…си отиде. (Un)forgiven.
Последният му албум е от преди няколко години само, “Hard Knocks”, и имаше доста силни песни в него — на почти 70 гласът му беше все още невероятен. Но, разбира се, Джо ще остане запомнен с “You’re So Beautiful…” и “Unchain My Heart“. :-)
R.I.P., Joe! Ти мина през трудни периоди, но донесе толкова много топлина с музиката си в нашия все по-изстиващ свят…
Може да сте го срещали по улиците на София през последните няколко месеца: висок симпатяга с китара, огнена коса и силен глас.
Пътува, свири и пее за собствено удоволствие. В момента е в България и може да го чуете в клубовете на София, но понякога и на улицата.
Първия път го чухме с Ани да свири на “Витошка”, близо до McDonalds, зимата. Преди два дни пак го видяхме, пак на “Витошка”. Спряхме и се заслушахме…
…после, след поредното изпълнение, се престраших и отидох да попитам, как се казва и откъде е. Като разбрахме, че е от Ирландия, го помолихме да ни изпее някоя ирландска песен. Тъй че, следващата песен е, by fans’ request! ;-)
Jamie Mc Donald: Fiddlers’s Green (записан с Canon S5 IS)
Пичът си има официална Facebook страница и YouTube канал.
А тук: http://soundcloud.com/jamie-mc-donald
може да чуете няколко песни от следващия му албум (“The Way It Was”), заедно с Бояна Желязкова (цигулка). Доста добре звучат, между другото!
В следващите седмици вероятно ще може да го чуете в някой от музикалните клубове на София (Mc Carthy’s, Swingin’ Hall)… или пак на улицата.
Поспрете се да послушате, ако го мернете някъде. Струва си! А и не се знае, кога ще реши да отпътува обратно за Ирландия, или може би да продължи пътешествието си по света… :-)
Ако още не сте чули за тези двама луди страхотни музиканти, представям ви следната отбрана селекция видеоклипове:
(Steven Sharp Nelson)
(Jon Schmidt, Steven Sharp Nelson)
(Steven Sharp Nelson)
(Steven Sharp Nelson)
Моят съвет е просто да изгледате чeтирите клипа един подир друг и да се насладите на музиката!
Попаднах на The Piano Guys покрай @djori, за което съм му много благодарен! Дори и не съм подозирал до днес, че музиката може да има толкова измерения… ;)
И любимият ми коментар под един от клиповете в YouTube: “И точно в момента, когато си мислите, че Стивън не може да стане по-добър, свирейки невероятно едновременно на чело и на пиано, той сяда на барабаните!” ;-)
Винаги е много приятно да откриеш нов изпълнител или група, които да са нови, свежи, и да правят искрено добра музика! Такива са Black Rust:
Попаднах на тях съвсем случайно, и веднага ми допаднаха! Струва си да си купите (или откраднете…) последния им албум, “The Gangs Are Gone”.
Скоро не бях чувал нещо подобно!
PS Моля, игнорирайте хахавите “специални ефекти”, слушайте музиката! :-)
Внимание, меломани!
Ако:
1) обичате клавирна музика, и…
2) идеята да чуете няколко неизвестни произведения на композитори от Чехия (от периода 18-19 век) ви допада, и…
3) сте в София на 12-ти април, то…
…следващата покана за концерт е за вас:
Концерт на Анна Петрова, пиано
Дата/час: 12-ти април (вторник), 19:00
Място: Чешки Културен Център, София, “Лилав салон”
Цена на билетите: (вход свободен)
Какво ще чуете?
Повече за Анна Петрова: [ кратка биография ]
Няколко нейни изпълнения: [ music samples ]
Повече информация за концерта: [ програма на концерта (PDF) ]
Един ценител на музиката (чието мнение аз изключително много ценя) се изказа неотдавна за музиката на Анна така:
It is rare chance to see Anna Petrova’s live performance. She’s a true artist and a kind of Indiana Jones in the music — every piece of music that she took out from the history oblivion deserves to be heard…
Мога да се подпиша под всяка една от тези думи — и не защото съм пристрастен към музиката на сестра ми — а защото тя наистина свири прекрасно! ;)
PS И в programata.bg са писали за концерта, но доста пестеливо…
…на която попаднах случайно преди малко. Много ми хареса…
“Sad Romance” (също известна и като “Sad Violin” във “Final Fantasy X”), композирана от Thao Nguyen Xanh. Не знам кой я изпълнява обаче…
Една от най-интересните версии, които съм чувал до момента. (“Апокалиптика” дори не може да се сравнят с тези двамата!;-)
Въпреки че малко в повече ми идва театралността (само музикалната част би била достатъчно силна, според мен), като цяло, съм много впечатлен. Скоро не съм чувал толкова виртуозно свирене на чело… да не кажа направо, че гледах все едно челотрошене, а не свирене…! ;)
(Stjepan Hauser and Luka Sulic playing Smooth Criminal by Michael Jackson for two cellos solo. Arranged by Stjepan Hauser and Luka Sulic.)
Chaconne (фр.), Ciaccona (ит.), или чакона, е доста сложен тип музикално произведение, което става популярно по времето на барока.
Два от най-ярките и невероятни примера:
1) Johann Sebastian Bach, Ciaccona from the Partita for Solo Violin N°2 in D minor (BWV 1004):
(First Part, interpreted by Gidon Kremer)
(Second Part, interpreted by Gidon Kremer)
Чаконата на Бах е дълга над 14 минути (!), а изпълнението на Гидон Кремер, което съм цитирал, е (според мен) изключително интересно, силно и провокативно. Разбира се, съществуват стотици интерпретации на това произведение, включително на гиганти като Яша Хайфец, Ицхак Пърлман и Натан Милщайн, но днес ми се слушаше и много ми хареса точно изпълнението на Кремер.
За 14 минути слушателят, ако затвори очи, може да чуе гласа на множество инструменти (а не само на една цигулка), които си говорят, смеят се, плачат, смесват се в един и после се разделят в десетки отделни гласове… Грабва те от първия такт до последния, и не те оставя да си починеш дори за миг. Това произведение на Бах като че ли не е надминато и до наши дни, по мащабност и въздействие… (За съжаление, изпълнението е разделено на две части заради старото глупаво ограничение на YouTube за дължина на видеото до 10 минути.)
* * *
2) Tomaso Antonio Vitali: Chaconne in G minor for Solo Violin and Organ
(Interpreted by Josef Suk & Aleš Bárta)
За чаконата на Витали и досега се спори, дали е писана от него, но това не е толкова важно. Самата музика е божествена и произведението слива по абсолютно невероятен начин два могъщи инструмента: цигулката и църковния орган.
Смятам изпълнението на Йозеф Сук за едно от най-добрите, въпреки че изпълнението на Хайфец е не по-малко добро (но много по-различно).
* * *
И последно, да не забравяме и “далечната роднина” на чаконата: пасакалията (Passacaglia), най-добрият пример за която е:
J. S. Bach: Passacaglia and Fugue in C minor, BWV 582 (част 1, част 2).
* * *
В тези горещини мозъкът ми отказва да работи, но поне може да възприема музика…
Малък (петъчен) закачлив поздрав от Jon Bon Jovi за всичките ми Twitter follower’и:
[Flash player with embedded video]
(Може да намерите песента и в YouTube.)
:-)
Bon Jovi (изненадващо за мен) издаде нов албум през 2009 — “The Circle” — и аз го намирам за много приятен за слушане (“We weren’t Born to Follow” е част от него). Някои смятат Bon Jovi за “недостатъчно сериозен” или пък лигав, но на мен ми харесва… Другите парчета в албума също си струват слушането… е, ако харесвате Бон Джови, де;)