Бях позабравил хубавите идеи в книгите на Ричард Бах. Една стара публикация в блога на Йовко ми припомни някои от тях:

[…] …колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!

[…] Лошите неща не са най-лошото. което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи НИЩО!

[…] Ние можем да намираме оправдания или да имаме здраве, любов, дълголетие, знание, приключения. пари, щастие. Ние определяме живота си със силата на нашия избор.

[…] …както звездите, кометите и планетите притеглят към себе си космическия прах — казваше Аткин на Лесли, щастлив да говори на човек, тъй възхитен от работата му, — така и ние сме център на мисли и привличаме идеи с всякакъв размер и тегло, от проблясъци на интуиция до цели системи, толкова сложни, че за изучаването им е нужен цял живот.

(—Ричард Бах, “Едно”)

Бях позабравил и мечтите си тези дни, когато един изключително тежък грип ме повали, а после и усложненията след него разбиха здравето ми на пух и прах.

Започвам да си припомням, колко е хубаво да се разходиш навън; да изпиеш чаша ароматно кафе сутрин; да видиш слънцето и да усетиш вятъра; да започнеш да изпитваш глад; да нямаш непрекъснато висока температура; и да усетиш, че отново си способен да започнеш да се връщаш към нещата, които си изоставил преди болестта да те повали…

Имам немалко творческа работа планирана за този месец. И се надявам да се справя. И се надявам да оздравея, и отново да мога да се кача високо в планината с Ани, да видя познати пътечки, камъчета и дървета… :)))

PS Мислех и да публикувам няколко снимки тук, от октомври 2006, когато бутилка френско шампанско видя най-високото езеро от Седемте Рилски езера, но май ще го направя друг път:)

Вместо да творя красиви дизайни и да се любувам на дъжда (снега?) навън, съм в леглото, покосен от поредния вирус. Мнооого тъпо. Температура, гърло, главоболие — пълна класика…

Е, нищо. Поне ще опитам да проверя, дали е възможно да се пише CSS код и да се рисува с Fireworks от легнало положение (че съм обещал да завърша един малък проект днес)… Оти си спомням на Вуте “Копам седнал, че пробвах легнал, ма не става” та я да видим сега… :-)

…И навън вали, а на мен ми е едно слънчевко такова, отвътре, че съм с нов оранжевичък sweatshirt (порарък от Ани днес;-) …остава само и да оздравея! (Пътува ми се, мечтае ми се…)

Посрещаме утрото с почти спряло парно и топла вода, но (все още) с наличие на ток, което е добра новина — за момента поне няма да замръзнем и ще можем да приготвяме кафе и чай (ако не въведат и режим на тока, разбира се)…

Май научих последен, но изглежда, че доставките на природен газ от Русия за цяла Европа в момента са замразени (буквално;-) — това включва и България. Кой крив и кой прав май не ме интересува (Украйна и Русия нещо се карат), но важното е, че вкъщи е малко по-студено от обичайното и сега трябва да мислим, дали да се опитаме да залепим и уплътним прозорците още по-добре, да си направим огнище в ъгъла на стаята, или някаква комбинация от тези възможни мерки…

Като се замисля, положението вкъщи (където в момента е и домашният ни “офис”, понеже се опитвам да правя първи стъпки във freelancer’ството — или поне отчаяно се опитвам да не позволя в близко време някой да ме наеме, за да седя по цял ден в някакъв сив офис, и да слушам “мениджърите” да ми обясняват, колко съм зле;-) не е чак толкова плачевно — ако бяхме на газ, вероятно отдавна да сме се вкочанили от студ, както е било положението при Крокодила вчера…

Междувременно, чух и че президентът искал да включим някакви стари блокове от АЕЦ “Козлодуй” (във връзка с газовата криза), които, както знаете, са затворени по договорка с Европейския съюз. Всъщност, не искал да ги включим, а да ги “рестартираме” — надявам се, той добре разбира разликата между “включвам” и “рестартирам”, или пък се надявам, че той сам не може да натисне голямото червено копче ‘REBOOT‘ в атомната електроцентрала, хехе ;-)

На 14-ти януари пък се готви голям протест пред Парламента — протест, отложен с близо месец, заради дългата почивка на депутатите, които решиха да се самовъзнаградят с 3-4 седмици Коледна ваканция…

“Датата, на която депутатите се връщат от едномесечна коледна ваканция, ние, българите ще бъдем пред парламента, за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим!!!” е само един от призивите, които се разпространяват в интернет пространството.

(цитат: semkiibonbonki.blogspot.com/2009/01/14.html)

Честно казано, омръзнало ми е от протести вече, все трябва да протестираме за нещо, за да живеем нормално — трябва да скачаме по улици и площади, за да спасим Странджа, Рила, Иракли, трябва да протестираме, за да искаме (право)съдието да работи, трябва да скачаме, за да гоним някакви глупави политици от управлението — но пък като изгоним едните политици, идват други, и, честно казано, не виждам голяма разлика, освен че Кризата се разпростира… Дано поне строителството на брега на морето и в планините позамре, покрай тази криза, та поне и някакви ползи да имаме от нея, не само вреди! :-)

А, и честита нова 2009 година на всички! Ние я започваме с доста приключения — без официална работа, без пари, с много надежди… :-)

Ще ми се и да спомена, съвсем мимоходом, че преди две години точно, започнаха съществуванието си www.optimiced.com и www.molif.com — за съжаление, не можем да ги зарадваме с редизайн, за втория им рожден ден, но се надявам поне да има достатъчно за четене и разглеждане през тази година… А може би и редизайн ще има скоро, но нека първо подобрим отоплението вкъщи, че иначе ще ни се наложи да седим с по 5 одеяла през деня или пък да режем мебелите и да ги горим, за да се стоплим, което, съгласете не, не е много приятна перспектива… :-)

(Happy New Year 2009 & Merry Crisis, както се вика по-новому!:)

Аз пък отивам да направя кафе и чай, преди да са ни спряли водата и тока…:-) (в краен случай, лаптопът ще издържи около 3 часа на батерия, плюс още един, и ако се наложи, с 3G/GPRS картата ще предаваме ще twitt’ваме до последно от района на бедствието София… или поне докато не замръзнем… :-D

[UPDATE @ 9:40] Знаех си, че и магическата дума “режим” ще бъде използвана рано или късно! Засега не бил истински режим на парното и тока, само частичен — парното ще работи, колкото тръбите да не замръзнат, осветление ще има, колкото да не падат самолети върху града, и т.н., а пък ние можем да си припомним младините и социализма, когато все нещо нямаше — я ток, я вода, я купони за кашкавал и олио се раздаваха… Ако не ми беше толкова студено вече, щях да се смея сигурно… Все пак, утешително е, че този път не сме само ние баламите, ами цяла Европа мръзне… ;-)

Скоро идва 2009 година.

И понеже е добре да отбележа и аз поне една публикация този месец (признавам, тези дни занемарих блога, twitter и какво ли още не..) реших, по идея на Ани, да публикувам ето този мъдрец, направен от мен наскоро, от някакъв оризен или царевичен чипс (не съм сигурен, от какво точно, batpep да каже;-)

Нещо не ми се пише. Не че нямам какво да кажа, или не че нямам за какво да пиша, но… не ми се пише. Понякога, думите просто не идват. Оттам и малката пауза… Добре, че Ани реши да публикува една красива медена къщичка днес, та малко да ме амбицира и мен, да драсна два реда и да си покажа мъдреца на целия свят;-)

Тази година — 2008 — беше (и все още е, или поне до утре ще е така) една година на промени.

Аз доброволно напуснах моята работа, на която посветих последните 48 месеца от моя живот. Реших, че имам нужда от време за размисъл и потърся нови идеи за бъдещето ми (ни)… И какво искам да правя наистина. И какво ме прави щастлив. It’s not only the paychek, you know…

Ани намери една прекрасна работа през пролетта на тази година. Но от първи януари 2009, вече не е на работа и тя.

Имаме нужда от малко време за нас. И от малко време, за да преосмислим малко от миналото, настоящето и бъдещето.

Пожелавам на всички мои читатели само едно — да мечтаят!

“Дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.”

(asktisho.wordpress.com/2008/12/30/hny/)

Мечтайте! Животът е кратък, не си струва да го губите в страхове и съмнения…

Мечтайте!

:-)

PS Това е може би последният пост за тази година в optimiced.com… ;-)

Седя си вкъщи, от събота имам ужасен грип, качих температура, болки в гърлото, после хрема, кашлица, главоболие, всичко накуп…

Вчера почти не можах да поспя през нощта… :-(

Иначе, грипът засега се чувства добре, благодаря, благодаря! :-) (Аз — не толкова…) Боря го с какво ли не, но не се предава, засега…

Нямам сили да пиша, а и се чувствам тотално изстиснат (това — отделно от грипа). В момента зяпам ей-тез вълнички…

…и си спомням, колко хубаво беше на морето, това лято (вярно, за кратко, но пък с най-добрите приятели;-)

Пак ми се ходи на море, на планина, на почивка…

* * *

Последните седмици, се преуморих, работа, работа, работа, кафе, кафе, кафе, пак работа, работа… Накрая, малко преди да поставя последните точки над “i”-тата, батериите свършиха, и първия вирус, дето ме срещна, ме повали със страшна сила… Просто силите ми бяха свършили…

Някои може да си спомнят моя оптимистичен постинг за промяната… Оттогава изминаха близо два месеца. Разчитах, че мога да напусна спокойно старата си работа за един месец, но не се получи, а и накрая, ми бе поставен ултиматум — или ще свърша един голям проект, почти сам, в рамките на почти невъзможен срок, или няма да мога да си тръгна в рамките на по-малко от три месеца (приятелски съвет: ако някога подписвате договор, никога, ама никога не се съгласявайте на клауза за предизвестие за срок за напускане, по-голям от 1 месец; независимо какво ви обещават или с какво ви плашат! но човек се учи от грешките си, нали…;-). Е, няма как, от началото на октомври до днес отметнах количество работа, което нормално бих свършил за около 2 месеца.

Резултатът?

1) Почти 99% завършени ангажименти, към бившия ми работодател,
2) Почти празна банкова сметка (да, overtime или overwork, няма значение…),
3) И ужасна преумора…

Но от днес вече не съм официално на работа! :-)

Е, да, имам още 1-2 дребни неща за довършване (закъснели заради внезапния грип), имаме да разменяме разни документи, но това е, в общи линии…

Предполага се, че скоро ще съм съвсем свободен — да избирам нов Път… Но първо — да оздравея! После? После ще видим. Имам само идеи и мечти — а, както е добре известно, това хич не е достатъчно, за да може човек да си плаща редовно наема, храната, лекарствата, сметките и… почивките на Хаваите;-)

Все още не знам, какво ще правя, и затова ми е малко неспокойно. Но в едно съм сигурен — толкова много съм се нагледал на (лош) мениджмънт, в последните месеци, че не искам и да чувам думата “мениджър” в близките седмици (ако може, и месеци)! Също и не искам да виждам лъскави (или не толкова лъскави) офиси, луминесцентно осветление, 9-18 (Mon-Fri), работни срещи (staff meetings, по нашенски;-), служебни мейли, Re: Re: на служебните мейли, планове, проекти, задачи и ненужни XLS таблици…

Ще се радвам да виждам повече слънце и облаци през деня, да мога да творя свободно, да използвам уменията си (уеб/графичен дизайн, HTML/CSS, WordPress…) с удоволствие, да мога да управлявам времето си, както е удобно на мен, да мога рисувам, пиша (и понякога снимам)… Искам и да създам един съвсем нов и оригинален дизайн на моя собствен сайт и блог… Ще се радвам и да мога да си почивам повече и по-пълноценно, но…

…всичко това е в сферата на мечтите. Засега реалността е, че не съм на работа (съответно, и нямам вече редовен, макар и малък, paycheck), и че сметките вече се трупат. Отделно, някак трябва да се справя и с болестта и с хроничната преумора от последните седмици… Май ще трябва да си устроя един малък brainstorming на самия себе си;-)

Така или иначе, времето за промяна беше дошло, и осъзнавам, че дори съм малко закъснял… Но нали казват — “По-добре късно, отколкото още по-късно!” — да видим, дали ще успея…

На този ден, преди точно четири години, бяхме за първи път на Рилските езера с Ани.

Оттогава, всяка година, се стараем да отидем да видим Рила и Езерата около тази дата.

(снимката е от миналата ни разходка до Седемте езера, първи октомври 2007, 2:30 следобяд)

Днес, за съжаление, за първи път не е така. Аз бях “заключен” цял ден в един офис, правейки 6 неща едновременно на три компютъра (два лаптопа, един desktop), а пък Ани беше “заключена” в приключването на поредния брой на списанието .net — сигурен съм, че тя правеше поне 12 неща по същото време; и двамата нямахме дори и една свободна минутка за нищо друго, освен работа, да не говорим за евентуално пътуване за 1-2 дни до Рила…

(Е, не е толкова страшно. Надявам се до петък вечерта да успеем да приключим работата, и поне уикенда да успеем да избягаме за малко. Дали ще успеем, не знам, но нали надеждата крепяла човека…)

Седемте езера са вълшебно място.

(това е езерото “Бъбрека”, а снимката е от по-миналата ни разходка, 3-ти октомври 2006, макар че я публикувах около година по-късно)

За мен, това място високо в планината, е свързано с много и хубави спомени, и се надявам и да е свързано и с много и хубави приключения и разходки и в бъдещето… :-)

Не мога да пиша или разказвам повече… Затова сега спирам да “ловя” тайно WiFi мрежи, натискам бутона Publish, и се отделям за малко от ThinkPad-а… Време е за свещи, и стар Мавруд… :-)

…когато работата е много, а почивката — малко…

…когато си преуморен и нещата “не вървят”…

…когато пожълтелите листа започнат своя бавен танц към земята…

…винаги е добре да отвориш някоя папка със снимки от морето и да си припомниш, че някъде там, далеч, има мамеща морска вода (и мек топъл пясък) — и тя е там, и само те чака отново да се завърнеш при нея, в уютната й прегръдка…

(снимката е от Бургас, от това лято (2008/07/22); а малките точици в далечината сме ние с Ани;-)

Хм, това е постинг малко встрани от всички теми, по които обичайно пиша…

Накратко:

Редовните ми читатели знаят, че в страниците на блога (е, не на всички, но на повечето) имам малки текстови блокове рекламки — Google Ad-Sense.

Не разчитам на милиони от тях (показвам ги от около година и нещо), но бих се радвал, ако в един момент поне подпомогнат малко разходите ми по хостинга.

Хм. И така, от известно време взех да забелязвам някои дни, когато Ad-Sense регистрира необичайно много кликвания. А, както знаете, Ad-Sense отчита печалбата за Ad-Sense publisher’ите именно като брои кликванията и кои точно рекламки са кликнати.

ОК. Има някакъв проблем. Имам подозрения, че някой познат или непознат, в определен момент зарежда моя блог и старателно кликва на поне 10-20 текстови рекламни линка.

Read more

…time for a change! :-)

Време е за промяна…

(Тази картичка получих миналата Коледа от моя сегашен работодател.)

И мисля, че достатъчно отлагах;-)

Днес подадох заявлението ми за напускане. Живот и здраве, след един месец ще съм свободен човек…

Какво ще правя след това? Не знам.

Единственото нещо, в което съм сигурен, е, че не искам (за момента поне) да имам:
1) шеф/мениджър,
2) постоянно работно време,
3) офис на компанията, в който трябва да съм в определени часове в определени дни (примерно, 9-18h, понеделник до петък).

И единственото друго нещо, в което съм сигурен, е че искам свободата си. Сега.

Искам да пътувам, снимам, пиша, създавам красиви дизайни…

Може би ще стана freelancer. А може би ще умра от глад;-)

Така или иначе, ще съм опитал да съм свободен. А това не е малко.

И животът е кратък, нали? Значи е време за промяна! :-)

PS @Ани: my little present for you on the 1st of September! ;-)