновено зрелище, нещо “помежду другото”, както се получава, ако видим тенденцията от последните години — луксозни салони, където се прожектират филми на чудесен голям екран, децибелите са над 110 на моменти, басовите честоти се опитват да извадят черния ви дроб, когато на екрана експлодира нещо, и преди да влезете в киносалона, някой услужливо ви предлага да си купите пакет пуканки XXXXXL и студени газирани напитки?
Точно така.
Именно този Майк Дейвидсън премина от MT към WP.
Виждам все повече и повече блогъри, които да преминават към WordPress.
Преди няколко години Movable Type почти нямаше конкуренти. Сега нещата се променят.
Movable Type беше безплатен софтуер за блогване. После стана платен, освен ако не искахте да ползвате безплатната му версия (която беше донякъде ограничена в използването си).
После се появи WordPress, който беше open source, беше безплатен и стана една от най-бързо развиващите се блог платформи на пазара.
От време на време, забелязвам хора, които преминават от Movable Type, от Blogger/Blogspot и от други блог платформи към WordPress.
Сега Movable Type пусна нова безплатна версия (4.0), която също е open source… ще бъде ли това достатъчно, за да може MT да се конкурира с набиращия все по-голяма популярност WordPress?
Съмнявам се…
Интересно е да се наблюдава как технологиите се променят толкова бързо в Интернет. И засега, аз съм (все още;-) щастлив потребител на WordPress… всъщност, използвам WP от създаването на моя блог optimiced през януари тази година:-)
Най-накрая (но моля, не го взимайте насериозно, това е само шега, и извинение за мен да използвам за малко отново любимата ми програма за графика Adobe Fireworks;-), тук се опитвам да представя графично какво се случва с Movable Type напоследък:
В сряда си продадох старата видеокарта, и си взех малко по-нов модел.
Причини?
Ами, едната е, че не ми се прави upgrade на цялата машина вкъщи – все още съм си доволен от конфигурацията:
Всичко това до момента беше допълвано от една чудесна видеокарта – MSI nVidia GeForce FX5600 VTDR128 с ядро на nVidia FX5600, 128 MB DDR памет, изходи за два монитора (D-SUB & DVI), S-Video In/Out, изцяло медно охлаждане с тих вентилатор.
Целият компютър заедно с MSI FX5600 картата до момента ми върши добра работа (WinXP Pro SP2). На практика, все още не съм срещнал софтуер, който да не върви гладко на него.
И все пак, смяна на видеокартата ми се стори подходяща идея.
Причината?
Ето това видео:
[UPDATE (2008/Nov/17): Видеото повече не е достъпно от сайта на Remedy Games. Ето mirror копие за сваляне: Download Alan Wake Trailer (720p HDTV (Windows Media), 60 fps, 15 mbps]
Видеото е към една изключително многообещаваща игра, която би трябвало да се появи някъде през 2008-ма година – Alan Wake на Remedy Games.
Свалете си го на компютъра и опитайте да го пуснете. Форматът е Windows Media Video (.wmv), HDTV 1280×720 точки, 15 mbps. Ако компютърът ви е на повече от 2 години, или ако видеокартата ви е на повече от 1 година, шансът да може да видите нещо изобщо е почти нула.
Днес е неделя, което си е прекрасно, само по себе си:)
Първо, една усмивка:
След като ви показах Hippo & Dog как пеят и танцуват в дует, сега е моментът да ги видите дуелиращи се (youtube video):
* * *
Тези почивни дни нещо един мързел ме е обхванал… По-късно може би ще пиша за това, как си смених видеокартата с малко по-добра и как в резултат на това се зарибих по една стара аркадна игра (на възраст повече от 5 години)… но засега смятам първо да отида да си направя още една чаша кафе с мляко и да помързелувам още:)
LLS!*
____________
(*) Long Live Sundays! (Да живеят неделите!) – победен възглас на Неделния Отпочиващ:-D
Сбогом, Лучано!
Тази сутрин научих, че си си отишъл от тази Земя…
Ще пусна тук видео на една от най-любимите ми песни от “Pavarotti & Friends” (“Паваротти и приятели”) – “You Are So Beautiful” (youtube video):
За съжаление, не намерих “The Magic of Love” (Lionel Richiе & Luciano Pavarotti), тя е една от другите ми любими негови песни.
Сбогом! Ще ми липсва твоят божествен глас…
____________
* Joe Cocker, Alex Britti & Luciano Pavarotti, в изпълнение на живо; песента е на Joe Cocker
